Най-сетне „умно момче“ в Москва: защо да го наказваме?

Въпреки подозрителното ръмжене на Запада, Медведев е първият постсъветски лидер на Русия

Джонатан Стийл

Снимка: Ройтерс

Да предположим, че сте президент на Русия. На първата ви среща на върха на Г8 се срещате с на пръв поглед приятелски настроения Джордж Буш, а после американският лидер разказва на медиите какво „умно момче“ сте. Но докато се леят всичките тези ласкателства, Кондълиза Райс е в Прага и подписва споразумение за инсталиране на противоракетна радарна система в Чехия. Разбира се, американците твърдят, че новото въоръжение не е насочено срещу Русия, но дали успяват да ви заблудят?
Ако ракетната система е наистина насочена срещу рискови трети страни като Иран или Северна Корея, защо не я разположат по-близо до тях, за да има повече време за засичане и реакция на враждебно изстрелване? После Райс отива в България – някогашен руски съюзник, превърнал се в база за 2500 американски войници – а след това в Грузия, за да обсъжда плановете на кавказката република за членство в НАТО. Разбира се, и тези планове не са насочени срещу Русия.

Нищо чудно, че Дмитрий Медведев, който стана господар на Кремъл само преди малко повече от два месеца, признава, че е дълбоко разстроен. За новия руски президент, както и за милиони извън страната, пълзящата експанзия на американската военна империя през Централна Европа към Кавказ и Централна Азия е ненужна и недалновидна. На срещата на Г8 Медведев предложи паневропейска система за сигурност, включваща Русия. Западните лидери го пренебрегнаха и несъмнено ще се държат също толкова пренебрежително, когато той формулира по-подробно идеята си, както обеща, през есента. Те наричат Русия стратегически партньор, но изключват всичко, което би вкарало Русия под чадъра на сигурността.

Подозренията към Русия са дълбоко вкоренени. Модно е последните стъпки да се обясняват като реакция на неприятелските действия на предшественика на Медведев – Владимир Путин, който даде на Русия ново чувство за независимост и международна самоувереност. Но това е съкратената история. Кампанията за разширяване на НАТО започна при Борис Елцин, който беше далеч по-приятелски настроен към Запада. Разширяването на оставащия по същество антируски алианс не спря и когато Путин подкрепи Буш след 11 септември. Шефовете на сигурността в Москва бяха против неговата стъпка, а Путин не спечели никаква награда от Вашингтон, че им се противопостави. През последното десетилетие и половина Русия не винаги се е държала добре, но е била по-често провокирана, отколкото провокираща страна.

Руският президент Дмитрий Медведев на пресконференция на срещата на Г8 в японския град Хокайдо. Снимка: Ройтерс

Сега сме свидетели как обиждат Медведев при международния му дебют, а после го приковават на позорния стълб във Великобритания и САЩ, защото се отметвал от санкциите срещу Мугабе (макар че заплахата на Г8 беше доста по-мъгляво формулирана, отколкото „Даунинг стрийт“ твърди). Много мастило се изписа за анализи дали той ще бъде сила за промяна или за приемственост, но отговорът донякъде зависи от това, как го третира Западът. Ако искате нова Русия, не прилагайте старите трикове!

Медведев не е имал звездна кариера. Студентът по право, станал местен правителствен бюрократ под патронажа на Путин, неочаквано беше изстрелян в светлината на прожесторите като глава на държавния газов гигант „Газпром“. Но има два ключови факта, които го отличават от Путин.

С 13 години по-млад от своя ментор, той е първият наистина постсъветски президент на Русия. Путин е посткомунист, всъщност модерен антикомунист „от последния ден“, ако се съди от многобройните негативни изявления, които прави за старата система. Но той още носи белезите от съветския крах. Човекът, служил няколко години във външното разузнаване на КГБ в Източна Германия на „фронтовата линия“ на Студената война, не може да не изпитва унижение, като вижда как империята му рухва.

Малцина руснаци мислят за свиването на територията на страната им без известно чувство за унижение. Но възрастта играе ключова роля. Едва 26-годишен и свободен от съперничеството от Студената война, което мотивираше хората от поколението на Путин (както и на Буш и на Гордън Браун), той не усещаше поражението, както се изразяват руснаците, “ с кожата си“. Адвокат по образование, той не е опетнен от близки контакти с шефовете на силовите органи – т.нар. силовики. Неговите приятели са „цивилики“ – новоизмислена дума за котерията от адвокати и цивилни служители, които той доведе в Кремъл, за да прокара правни реформи, включително независимостта на съдебната система, които определи за свой приоритет.

Така че иронията, че Медведев беше обиден при първата си поява като член на клуба Г8, се състои в това, че той е повече европейски модернизатор, отколкото двамата президенти преди него. Според неотдавнашно проучване на общественото мнение старото разделение между славянофили и прозападни привърженици в Русия все още се запазва. Около 45 процента от руснаците смятат, че страната им е част от Европа, докато 42 процента я виждат като отделна евроазиатска цивилизация. Сондажът не уточнява разликите във възрастта и дохода, но можем спокойно да се обзаложим, че хората от по-заможното поколение, което Медведев представлява, преобладаващо се чувстват европейци.

Другата ирония е, че Медведев изповядва същите неолиберални и меритократични идеали като колегите му от Г8, той не повече от тях е социалист или дори социалдемократ. В красноречив пасаж от встъпителната си реч той заяви, че иска повече руснаци да се влеят в редиците на средната класа и „да спечелят достъп“ до добро образование и здравеопазване. Нямаше и дума за това, че самотните майки, старците, бедняците или неквалифицираните работници може би също заслужават прилично обслужване. Нямаше нито дума и за спиране на упадъка на държавните училища и болници и на ускоряващата се тенденция за навлизане на пазарната икономика в тези заведения, където пациенти и родители вече трябва да плащат за безплатните едно време услуги, докато частни институции се роят и обират най-добрия персонал. Всичко е подчинено на възгледите на младото дясно юпи, че е важна само средната класа, защото тя – сиреч хората като мен – са моторът за растежа и демокрацията.

В интервюто на Медведев в навечерието на срещата на Г8 видях само един признак на емоция. Запитан за социологическото проучване, което показа, че 57 на сто от младите руснаци искат да емигрират, президентът изглеждаше зашеметен. Той се усъмни във валидността му, поне като съдел по разговорите си с приятели, колеги и млади хора, започващи собствен бизнес. Разбира се, огромен напредък е, отговори той, че руснаците могат свободно да получат паспорт, за да пътуват в чужбина. Това нямало да спре. Проблемът бил в страните домакини, които трудно давали визи на руснаци. Животът в Русия бил по-добър от всякога, но държавата трябвало да предотврати масова емиграция, „ето ние защо работим по развитието на дребния бизнес и борбата с корупцията“, заяви той.

Колко странно е западните лидери да наказват тъкмо човека, който иска да направи Русия „една от нас“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.