Трябва ли да пием, когато не сме жадни?

Експертите вече съветват да не се пият течности без чувство за жажда, а да се слуша гласът на тялото. Снимка: Ройтерс

Особено през лятото можем да чуем много често, че трябва да се пият много течности. Това твърдение обаче не е подкрепено от данни, които да доказват предполагаемата полза от високия прием на вода. А тъй като при определени обстоятелства той може и да е вреден, е най-добре човек да се доверява на собственото си чувство за жажда.

Независимо дали докато спим, по време на занятия в училище или в офиса – бутилките с вода са нещо съвсем обичайно. Фактът, че много – предимно млади хора – постоянно носят у себе си нещо за пиене, можеше да се припише и на модата, ако не беше популярната препоръка да пием възможно най-много в полза на здравето. При това независимо от чувството ни на жажда. Ползата за здравето от високия прием на течности между другото се състои в това, че тялото се освобождава от отровите си и поддържа обмяната на веществата във вътрешните органи. Освен това пиенето на големи количества вода помага да се поддържа слаба фигура и изпъва кожата.

Недоказани твърдения

Но колкото и несъмнено да звучат тези аргументи, те не се базират на солидна научна основа. Пропагандираното от неспециализираната преса и подкрепяното от лобито на производителите на напитки пиене на течности отдавна се оспорва от специалистите. Неотдавна в дебата се включиха и утвърдените експерти по бъбречни заболявания Дан Негояну и Стенли Голдфарб от университета в Пенсилвания като хвърлиха светлина върху най-обичаните аргументи на популярната препоръка да се пие много. В статията си, изготвена след подробно проучване на научната литература те твърдят, че изобщо не е доказано, че високият прием на течности подпомага бъбреците в изхвърлянето на отровите. Оказва се, че при определени обстоятелства течностите може дори да понижат филтриращата способност на бъбреците, както показало изследване на здрави хора.

Авторите не откриват доказателства и за твърдението, че при повишен прием на течности различните органи работят по-добре. Не било дори ясно доколко здравите хора, които пият без да са жадни, изобщо успяват да задържат течността в тялото си. Наличната информация не подкрепяла и без това не много правдоподобното твърдение, че повишената консумация на вода изпъва кожата.
Възможно е пиенето да води до чувство на ситост и така да помага за намаляване на килограмите, но досега нито едно изследване не е доказало, че големите количества течности наистина намаляват приетите калории. Негояну и Голдфарб, както много други специалисти преди тях, не открили ясни научни доказателства в полза на популярния призив към американските граждани да пият всеки ден най-малко по осем чаши вода или други течности (общо 1,9 литра), в които не влизат кафето, чаят и алкохолът. Нито пък в подкрепа на мантрата на европейската преса, насочена към здравето и фитнеса, която настоява да се пият най-малко два литра на ден.

Разбира се, специалистите, които критикуват тези препоръки, знаят, че достатъчният прием на течности е незаменим за здравето и че необходимостта от течности при горещини, физическо натоварване и при повишаваща се надморска височина, расте – защото заради падащата концентрация на кислород белите дробове трябва да преработват по-голям обем въздух и затова при издишване губят повече вода. До потенциално опасно за живота обезводняване обаче може да се стигне преди всичко при възрастните хора в социалните домове и в болниците. Най-силно застрашени са болните от деменция, но по правило и здравите възрастни пият по-малко от младите. Частично това може да бъде обяснено с факта, че се движат по-малко и затова имат нужда от по-малко течности. Възможно е роля да играят и обусловени от възрастта физиологически промени. Според новите проучвания те влияят не толкова на чувството за жажда, колкото на представата за приетото количество течност.

Оказва се обаче, че и прекаленият прием на течности крие рискове за здравето. До общественото съзнание тези рискове достигат преди всичко чрез информациите за смъртни случаи при състезателите по маратон, които преди и по време на състезанието са приемали големи количества течности. Най-пресният пример е на 22-годишния Дейвид Роджърс, който почина през миналата есен, след като финишира на маратона в Лондон. Преди години състезателите, които трябваше да доказват издържливостта си, бяха предупреждавани да пият възможно най-много, за да избегнат дехидратация на тялото. Днес обаче е ясно, че приемът на прекалено много вода може да има фатални последствия. Защото ако концентрацията на натрий в кръвния серум спадне прекалено, се нарушава физиологичният електролитен баланс. Последиците са неврологични смущения като гадене, главоболие, липса на ориентация и в най-лошия случай – смъртоносен мозъчен оток.

Заплашени са преди всичко спортистите-аматьори

Заради риска от прекалено ниско ниво на натрий – т.нар. хипонатриемия –международен екип публикува през март съвместно изявление, в което предупреждава за опасностите от прекомерния прием на течности преди, по време и след физически натоварвания. Учените се въздържаха от конкретни препоръки за количеството течности, но посъветва всички спортисти да пият като се съобразяват с чувството си за жажда и непременно да избягват увеличаването на теглото (което е показател за прием на прекалено течности) по време на състезанията. Според Самуел Метлер, специалист по храненето и спорта в университета в Цюрих и член на екипа, опасността от прекомерния прием на течности засяга не толкова професионалните спортисти, а аматьорите, които участват в надпревари за издържливост в продължение на часове, какъвто е и маратонът. Тези спортисти ще постъпят най-добре ако проверят как се променя теглото им след прием на течности по време на тренировка.

От прекален прием на течности обаче трябва да се пазят не само спортистите, но и хората с нарушена регулация на течностите. Затова пациентите, които страдат от често срещаната форма на диабет – т.нар. Diabetes insipidus centralis – се третират със синтетичния антидиуретичен хормон, който потиска прекомерното изхвърляне на водата през бъбреците. За да се премахне опасността от прекалено задържане на течности специалистът по бъбречни заболявания Рудолф Вютрих от Нефрологичната клиника към университетската болница в Цюрих съветва пациентите си да пият само когато усетят жажда. Той счита жаждата за най-добрия съветник, въпреки че пиенето при хората е регулирано физиологически невероятно добре. Дори някой да се опита да увеличи количеството приемани течности, опитът му показва, че той бързо се връща към обичайния модел.

Пиенето по лекарско предписание

В определени случаи обаче се налага по медицински съображения да се увеличи количеството изпивани течности независимо от жаждата. Според Вютрих това важи преди всичко за онези пациенти, които страдат от камъни в бъбреците. И на жените, които често се оплакват от инфекции на уринарния тракт, се препоръчва увеличен прием на течности с надеждата, че по този начин микробите, които причиняват инфекцията, ще бъдат отмити. Класическото мнение, че пациентите с бъбречна недостатъчност трябва да пият възможно най-много вече също се опровергава.

От колко вода обаче има нужда един човек, който се радва на добро здраве и нито ще бяга маратон, нито е изложен на голяма горещина или надморска височина? На този въпрос засега няма точен отговор. Едно американско проучване, което преди 30 години анкетира 26 000 души на възраст от 20 до 64 години за поведението им при пиене показа, че възрастните пият средно по 1,7 литра вода и други напитки на ден, почти половината от тях под формата на кафе, безалкохолни напитки и алкохол. Така те попадат под нормата от изискването за осем чаши на ден, което е толкова модно и чиито източник днес вече не може да бъде определен. И по-късни изследвания констатираха консумация на течности при здравите хора, която значително отстъпва на пропагандираното днес от пресата количество.

Междувременно обаче стана ясно, че навиците на пиене на различните хора са много различни. Това беше потвърдено преди четири години от едно проучване на американски и британски учени, които изследваха 458 доброволци на възраст от 40 до 79 години чрез специален метод на маркиране и следяха реакцията на тялото към течностите. Оказа се, че – каквито бяха и очакванията – по-възрастните участници в експеримента пият по-малко от по-младите, но тази обусловена от възрастта разлика била по-незначителна от индивидуалните различия. При жените различните участнички приемали четири пъти повече количество течности една от друга, а при мъжете – разликите били повече от пет пъти. Оказало се, че две трети от участниците пиели значително по-малко, отколкото постановява правилото за осемте чаши.

Въпреки че много въпроси остават без отговор, наличните данни показват достатъчно еднозначно, че популярният призив да се пие възможно най-много не е правилен и дори може да бъде опасен. Официалните институции по храненето все по-често се дистанцират от препоръките за минимално количество течности. И ако по-рано Швейцарското общество по храненето съветваше за консумация от най-малко 1,5 литра течности на ден, от три години то препоръчва да се пие от един до два литра. Както при всички хранителни групи е важно да се постави лимит. Защото и за напитките важи правилото, че удоволствието трябва да има както горна, така и долна граница.

По в. Нойе цюрхер цайтунг

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.