Германия се грижи за работещите майки

Германия има детски градини за едва една шеста от децата под тригодишна възраст, но е на път да реши този проблем. Снимка: цигенхорн.нет

Не се заблуждавайте от познатото присъствие на хамстер в клетка или от ярките цветове. Нещо наистина радикално става в детския кът на шестия етаж на една офис сграда в Берлин. Родителите оставят децата си преди да отидат на работа при Алекс Шпрингер, издател на таблоида „Билд“, и си ги вземат в 19.30 ч. или дори по-късно. Шпрингер, който в никакъв случай не беше приятел на освободителните движения през 60-те години на миналия век, помага в заплащането на местата в детската градина, за да примами майките да се върнат на работа.

Това не би изглеждало чак толкова смел ход, ако не беше твърде рядко явление. В Германия има целодневни детски градини едва за една шеста от децата под три годишна възраст (като

традиционно това се отнася по-скоро за бившия комунистически Изток). Това е една от причините германките да изостават от посестримите си в други богати страни, които съчетават майчинството и работата. Заетостта при жените е над средната. Но когато те станат майки, повечето от тях напускат работа или се трудят на половин работен ден. „Досега в Германия жените трябваше да избират между децата и кариерата“, посочва Жан Фаняни от Френския национален център за научни изследвания. Французойките и жените в скандинавските страни не са поставени пред такъв принудителен избор.

Тази принуда има своите последици. Именно поради това германките са по-малко склонни да раждат в сравнение с другите жени в Европа. Когато станат майки, те си вземат дълги отпуски и така вредят на кариерата си. Средната почасова заплата на жените е с 22 процента по-ниска от заплащането на мъжете; сред другите страни от Европейския съюз само в Словакия, Естония и Кипър тази разлика е по-голяма. Полът на канцлера Ангела Меркел може да е окуражителен за някои жени, но не за майките: Меркел няма деца.

Част от проблема е в това, че култът към майчинството, наложен от нацистите, ги е надживял (с изключение на Източна Германия, където след раждане жените се връщаха на работа, а децата си поверяваха на детски домове). В капиталистическа Западна Германия до 1957 година жените, които искаха да работят, трябваше да получат разрешение от съпрузите си. Един федерален министър предизвика силно възмущение през 1989-а като предложи да се създадат детски градини за двегодишни деца. Работещите майки все още потреперват при думата Rabenmutter – майка, която подобно на гарван, не обръща внимание на децата си.

Обезпокоен от ниската раждаемост в Германия, Християндемократическият съюз (ХДС) на Меркел прокарва някои радикални промени. Първо бяха въведени „родителските пари“, целящи да насърчат жените от средната класа да имат деца без да вредят на кариерите си. Въведената през 2007 година мярка увеличи заплащането на платения отпуск по майчинство до 1800 евро месечно за хората с високи заплати, макар продължителността на отпуска да беше съкратена от две на една година (плюс два месеца за втория родител, обикновено бащата). Тази година правителството одобри закон, който до 2013 година трябва да осигури места в дневните детски градини за 35 процента от децата на три или по-малко години и да гарантира на родителите правото на достъп до детски заведения, когато децата им станат на една година. Това може да позволи на майките да излязат от „порочния кръг“ – досега те избягваха да дават децата си на детска градина, тъй като го смятаха за ненормално, смята Гизела Ерлер, ръководителка на фирма, управляваща целодневни детски центрове, включително и новия в сградата на „Шпрингер“.

Изглежда правителството върви в посоката, желана от по-младите германци. Докато 70 процента от западногерманците над 65 години смятат, че майките трябва да си стоят у дома, по-малко от половината от младите между 18 и 35 години са на това мнение. Някои жени са стимулирани да работят от перспективата за малка пенсия. И бизнесът е за промяна. Момичетата получават по-добри оценки в училище от момчетата и печелят над половината от университетските степени, с което привличат работодателите, изпитващи недостиг на квалифицирани кадри. В доклад на Дойче банк се казва, че фирмите се ориентират към колаборативна „проектна икономика“, за която са необходими повече „меки умения“ и гъвкави работни практики.

През миналата година раждаемостта в Германия скочи на най-високото си ниво от 1990 година, вероятно благодарение и на „родителските пари“, но също и в резултат на намиращата се в подем икономика. Бащите поемат по-голяма отговорност: около 18 на сто са ползвали новия отпуск за втори родител. Това е една „тиха революция“, коментира Урсула фон дер Лайен (ХДС), министър на семейството, възрастните хора, жените и младежта. Като работеща майка на седем деца, нейната партия вероятно я е възприемала с резерви преди години. Но вече не е така.

И все пак, контрареволюционерите надигат глава. Като защитават „свободата на избор“ на родителите, консерваторите в правителството настояват, че сумата от 150 евро месечно може да се отпуска на онези родители, които предпочитат да отглеждат сами децата си у дома. Миналата година една телевизионна водеща беше уволнена за това, че похвали политиката на нацистите към семейството – тя може би е изразявала мнението на едно мълчаливо малцинство.

Данъчната система все още наказва тези, които получават допълнителни доходи. Повечето основни училища пускат децата да си ходят още по обед, „което разваля цялата работа“, смята г-жа Ерлер.

Социалните промени са винаги бавни. Щедрата семейна политика на Франция датира от времето на разгрома й във френско-пруската война през 1871 година, убедила лидерите на страната, че са й необходими повече войници, казва г-жа Фаняни. С течение на времето на по-големите семейства били нужни повече грижи за децата извън дома им и тази тенденция се подсилвала от големия брой жени, работещи в земеделието и текстилната индустрия. Германките все още се борят да получат подобно отношение. Най-сетне, изглежда, те започват да печелят.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.