Колко ли още пари има в дюшеците на съдиите?
ДАНС залови с 10 000 лева подкуп висша съдийка във Варна – в ресторант „Лавера“. След това при обиск в дома й бяха намерени още 150 000 лв. във валута, български пари и злато. А колегите й бяха искрено изненадани, защото се знаело, че някои „взимат“, но тя не „взимала“. Кой знае колко още има и колко ли ще се намери при „взимащите“? Всъщност, видя се нещо, което отдавна е публична тайна – съдът е гол.
В съда на всички равнища се взимат подкупи – директно, откровено, кеш, почти открито. В ресторант „(Да)Лавера“. Дори не си дават труда да използват някаква схема за посредничество и прикриване. Диплят си пачките под дюшеците. Просто досега никой не се е опитвал да ги хване.
Същия ден друг висш съд се изсмя нагло в лицето на главния прокурор и обществото, като възстанови на работа прокурора-хотелиер Николай Ганчев. Сигурно след време ще възстанови и арестуваната съдийка. Правните аргументи тежат, когато са с много нули. А репликата на Николай Ганчев от запис на негов разговор – „Оферирай!“ – лесно се заменя с „Оферирам!“, когато една корумпирана гилдия заема кръгова отбрана.
Ако има нещо положително в поредната порция отчайващи факти за корупция и разпад, то е слабата надежда, че ДАНС може би ще проработи. Дали проблясъкът от Варна ще се превърне в лазерен лъч сред мрака на съдебната система?
Защото, ако България има един истински сериозен проблем с ЕС, това е съдебната система. Сега опозицията кряска по президента Първанов, че негов спонсор е уличен в доклада на ОЛАФ. Ако имаше съдебна система на място, а не съдии с тлъсти дюшеци, тия персони от разни доклади да са вече в затвора. Но те са натъпкали нечий дюшек и са свободни, хилят се насреща и викат – ама ние нямаме нищо общо.
Съдебната власт досега показа, че може да бъде независима от другите власти – отменя решенията им (включително на правителството), бърка се в приватизацията със странни присъди, отменя търгове, бави с години дела, съди журналисти, пуска на свобода с по няколко хиляди лева гаранция крадци на милиони. Съдебните шефове се ежат на парламента и на правителството открай време. Но да покажат независимост, като вкарат в затвора когото трябва – това не.