ОЛАФ – винаги разкрития и скандали
След разкритията на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, че България е ощетила общността с милиони, Европейската комисия подготвя тежки финансови санкции към българските власти. По последни сведения според проектодоклада на ЕК се очаква да бъде отнета акредитацията на четири от агенциите, които управляват европейските субсидии за България.
Това ще е най-сериозната санкция, налагана на страна членка на ЕС, след разкрития на ОЛАФ. Също така, службата за борба с измами досега не е разкривала злоупотреби в такива големи форми в една отделна страна. Освен с по-дребни разкрития обаче, ОЛАФ стана известна и с няколко случая на вътрешни скандали, довели до шумни съдебни процеси.
Известни разкрития на ОЛАФ
През 2004 г. ОЛАФ помогна на италианските власти на разкрият мрежа за контрабанда на цигари на стойност над 30 милиона евро. Извършените до този момент измами са коствали на европейския бюджет шест милиона евро. В резултат на това ЕК и десет от страните членки излязоха в съда срещу три големи международни цигарени компании, обвинени в употреба на контрабандни канали. По-късно една от компаниите се съгласи на споразумение, което спечели на ЕС компенсация от около 1 млрд. евро.
В края на месец юни тази година, ОЛАФ разкри също, че Том Уайз, представител на Великобритания в Европейския парламент, е злоупотребил с десетки хиляди евро – с част от които си е купил кола. Неговата партия, Британската партия на независимостта, беше обвинена, че го е прикривала, което породи сериозни вътрешни скандали в британския парламент.
ОЛАФ е разкривал много подобни случаи на отклонени финанси, както и на фалшиви разходи, укрити данъци, погрешно усвоени фондове и договори с външни доставчици. Има и фрапиращи случаи на опити за измами – като желанието за субсидиране на хърватската индустрия за захарна тръстика, въпреки факта, че тя расте само в тропическите климатични зони.
В друг случай през 2003 г. ЕС е заплатил 1,44 млн. евро за 26 онлайн тренировъчни курса в Италия. Последвалото разследване е доказало, че фактурите са били фалшифицирани и 697 217 евро, почти половината от сумата, са били откраднати. Като резултат са арестувани десет души.
Същата година ОЛАФ успява да възстанови 2,7 млн. евро предназначени за електрификацията на Косово, които обаче са били отклонени към банкови сметки в Гибралтар. Бивш служител на ООН беше доказан за виновен по случая и осъден на три и половина години затвор. В друг случай вносители на химични вещества от Китай бяха хванати, че са укрили анти-дъмпингови такси от над 5 милиона евро – с мотива, че вносът е от държава извън ЕС.
Скандали
Доста по-деликатно беше разследването на ОЛАФ за злоупотребите в статистическия офис на ЕС Евростат. През 2003 г. този случай създаде сериозни политически проблеми на ЕК и тогавашния и председател Романо Проди. ОЛАФ също търпя обвинения, че е започнала разследване едва след като пресата писа по случая. В крайна сметка бяха проведени няколко вътрешни разследвания, трима висши служители на Евростат бяха уволнени, а 58 договора между Евростат и външни компании бяха отменени. Беше разкрит конфликт на интереси между Евростат и компании, които едновременно изготвят статистиките и ги продават на трети лица. Доказаха се случаи, в които офисът е плащал за статистики, които се разпространяват безплатно в Интернет, както и случаи, където Евростат не е получавал приходи за изготвена от него информация. Повечето обвинения бяха насочени към Ив Франше, който в продължение на 13 години беше главен директор на Евростат .
Тогава изчезнаха над 4 млн. евро европейски пари, но вината на Франше не се доказа. Нещо повече, тази година ЕК и ОЛАФ бяха осъдени да платят разходите по делото плюс 56 000 евро компенсация на Франше и тогавашния директор на Евростат Даниел Бик.
Репутацията на ОЛАФ беше също така разклатена през 2004 г. Тогава службата изиска обиск на дома на немския журналист Ханс Мартин Тилак, кореспондент на „Щерн“, който пръв започна да пише по случая „Евростат“. Тогава ОЛАФ обвини журналиста в подкуп на служители на агенцията. При обиска на дома му полицията конфискува много документи, два компютъра и мобилни телефони. В началото на 2008 г. обаче, Европейският съд реши, че ОЛАФ е нарушила правото на свобода на словото и отсъди Тилак да получи обезщетение в размер на 10 000 евро за морални щети и 30 000 евро за материални.
Още по-притеснителен за ОЛАФ беше случаят от юли 2007 г., когато генералният директор на службата Франц-Херман Брюнер беше обвинен в конфликт на интереси и трябваше да отговаря пред Европейския парламент за нередности в дейността си. Тогава обвиненията бяха, че на интервю за нов директор на разследванията, в журито е присъствал човек, който също е бил кандидат за поста. Факт, който в последствие е бил укрит от ОЛАФ. Холандският евродепутат и известен борец с корупцията в европейските институции Паул ван Буйтенен тогава заяви по случая, че „ в ОЛАФ има проблеми“ и, че реформите от 1999 г. за подобряване на борбата с измамите не са дали нужния резултат.