Последното действие от една ненужна война

Израелският министър на отбраната Ехуд Барак (вляво) и министър-председателят Ехуд Олмерт (вдясно) успокояват вдовицата на израелския войник Едух Голдвасер във военната база Шрага в Израел. Снимка: Ройтерс

През този месец преди две години движението „Хизбула“ нападна от засада израелски граничен патрул и предизвика война, в която загинаха 1200 души. В същия ден, когато двама ранени войници – Елдад Регев и Ехуд Голдвасер – бяха измъкнати от удареното им Хъмви, лидерът на „Хизбула“ Хасан Насралла се зарече, че единственият начин те да се завърнат у дома ще е чрез размяна на пленници. Израелският премиер Ехуд Олмерт заяви, че Израел няма да преговаря за живота на войниците си с терористични организации. Израел обаче направи точно това и вчера думите на Насралла се сбъднаха.

След предаването на телата на Регев и Голдвасер Израел освободи петима затворници, включително лежалия най-дълго в израелски затвор ливански гражданин – друзът Самир Кантар, който застреля израелец и преби до смърт с тояга четиригодишната му дъщеря.
Докато Израел беше в траур, „Хизбула“ ликуваше. Както писа анализаторът Амал Саад-Горайеб, размяната на пленници е едновременно стратегическо и морално поражение за Израел. Стратегическо, защото е признание за отговорността на Израел за 34-дневната война.
Израел настояваше, че войната е в отговор на отвличанията, а „Хизбула“ през цялото време повтаряше, че иска размяна на пленници. С приемането на размяната сега Израел негласно признава, че истинската му цел не е била освобождаването на войниците, а унищожаването на военната инфраструктура на „Хизбула“. Страната не постигна нито освобождаването на войниците, нито унищожаването чрез войната. Макар и изтласкано от границата, движението „Хизбула“ днес е по-силно отколкото преди две години. То се превъоръжи със стотици ракети със среден обсег, изгради наново бункерите си и е готово да брани обезопасената си комуникационна система с цената на междуверски сблъсъци в Ливан.

Нещо по-лошо, размяната на пленници признава „Хизбула“, а не ливанското правителство, като партньор на Израел за преговори. Това укрепва логиката на „Хизбула“, че съпротивата й е извоювала от Израел резултати, които признаването не може да постигне. Чрез война и отвличания „Хизбула“ постигна връщане на пленниците, нещо, в което ливанският премиер Фуад Синьора се провали с целия си дипломатически натиск. Това праща сигнали на „Хамас“. Ако Израел е готов да върне Кантар (човек с кръв по ръцете, когото Израел се бе зарекъл да не пуска) срещу два трупа, каква ли цена е готов да плати за отвлечения от „Хамас“ израелски войник Гилад Шалит, който още е жив?

Най-доброто, което може да се каже за тази сделка е, че Израел и „Хизбула“ си уредиха сметките – засега. Ако Израел е бил готов да разменя пленници, трябваше да го направи скоро след залавянето на войниците. Ако беше постъпил така, днес над 1200 ливанци и 159 израелци щяха да са живи.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.