Висша дипломация и мечти за мир на раждането на Съюза за Средиземно море
При строги мерки за сигурност под величествения остъклен покрив на „Гран пале“ лидерите на 43 европейски и средиземноморски държави се срещнаха в Париж, за да поставят началото на нов клуб – Съюз за Средиземно море. За президента Никола Саркози, който ще бъде съпредседател на новата организация заедно с египетския Хосни Мубарак, срещата осигури възможност да укрепи позициите на френската дипломация и да си осигури роля в близкоизточния мирен процес. След внимателна подготовка сирийският президент Башар Асад и израелския премиер Ехуд Олмерт седнаха на една маса. След отделни преговори с палестинския президент Махмуд Абас преди срещата Олмерт обяви, че Израел и палестинците „никога не са били така близко до възможността за постигане на споразумение“ за мир.
Първоначално Саркози планираше неговият Средиземноморски клуб да включва само страните с излаз на морето и да бъде средство за „прекратяване на всички омрази, за да се проправи път за великата мечта за мир“. Заради острата съпротива на Германия, която подозираше, че Саркози може да използва организацията, за да налага френските интереси, планът беше лишен от повечето си по-грандиозни цели и беше обединен със съществуващия проект за средиземноморско партньорство на ЕС. През последните месеци френските дипломатически усилия да се задвижи новия вариант се съсредоточиха върху по-прозаични теми – почистване на замърсяването на морската среда, слънчевата енергия, водните пътища.
Все пак най-голямо внимание на парижката среща на върха беше отредено на по-големи дипломатически въпроси. Това вероятно беше неизбежно, тъй като най-поразителното постижение беше невероятното събиране на едно място на присъствалите лидери. Единствено либийският държавен глава Муамар Кадафи бойкотира срещата, защото според него тя намирисвала на неоколониализъм. Алжирският президент Абделазиз Бутефлика също заплаши да не отиде, но след трескави френски дипломатически усилия, дори той се появи. Развълнуван от високата посещаемост, Саркози се върна към по-грандиозната си риторика, като заяви: „Ние ще изградим мир в Средиземноморието заедно, както някога изградихме мир в Европа“.
Френският президент беше критикуван за поканата към Асад, който присъства и на военния парад на „Шан-з-Елизе“ на 14 юли – Деня на превземането на Бастилията. При президента Жак Ширак Франция прекъсна дипломатическите си отношения със Сирия. Бившият френски държавен глава подозираше, че Сирия стои зад убийството през 2005 година на бившия ливански премиер Рафик Харири, който беше личен приятел на семейство Ширак. Саркози обаче подкрепя идеята за прекратяване на дипломатическата изолация на Сирия. Той намекна на срещата, че мир може да се постигне само чрез срещи между враждуващите страни. Ливан и Сирия се съгласиха да открият посолства в своите столици, което изглежда означаваше, че Сирия признава суверенитета на Ливан. А Асад заяви пред френска телевизия, че е готов за „нормални“ отношения с Израел. Двете страни официално са във война от 1948 година.
Атмосферата след срещата между Олмерт и Абас беше също толкова обнадеждаваща. Макар двете страни в момента да водят редовни разговори, двамата лидери звучаха особено оптимистично в Париж. Повтаряйки оценката на Олмерт, Абас заяви, че и израелците, и палестинците сериозно желаят мир.
Саркози се наслаждава на еуфорията от успешната среща, но има трудни въпроси за новия Клуб Мед, които остават без отговор. Финансирането на много от планираните проекти в рамките на новия Съюз за Средиземно море е несигурно. Ако ЕС се окаже главният спонсор, не е ясно как клубът ще бъде ръководен на равна основа между Севера и Юга, както е предвидено. Не е ясно и дали когато партито свърши и започнат ежедневните проблеми, ще бъде запазена огромната енергия, вложена в срещата на върха от французите.
По БТА