Българският турист по стъпките на Индиана Джоунс

Едно от най-странните неща в туризма са не забележителностите, а посетителите им

Стефан Богданов. Рисунка: Валентин Ангелов

Едно от най-странните неща в туризма са не природните забележителности, монументалните храмове или чудесата на света, а туристите. Не знам за другите, но сред българските туристи има странни екземпляри.
Повечето са хора обикновени, дошли да си починат и да видят нещо ново. Има обаче същества, за чийто земен произход може да се води дискусия от психолози и уфолози.

Ситуациите с някои туристи, могат да бъдат оприличени с тези от романа на Хърбърт Уелс “Война на Световете”. Почва се още от летището – редовно има например възрастни хора, които изобщо нямат представа къде се намират, в коя държава и в кой град. Още по-малко, за кой хотел са. При такива трябва да провеждаш цяло разследване, за да можеш да помогнеш да се настанят. Въпреки всички усилия, има някои, които упорито искат да се загубят и, ако е възможно, междувременно да забъркат например международен скандал. Така наречените Troublemakers – създаващи проблеми. Те изглежда затова живеят, справят се чудесно и го вършат с ентусиазъм и удоволствие, примесени със самороден талант. Едно на сто са, но са толкова ефективни, се пораженията от тях са като от “умните бомби” в Ирак. Заразяват останалите, дали чрез собственото си мрънкане за всичко или със закъсненията си и наглото си поведение.

Търговци, полицаи, камилари се въртят около потока от туристи. Снимки: Иван Бакалов

Имаше например група ендокринолози, част от които самите бяха за колега психиатър. Три жени от групата се загубиха направо самоволно из Сука – пазара на Кайро. Нека поясня за незнаещите какво представлява това място: аналогът на пазара от “Индиана Джоунс и храмът на обречените”, с размера кажи-речи на половин София и намиращ се в широкия център на 22-милионно Кайро. Пълна лудница, от която туристът може да се отърве с доста неясен финал, ако не е с местен екскурзовод. Е, тези трите бяха решили, че “на тях гид им не требе” и лудешки се бяха впуснали на стари години в ориент-мелето. Иди ги намери, ако можеш! Търсенето им ми костваше няколко микро инфаркта, много събрана жега, два литра вода и обтегнати до скъсване нерви. След час истерясало лутане и търсене, заедно с още три египетски гида, ги намерих да си говорят спокойно с един бижутер. Уговаряха цената на услугата… той да лъсне от патината любимата гривна на бабата на едната! При моята сравнително спокойна подкана, те бяха направо възмутени, че им прекъсвам рахатлъка. В същото време, автобусът с останалите туристи, обикаляше като совалка из огромния град, защото в центъра не е разрешено да се паркира повече от някакви минути – автобусите с туристи идват един след друг и се изместват.

Н
е е истина какви скандали имаше после между самите туристи. Стигна се дотам, че две много близки приятелки и колежки се изпокараха жестоко, в спор дали климатикът да е на 27 или 26 градуса! Една си забрави в хотела обувките и якето (беше по Нова година), които стрували 500 евро и трябваше да прекосим града заради това. За капак вечерта, на вечерята с кораб по Нил, един подпийнал турист се заигра с танцьорката кючекчийка и така падна, че си разби главата в масата, правейки си грозна аркада. Всичко това е само един-единствен ден, като не се броят подробностите около настаняване, хора получили разстройство, закъснели (15 минути изобщо ги нямат за нищо, нали са на почивка), караници за климатика и прочее простотии.

Незабравим спомен остави сред много очевидци от най-различни националности една възрастна дама поетеса (разбира се, световно неизвестна, а, мисля че е непозната и в национален мащаб), която беше откровен психо пациент. Тя успя, въпреки усилията на екипажи, гидове, други туристи да падне в тясното разстояние между два кораба в река Нил и да се забучи с плясък във вековната тиня. Дантелената й шапка с огромна периферия беше колоритно наплескана с кал с двусмислено кафяв цвят. След първоначалния уплах на всички избухна всеобщ неистов смях, тъй като гледката беше потресаваща – тя, с цялото си достойнство, и с цялата тази кал. Реакцията на хората обаче я окопити и отприщи агресия и поток от обвинения, включващи дори и заговор срещу нея – да бъде бутната и намазана с кал. Със смесени чувства, между безпокойство и напушващ смях, египетския екипаж й спусна въже, с което да я изтеглят обратно на борда. Тук вече настъпи кулминация, защото това което стана, изуми всички.

Улични търговци край пирамидите. Снимки: Иван Бакалов

Продължавайки да крещи, да пустосва и анатемосва, тя пое въжето машинално и вместо да го намести под мишниците си, със свойски жест го метна на шията си като шал. Хората се облещиха на тази ексцентрична самоубийца тип Айседора Дънкан, а тя се облещи, почвайки да се души, защото в бързината си египетските моряци започнаха да я подръпват нагоре. Това, което последва беше такъв буен взрив от смях, че на някои от туристите не им остана въздух. Имах чувството, че на тях им трябва помощ, а не на дамата. После от България получих информация, че искала да съди всички присъствали, заради заговор, включващ публично унижение и нейното физическо унищожение.

С
лед този случай и след толкова години като гид, вече се замислих сериозно за второ висше медицина и да профилирам психиатрия. Поне да осмисля годините с натрупан горчив опит с най-големите в бранша пациенти-туристи, посетили Египет, пуснати на воля от България, където не ги е свъртало и където едно време са били държани изкъсо, докато са “загрозявали социалистическата действителност“.

Виж и галериите от Египет тук.

Писмо отПисмо от Кайро
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.