Хунзите си тръгнаха, укрепна ли македонската идентичност?

Maкедонският премиер Никола Груевски се среща с представителите на хунзите принц Газанфар Али Кан и жена му принцеса Рани Атика. Снимка: официална страница на ВМРО-ДПМНЕ

В неделя от Македония си тръгна необичайна делегация – от подножието на Хималаите. Принц Газанфар Али Кан, жена му принцеса Рани Атика и антуража им твърдят, че са наследници на завоевателната армия на Александър Македонски. Тя е достигнала родината на племето Хунза в северен Пакистан преди 23 века. Хунзите, сред които има руси и синеоки, смятат, че са продължили рода на армията на Александър. Те са известни с дълголетието си и високия си процент грамотност.
Гостите от Пакистан слязоха на червен килим в Скопие, след което обиколиха много културни и исторически забележителности в Македония. Премиерът Никола Груевски прие делегацията, а македонският архиепископ я благослови. Хунзският фолклор даде коз в ръката на бившата югославска република, която 18 години след обявяването на независимост все още води обезсърчаващ „спор за името“ с Гърция, чиято северна провинция също се нарича Македония. Гърция прави всичко възможно, за да попречи на Македония да се присъедини към НАТО, ако не смени името си. Последните разговори водени от ООН в Ню Йорк, не дадоха резултат.
Никола Груевски, който спечели убедително изборите през юни, допълнително ожесточи борбата след като през миналата седмица поиска признаване на македонското (славянско) етническо малцинство в по закон хомогенната Гърция. Критиците на Груевски обаче определят визитата на хунзите като плитък популизъм. Тя отнесе доста подигравки в местните вестници и в крайна сметка планираното появяването на принц Газанфар Али Кан на площада в Скопие беше отменено.
Главният организатор на визитата беше Марина Дойчиновска, журналистка от Скопие, която направи филм за отдалеченото племе „македонци“ през 2005 г.. „Това е много специално събитие за всички македонци“, казва Дойчиновска.
Всъщност, гражданите останаха разделени относно това как да приемат натрапваните антични корени. Македонският език е най-близък до българския и другите южнославянски езици. Това насочва към корени и племена, които са мигрирали в Македония векове след Александър. Ана Петрушева, директор за Македония на Балканската мрежа за разследваща журналистика, коментира така визитата на хунзите: „Всеки малко по-образован човек се смее на всичко това.“

Хунзите, които са предимно мюсюлмани, не бяха чували за Македония допреди 12 години. Тогава обаче македонският лингвист Илия Чашуле насочи вниманието им към „родната“ страна. Чашуле, професор в австралийския университет „Макуеър“, смята, че има прилика в граматиката и някои думи между бурушкия език на хунзите и индоевропейските езици. Мнозина обаче се съмняват сериозно в тези прилики. Повечето лингвисти класифицират бурушкия като „изолиран“ език, който няма връзка с другите езици. ДНК изследвания също опровергаха твърденията за генетична между македонците и хунзите.
„Македония днес прави това, което европейските страни правеха през 19 в.: опитва се да направи от народните приказки официална история, смята Сам Вакнин от Израел, който работи като икономически съветник в Скопие. Този закъснял пубертет се използва от гръцката страна по начин, граничещ със садизма.“ Гърция играе подобна игра и открива културни центрове и училища за калашите, племе от Пакистан и Афганистан, което също се асоциира с Александър. През 1930 г. учени от нацистка Германия също правеха експедиции в Хималаите, за да търсят загубените си арийски братовчеди.
Атина обвинява Йосип Броз Тито, югославския комунистически лидер след Втората световна война, че е „измислил“ македонския етнос с цел да заграби парче от егейския бряг. Въпреки това идентификацията на Скопие с Александър се заражда едва след 1990 г. – след разпада на Югославия. Усещайки заплахи от всички страни, македонските патриоти искаха да засилят своята идентичност, наричайки се „потомци на Александър“, въпреки че самият древен завоевател не е имал преки наследници. Александър Димисковски, бизнес консултант в Скопие, казва: „Визитата на хунзите потвърждава връзката ни с древна Македония на Александър Велики. Признанието на тези хора потвърждава нашето антично македонско наследство, което е и на Република Македония, не само на Гърция.“

Тези възгледи продължават да са крайно спорни.

България отказва да признае отделен македонски език. Сръбската църква държи македонците извън световното православно семейство. А албанското малцинство от около 25 процента поставя под съмнение вътрешната стабилност на младата държава.

По в. Файненшъл таймс

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.