Боклукът на Италия – екомафия, археомафия, зоомафия…

Фабрис Рицоли*

Туристически автобус минава край камара боклуци в Неапол. Снимка: Ройтерс

През пролетта, когато Неапол беше затрупан от собствените си боклуци, светът вече не гледаше на Италия като на страната на музеите. След последните избори и първенството по футбол се налага една констатация: Италия е страната на екомафиите.

Екомафия

Думата се появява през 1999 година, за да обозначи престъпните дейности, които нанасят вреда на околната среда. Говори се също за екологична престъпност. През 2007 година екомафиите са спечелили 18 милиарда евро, в които – според данни на италианската екологична асоциация Легамбиенте – дял от над 50 на сто се пада на четирите италиански мафии. Екомафиите засилват властта на мафията на нейна територия и динамизират връзките си с институциите и икономическите играчи.

„Археомафия“

Тази дума обозначава трафика от мафията на произведения на изкуството, който често взима трофеите си от самия им източник – археологическите обекти.

„Зоомафия“

Мафиотите организират незаконни надбягвания с коне и боеве с кучета, като държат нелегалните залагания и стоят зад комерсиализацията на допинга. Какво още? Зоомафията лесно доказва, че владее съответната територия. Надбягванията с коне се провеждат на областните пътища или по най-важните градски артерии, които биват специално затворени за автомобили. Например, едно състезание през 2004 година се състоя на самия околовръстен път на Палермо!

„Цикълът на цимента“

Тази престъпна верига обхваща незаконните строежи, нелегалния добив на строителни материали като пясък и пръст и манипулирането на търговете. В Италия се започва с незаконно построяване на къща, след това се гласува за десноцентристите, които прокарват закон за узаконяване… Самият начин, по който става узаконяването, стимулира гражданите да строят незаконно. И десницата остава на власт…

„Цикълът на отпадъците“ или иконата на екологичната престъпност

Всяка година италианската икономика произвежда 108 милиона тона отпадъци – 28 милиона тона битови и 80 милиона промишлени. По-голямата част от този боклук не е рециклиран. Има една-единствена политика: да се изхвърли на сметището.

Бизнесмените от Севера организират незаконно преработване на своите отпадъци: – токсичните боклуци са класифицирани като по-малко опасни и се изхвърлят на законни сметища или се използват като торове. Друга практика е да бъдат изоставяни в хангари с неустановена собственост.

Обикновените отпадъци се изхвърлят в незаконни бунища. Италия е пълна с такива. Те по правило са кариери, от които компаниите от сивия сектор си набавят пясък, пръст и камъни, в рамките на „цикъла на цимента“. Отпадъците заемат на мястото на строителните материали. Като запълват зеещите дупки с боклуци, престъпниците прикриват незаконния добив.

И накрая, отпадъците могат да бъдат изгаряни, какъвто е например случаят в Кампания. Предвид факта, че културата на незаконността е повсеместна в Италия, директорите на държавни предприятия също се отървават от боклуците си с посредничеството на мафията. Екомафиите са идеален пример за съгласуването между мафиите, икономическите среди и администрацията.

Пример, достоен за учебник

Областта Кампания, чийто главен град е Неапол, е най-многолюдната в Италия. Държавните сметища са препълнени. Компаниите за събиране на боклука често са в ръцете на кланове на Камората, които действат с помощта на мрежа от съучастници. Предприятията на неаполитанската мафия търсят отпадъци на Север и ги изсипват в законните и незаконните сметища в Кампания. Разкаял се член на Камората заяви пред парламентарната комисия за борба срещу мафията: „Боклуците са по-скъпи от златото.“

Само кланът, който контролира съответния район, има право да изсипва отпадъци в „задния двор“ на Неапол. Този, който го направи без разрешение на мафиотската амилия, се наказва със смърт. Така например , кланът Сарно нае в Понтичели като подизпълнители екомафиите от ромската общност. Мафиотите разрешиха на ромите да обикалят малките предприятия, за да събират замърсяващите материали, срещу което получават по десетина евро.

Кланът Казалези покри провинция Казерта с незаконни бунища. Огромната маса отпадъци, най-вече течните и възпламенимите, се изгарят през нощта, което води до отделяне на диоксин в атмосферата. Голям брой животни от околните стопанства са отровени от химикалите. Санитарните власти наредиха те да бъдат заклани, а придобитите от тях продукти – изтеглени от пазара.

„Хубъва стръна“ (Biutiful cauntry)

Това е шокиращ документален филм, който от 16 юли тръгна по френските кина. В него е показан препълненият с боклуци „заден двор“ на Неапол. Филмът илюстрира нагледно националния проблем за сигурността и общественото здраве, който представляват екомафиите. Районът е на първо място по заболявания от рак в Италия.

Камерите на режисьора Есмералда Калабрия са заснели камионите, дошли от Севера, за да разтоварят промишлените отпадъци върху плодородни земи. С помощта на подслушани телефонни разговори човек може да чуе цинизма на престъпността „с бяла якичка“, която се съюзява с мафиотите в името на печалбата. В ключова сцена от филма активист за защита на околната среда иска да посети държавно сметище. Охраната отказва да го пусне с мотива, че това е частна собственост!

И, въпреки това, надеждата остава. Рафаеле дел Джудиче – Дон Кихот във филма – доказва, че неаполитанското общество има антитела, за да излезе от тази ситуация; политическата воля обаче липсва…

*Фабрис Рицоли е консултант по криминология и докторант по политология

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.