НАТО ще лъска имиджа по примера на „Кока-Кола“
Един от главните мениджъри на „Кока-Кола“, Майкъл Стопфорд, прекарва значителна част от времето си да поддържа престижа на компанията. Но през август той ще се захване с едно още по-влиятелно в световен мащаб име – НАТО. Роденият във Великобритания гражданин на САЩ е специалист по изграждане и поддържане на престиж. Освен в „Кока-Кола“ и „Ексън Мобил“, той е работил две десетилетия в международни организации и във ведомства на публичния сектор, включително ООН и британското външно министерство.
Като нае Стопфорд, Организацията на Северноатлантическия договор демонстрира решимостта си да промени радикално своя облик, още повече, че през 2009 година наближава 60-ия й рожден ден.
Осемнайсет години след падането на Берлинската стена НАТО, изправена пред очевидни прояви на неосведоменост или равнодушие в много от 26-те си страни членки, преразглежда формите на общуване с данъкоплатците, с чиито пари е финансирана. Например, в централата си в Брюксел алиансът създаде Интернет-медия наречена NATO TV, както и център за връзки с медиите, който се занимава изключително с Афганистан. В центъра работят 14 прес-аташета.
„Планираме и други радикални промени”, казва Жан-Франсоа Бюро, бивш главен говорител на френското министерство на отбраната, който миналата година стана заместник на генералния секретар на НАТО по публична дипломация. „Получихме зелена светлина да разработим концепция за политическия облик на НАТО“, заяви Бренд, който планира да представи стратегията на срещата на върха по случай 60-годишнината на алианса следващата година.
В годините на Студената война, когато от двете страни на „желязната завеса“ бяха разположени танковете на Запада и на Варшавския договор, идеята за „марка“ НАТО би изглеждала абсурдна – всички знаеха защо ролята на алианса е толкова важна. Но ситуацията се промени. За разлика от Европейския съюз, чиято централа също е в Брюксел, НАТО не проучва редовно общественото мнение. Но в документ за служебно ползване, свързан с имиджа на алианса, се цитират данни от анкети на фондация Джърман Маршал.
От 2002 до 2007 година броят на хората, според които НАТО продължава да е от съществено значение за сигурността, е нараснал с 4 процента, но в Германия е намалял с 19 на сто, във Великобритания – с 12 на сто, в Италия – с 13 на сто и в Полша – с 8 на сто. В един от служебните документи се отбелязва, че значителна част от населението в страните от НАТО има само смътна представа за алианса, неговите цели и политика. Тяхното мнение често се основава на стереотипи от Студената война. Документът подчертава необходимостта да се разпространява информация за организацията сред по-широка аудитория, да се установят контакти с младежта и жените, както и с авторитетни личности, които формират общественото мнение.
Стопфорд се въздържа от коментари, тъй като още не е заел новата си длъжност в НАТО. Но по всяка вероятност негов приоритет ще бъде да помага на алианса да разясни как дейността на НАТО влияе на всекидневния живот, и че трансатлантическата сигурност не трябва да бъде приемана за даденост, отбеляза служител, пожелал да остане анонимен. В централата на НАТО смятат тези задачи за жизнено важни за бъдещето на алианса. „Ние действаме, като се опираме на обществената подкрепа, заяви Бюро. Така беше на Балканите, и това е още по-важно за борбата с тероризма. Ако хората не чувстват, че има връзка между това, което вършат войниците и тяхната собствена сигурност, нашата легитимност се оказва под заплаха.“
Навремето изглеждаше, че с разпадането на СССР изчезна смисълът за съществуването на НАТО, но тогава алиансът за първи път започна бойни действия, при това в Европа. Косовският конфликт от 1999 година стана сериозен тест за НАТО и разедини хората в цяла Европа. Самите бомбардировки бяха оценени нееднозначно: в статия в лондонския „Индипендънт“ Робърт Фиск нарече огромния четиривръх метален компас – емблемата пред централата на НАТО – „Звездата на смъртта“, като имаше предвид злите сили на Империята във филма „Звездни войни“.
НАТО се разтревожи, като откри, че губи войната със Сърбия в сферата на връзките с обществеността. Алиансът поръча на Алистър Кембъл, тогава говорител на британския премиер Тони Блеър, да оглави екип от висококвалифицирани прес-аташета в Брюксел. Да се увеличи подкрепата за НАТО няма да бъде лесна задача, смята Ник Уитни, старши сътрудник по политическите въпроси в Европейския съвет за международни отношения и бивш ръководител на Европейската отбранителна агенция. „Най-активно НАТО действа в Афганистан и всички ние сме чували, че мисията в тази страна ще бъде за алианса или триумф, или провал, каза той. Мнозина граждани на ЕС смятат, че най-добрият отговор на ислямския джихадизъм е да си седиш вкъщи и да криеш глава под юргана, продължава Уитни. Отбраната вече не се свежда до това да държиш наблюдателни постове на укрепленията или да се готвиш за отразяване на агресия. Тя трябва да предполага опити за създаване на атмосфера на стабилност. Трудно е да накараш хората да повярват в такава доктрина“.
Близо 10 години след косовския конфликт НАТО трябва да изпраща различни послания до аудиториите от Кабул до Канзас. Алиансът трябва да се адаптира и към нуждите на новите медии и на младото поколение, което получава информацията си по електронен път. „Ние разпространяваме информация, без да знаем къде отива или дали хората, които я получават, имат допълнителни въпроси“, заяви Бюро. Той отбеляза, че годишният му бюджет за публична дипломация в размер на 8 милиона евро е равен на този на френското министерство на отбраната.
Главният говорител на алианса Джеймс Апатурай се старае да осъвремени методите си на работа. По думите му, когато дошъл да работи в НАТО, „ние все още контактувахме предимно с вестниците. „Почти не произвеждахме видеопродукции или материали за интернет, казва Апатурай. Ако искате да говорите на някой по-млад от 30 години, трябва да имате видео. Нямахме потенциал да събираме видеоматериали – разполагахме само с екип от двама души. Изобщо нямахме присъствие в телевизията и практически никакво – в мрежата.“
Идеята за NATO TV, която е финансирана от датското правителство като експеримент, се изразява в това да се заобиколят обикновените медии, които според Апатурай са твърде фокусирани върху негативните аспекти. „Чрез NATO TV искаме да покажем сюжети, които телевизионните журналисти не показват в ефир, защото не спадат към категорията „лоши новини“, пояснява той. Използваме Интернет така, както и всички останали: за да заобиколим филтрите, поставени от редакторите на новините. Не пускаме пропагандни материали – всичко, което показваме е истина – а искаме да покажем другата страна на сюжета, която не може да премине през филтъра.“
Макар да признава, че влиянието на NATO TV все още е ограничено, Апатурай смята, че това е важен канал за връзка, например със семействата на военните, служещи в Афганистан. Уитни предполага, че да се промени обликът на НАТО е по-лесно на думи, отколкото на дело. „Същността на имиджа е в отговора на основния въпрос: „Какво е предназначението на тази организация?“, казва той. НАТО изгуби основния смисъл на своето съществуване в деня, когато Варшавският договор престана да действа. Алиансът си търси друга идентичност и роля, за да запази своето значение. Дали успява? Засега това не е ясно.“
По БТА/в. Интернешънъл хералд трибюн