Кой е най-великият руснак – Сталин или Николай II?
А може би все пак Пушкин
в. Таймс
Единият е бил извратен масов убиец, а другият – потресаващо неспособен. Аз гласувам за Пушкин. Руснаците гласуват в класация по националната телевизия, за да изберат най-великия руснак. За короната се борят Сталин и цар Николай Втори. Странно е – Сталин е избил 25 милиона души и е изпратил 28 милиона в лагерите на ГУЛАГ, а Николай Втори, при своето катастрофално управление, е демонстрирал брутална безчувственост и политическа некадърност, преживял е две революции, загубил е две войни, трона и живота си.
В класацията на Би Би Си „Великите британци“ на първо място беше избран Уинстън Чърчил; Чарлс Първи, нашият еквивалент на Николай Втори, изобщо не влезе в нея; Хенри Осми, английският Сталин, беше на 40-то място; Кромуел, нашият Ленин, беше десети, но нашите герои приличат повече на Ерик Моркамб**, отколкото на Иван Грозни.
Двама души навярно няма да са изненадани от популярността на Сталин. Кой е първият ли? Владимир Путин – върховният властелин на родината, превърнала се в забогатяла от петрол високомерна империя – наскоро въведе в училищата нов учебник по история, в който Сталин е наречен „най-успешният руски лидер през 20-ти век“, кръстоска между Петър Велики и Бисмарк, който изпадал в някои „крайности“, но бил велик победоносен руски владетел.
Вторият е самият Сталин, който изучавал история, представял си се като руски император и смятал, че „на руснаците им трябва цар“. Сравнявал се с Иван Грозни и с Петър Велики. Разглеждал съм книга от неговата библиотека – биография на Иван Грозни, в която Сталин е написал „учител“. Според него грешката на царя била, че е убил твърде малко боляри.
Сталин знаел, че руснаците ще му простят убийствата, ако оценят мотивите му – да ускори настъпването на социалистическия рай, да победи нацистките нашественици, да създаде суперсила, да построи империя. Тази класация показва, че е бил прав. Той казал на кинорежисьора Сергей Айзенщайн, който правел биографичен филм за Иван Грозни: „Трябва да обясниш защо Иван е трябвало да бъде жесток.“ Понякога казвал на своите довереници: „Великото в съветския модел на управление е, че вършим нещата бързо, като проливаме кръв.“ На него се приписват думите: „Смъртта на един е трагедия, смъртта на милиони е статистика.“
До 1956 година Сталин е бил издиган в култ. Хрушчов разкрива престъпленията му (много избирателно) и създава представата, по която са се подлъгали много западни интелектуалци с леви убеждения, че съветската държава на Ленин е била благороден, прекрасен проект, изкривен от убиеца психопат. През 1991 година руснаците бяха унижени от разпадането на Съветския съюз и шокирани от разкритията за престъпността на съветската власт. Ленин – третият в класацията – беше изобличен като обезумял убиец и „мозък“ на терора. Целият режим е бил построен върху масови убийства. Въпреки това до 2000 година, когато Путин беше избран за президент, на руснаците им бяха омръзнали унижението, бедността и несигурността. Днес в техните очи Сталин е суров и славен владетел – завладял света, разширил пределите на империята от Берлин до Улан Батор, победил Хитлер, строил и разсъждавал в имперски стил и индустриализирал страната, превръщайки я в ядрена суперсила. За Запада той е чудовищен убиец, но без сталинистка Русия щяхме да загубим Втората световна война.
Сталин оценявал това. Когато американският пратеник Аверил Хариман го похвалил за превземането на Берлин, Сталин отговорил: „Да, но Александър Първи е стигнал до Париж.“ Той обичал да сочи с лулата си по картата на своята империя с думите „Да, не сме се справили лошо.“
Той обаче би бил поразен от присъствието на Николай Втори в класацията, както и самият Николай. Ако Сталин спечели гласуването, това ще е престъпление, а ако спечели Николай, това ще е фарс. Николай и Александра се радват на абсурдно добро представяне в пресата, защото са били любяща двойка, имали са болен син и са загинали трагично. Николай беше канонизиран от православната църква. Но той не бил романтично нещастен – бил суров автократ, фанатичен расист, некадърен военачалник, пламенен антисемит, който спонсорирал и организирал погромите на Черната сотня и казаците срещу евреите, при които загиват хиляди еврейски жени и деца. Безмилостен към тези безпомощни жертви, той бил твърде мек с революционерите. По време на двете катастрофални войни, които водил – Руско-японската и Първата световна, той се проявил като безсърдечен и неспособен владетел.
Александра била още по-зле – глупава, истерична, заблудена и въпреки това в последните години Николай й предоставил твърде голяма власт. Докато били пленници на болшевиките, той и Александра четяли примитивна антисемитска литература. Един по-способен цар можеше да избегне трагедията на болшевишкия терор.
В Русия историята е истинска, а кръвта е прясна – в архивите можеш направо да я помиришеш върху списъците с осъдени на смърт. Истината е златна привилегия. Миналото в Русия все още е обвито в тайна. Руснаците имат двуличен и издаващ амнезия поглед към историята – признават убийствата за „грешки“, а след това възхваляват триумфа и величието на силата.
Кого бих избрал аз? Между политиците – Екатерина Велика и Потьомкин. Между войните – Суворов и безмилостния маршал Жуков, за да напомня за 27-те милиона, които загинаха в борбата срещу Хитлер. За мен обаче руското величие намира израз в изкуството, а не в империите – Толстой, Чайковски, Бабел, Пастернак. Удивителният гений на Пушкин го прави моя избор и най-великият герой на Русия.
Сталин и Николай са обичани за нещо, което не са били. Николай по ирония на съдбата символизира свещеното мъченичество на селяните и гражданите при болшевизма. Той вече не е настървеният, арогантен, нескопосан автократ. Сталин пък вече не е жадният за убийства син на обущар и фанатичен марксистки тиранин, а червеният цар, най-великият от всички руски императори.Някой ден той ще се появи в учебниците по история редом с Петър Велики и Екатерина Велика като Сталин Велики.
*Саймън Монтефиоре е автор на „Сталин: Дворът на червения цар“, С., Прозорец, 2007 г.
**Ерик Моркамб (1926 – 1984 г.) – популярен английски комик