Заседнала в Матрицата на „Евроком“

Наскоро обсъждахме с приятели кой у нас „го отнася” най-много – парното, енергото, водата, градския транспорт… От петнайсетина дни личната ми класация се оглавява от доставчика на кабелен Интернет „Евроком”. И телефонът, на който най-често звъня, пак е на „Евроком”. 97000. Малко изчакване и набирам 2. Но като звъниш, Пенке ле, кой ли те слуша?
В първите няколко дни разговорите протичаха така:

Аз: „Добър ден, нямам интернет.“
Евроком: „Кабелна телевизия имате ли?“
Аз: „Имам.“
Евроком: „Рeстартирайте модема.“
Пауза. Рeстартирам.
Евроком: „Да, нямате. Причината е кабелна, ще предадем на техниците.“

Една седмица така. Втора седмица така. После разговорите придобиха следния вид:
Евроком: „О, вие ли сте пак? Да, нямате Интернет. Тука е записано и предадено на техниците. Обаче ние нямаме обратна връзка с тях. Все някога ще го оправят.“
Постепенно диалозите почнаха да стават по-веселяшки.
Евроком: „Хе-хе, ами ако нямате какво да правите, обаждайте се. Ще си поговорим, ще се опознаем… Иначе за техниците…ами да, предадено им е, пък те…“

Опитвам се да си представя Техниците. Първоначалният им образ на чичковци с дочени дрехи и гаечен ключ в ръка взе да избледнява. Дали пък не мязат на Терминатора? Или са Мъже в черно? Някакви същества от Матрицата? Все едно – техниците са онези, които ги няма. Може пък като се появят, ще позвънят два пъти? Дотам обаче не се стига. Аха, значи техниците са Годо?

Не, световната култура едва ли ще ми помогне. Защото техниците на „Евроком” са си съвсем български създания, най-вероятно останки от социализма, които се правят, че работят, защото някой някъде се прави, че им плаща. На техниците на „Евроком” не им пука за потребителя, тъй като както те са анонимни, така и потребителят за тях си остава анонимен, а пък крайният Anonymous е съвсем безобиден, нали.

След като се оказа, че на телефона за потребители не мога да се свържа с никого, който да разреши проблема ми, т.е. да ми достави Интернет, поисках телефон на някой друг, който евентуално би могъл. Няма такъв телефон. Не знам защо това ме навежда на мисълта, че може би и „Евроком” няма такъв човек. Най-после, вероятно за да се отърват от мен, ми съобщават името Десислава Трифонова. Тя много се извинява, че никой не ме е уведомил, обаче правели едни спирания… но съвсем скоро положението щяло да се оправи.

Но не се оправя. И пак никой не ме уведомява. Интернет-доставчикът продължава да не ми доставя Интернет. Аз продължавам да се обаждам на телефона за граждани. Там продължават да ми казват, че е предадено на техниците. Кръгът се затваря. И продължава да се върти.

Преди ден сред потока на съобщенията за спрени пари от еврофондовете се прокрадна „новината”, че в зоопарка клетките на животните отговаряли на всички евростандарти. За животните добре, но за хората?
Бяхме наивници, като вярвахме, че със социализма ще си отиде и безхаберното отношение към гражданите. Знам, ще ми отвърнете, че социализмът не си отишъл.
Аз обаче отказвам да бъде жертва на социалистическия капитализъм и на капиталистическия социализъм. Обаче що да сторя? Посъветвайте ме. Не приемам единствено съвети, че баба ми не е ползвала интернет. Всичко останало е добре дошло.