Опасност от наводнения през август, институциите пак се ослушват

Европа поиска обяснение за 3 български язовира за питейно водоснабдяване

Сезонната прогноза за летните месеци на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, представена в метео.бг

През август, месеца на годишните отпуски, когато властта почива по далечни и близки планини и морета, e възможно да има ситуации с няколко дневни обилни валежи в страната, може да се очаква количествата дъжд, които ще се излеят за 24 часа в отделни райони, да достигнат и надхвърлят 100 литра на кв. м., което създава повишен риск за наводнения. Това предвижда сезонната прогноза за летните месеци, която за първи път от тази година започна да изготвя Националният институт по метеорология и хидрология при БАН. Последната обновена прогноза, публикувана през юли отново потвърждава “повишена вероятност за ситуации с няколко дневни обилни валежи”. Прогнозата за дъждовен август се потвърждава от 8 глобални метеорологични центрове. 2008 година е последната от 8-годишния воден климатичен цикъл, обясниха експерти от Министерството на околната среда и водите.

Миналата година пак през август стана голямата трагедия, при която град Цар Калоян за два дни два пъти бе потопен във вода и кал от микроязовирите, изградени по времето на социализма над градчето уж да го защитават от пороите на големия водосбор на местната река, но превърнати в рибарници от концесионерите. Пороят издави 7 души от града с име на цар и свещеника на село по течението на река Хлебаровска… Трагедията се случи след като през март същата година имаше други наводнения и предупреждения за силни дъждове в страната, а за две години, 2005-2006 г., ни сполетя поредица от 8 големи наводнения.
Очаква се този август валежите да бъдат локализирани в район с максимален радиус от няколко десетки километра. Застрашени са Южна и Източна България, пише в прогнозата на Националния синоптичен център. Този път предупреждението на синоптиците дойде още през юни. Това означава, че съответните ведомства, отговорни за водите на България, за язовирите, реките и всички водоеми в страната, би трябвало до края на юли поне в посочените от синоптиците региони да са проверили състоянието на водните басейни и да са се уверили, че са взети мерки срещу нови наводнения. Неуместна е практиката министърът на извънредните ситуации Емел Етем да предупреждава с писма два-три дни преди големия дъжд, че има вероятност той да се случи и да се разпорежда кметовете да вземат мерки.

Пейзаж след наводнението в Цар Калоян миналата година. Снимка: Булфото

Проверка на e-vestnik показа, че отговорните за водите на България ведомства продължават да прехвърлят ангажиментите си едно на друго и няма пълна яснота дали техническите съоръжения са обезопасени. Близо месец Министерството на околната среда и водите и подчинените му Басейнови дирекции не могат да съберат информация и да отговорят на въпросите на e-vestnik за състоянието на водните обекти. МОСВ наблюдава 51 значими язовира и твърди, че навреме подава информация до стопанисващите ги организации как да ги източват и ползват. Стана ясно обаче, че Басейновите дирекции, които би трябвало да имат общ поглед върху ползването на всички водни ресурси на тяхната територия, не можели да правят проверка на близо 3000–те малки общински язовири без разпореждане на съответния областен управител. Така от Дунавската басейнова дирекция не можаха да кажат колко вода има в опасните водоеми, намиращи се над град Цар Калоян. Поправена ли е стената, която поддаде, има ли система за ранно предупреждение и как при поройни дъждове ще се защити населението.

„Нищо не се прави в момента, заяви депутатката от ДСБ Евдокия Манева, като се позова на информация от пострадалите от минали наводнения райони в страната. Превенцията е задължителна, но правителството обикновено обявява мерки след всяко поредно наводнение: трябва да се прекрати изсичането на горите във водосбора на реките. Трябва да бъдат укрепени и почистени руслата им, да се провери изправността на техническите съоръжения на изкуствените водоеми. И трябва в районите, които са застрашени от наводнения, знае се кои са, незабавно да се ускори изграждането на канализационни и отводнителни системи за бързо отвеждане на водите. Но представяте ли си, че досега нямат карта на районите, които са рискови за наводнения. А това се изисква от европейската директива за защита от наводнения, която вече е в сила“, каза Манева.

„Такава карта може много лесно да се направи. Има информация, просто трябва да се поканят хората, които знаят и могат. В Университета по архитектура и строителство има достатъчно специалисти, които имат информацията. Но тъй като задачата се дава на свои хора, които са некомпетентни, още 10 години няма да имаме такава карта. Няма нищо да се прави и след това ще се раздават пари на калпак на фирми и хората пак няма да бъдат обезщетени, коментира Манева. Ако минете по селата, които са пострадали при предишните наводнения, ще видите, че хората продължават да живеят във фургони, къщите им не са възстановени. Емел Етем отново ще призовава да си застраховат имуществото, а няма да се замисли за минута, че нейна отговорност е като представител на държавата, да направи всичко, което зависи от нея, за да бъде намален и сведен до нула рискът от наводнения в опасните райони. Ние не сме тропическа страна. Безобразие е това, което се случва“, заключи депутатката.

Наводнение във Владая миналата година. Снимка: Валентина Петрова

Преди години е имало диги, които са пазели пътя при Долни Богоров, селището и столицата от река Лесновска, имало е диги до и пред хвостохранилището на Кремиковци. При последното наводнение дигите се пробили и заляли старото сметище на София. В момента територията между хвостохранилището и сметището представлява едно общо езеро. Тоест има директна връзка с отпадъците и те са се показали. Достатъчен е един нов порой, за да тръгнат надолу по реката, алармираха хора от близките селища.
„Общината направи конкурс за обществени поръчки, възложи и стартира почистването на общо 5 опасни за наводнения зони, включително предстои влизане в река Искър“, заяви зам. кметът по екология на столичната община Мария Бояджийска за e-vestnik. Тя обясни, че в момента се почистват река Ткач, река Суходолска в критичните и най-спешни участъци. Предстои влизане в река Блато. Програмата е двегодишна и включва почистване на всички реки, преминаващи през територията на столична община.
„Хвостохранилището се експлоатира от държавата, от фирмата „Техно инженеринг“, към Министерството на икономиката и енергетиката и общината не отговаря за него, каза Бояджийска. Река Буховска, която преминава през Бухово е почиствана миналата есен по цялото й протежение през селото до кръстовището с бензиностанцията миналата есен. Можете да отидете и да видите“, обясни главният еколог на София.
„Ако има надвиснали отпадъци от хвостохранилището, това е ангажимент на „Техно инженеринг“ и се стопанисва от него“, е категорична Бояджийска. Тя обаче не обясни какво се случва с отпадъците, които водата е подмила от старото сметище при Бухово.
В България, когато правомощията и отговорностите в дадена дейност се разделят между няколко институции обикновено се получава преплитане на задълженията и няма виновни при бедствие. Наказанията не се случват, мерките не се взимат, а само се планират, последствията в крайна сметка остават за гражданите.

МОСВ разпространява едномесечни планове за нужните обеми вода в язовирите, но те се отнасят само за около 51 язовира, които се водят значими. Това са големите язовири, на които стопаните са ясни и те се поддържат от предприятието “Язовири и каскади” към Националната електрическа компания, от ВиК дружествата към МРРБ и от „Напоителни системи“ към Министерството на земеделието. Кметовете, които отговарят за 3 000-те общински язовири обаче нямат нито финансов, нито технически ресурс да проверяват и ремонтират водоемите, за безопасността на които трябва да се грижат. Повечето от тях са дадени под аренда или на концесия. Концесионерите ги зарибяват и експлоатират максимално. Не е ясно утре ако завали няколкодневен пороен дъжд колко ще прелеят, на колко земно насипните стени ще бъдат пробити и ще залеят огромни пространства, ще вдигнат нивото на реката с метри и ще потопят селищата край нея. Много сериозни експерти твърдят от години, че стопанисването и поддръжката на всички язовири в страната трябва да се поеме от една организация или ведомство, което да има достатъчен капацитет – кадрови и финансов, за да ги ремонтира и държи в безопасно техническо състояние. Това обаче не се случва.

Улица в Цар Калоян след наводнението миналата година. Снимка: Булфото

България (в лицето на МОСВ) не е направила все още нищо и по действащата от началото на годината Директива 2007/60 на Европейския парламент и съвет за оценка и управление на риска от наводнения. До ноември 2009 г. тя трябва да е включила европейските норми и разпоредби в българските закони и наредби. Директивата изисква във всеки район на речен басейн да се оценят рискът от наводнения и необходимостта от допълнителни действия за ограничаване на последиците от тях.
За да могат да се вземат ефективни допълнителни технически, финансови и политически решения трябва да се създадат карти на районите с риск от наводнения. Директивата изисква да се предвидят възможните сценарии за наводнения и потенциалните източници на екологично замърсяване вследствие на наводнения. Картите на районите под заплаха от наводнения обхващат географските райони, които може да бъдат наводнени.

Страните членки на ЕС трябва да изготвят планове за управление на риска от наводнения. От съображения за солидарност плановете за управление на риска от наводнения, разработени от дадена държава-членка, не включват мерки, които по своя мащаб и влияние значително увеличават риска от наводнения по течението или срещу течението за други държави в същия речен басейн или под басейн. Изключение се прави ако тези мерки са съгласувани и съответните държави- членки са намерили общо решение.

Междувременно дали заради бездействието на държавните структури за недопускане на наводнения от изкуствени и естествени водоеми в страната или под натиска на съседни държави, Европейската комисия (ЕК) се намеси в суверенното право на нашата страна върху водните й ресурси. ЕК е поискала в срок от два месеца България да отговори дали изграждането на язовирите за водоснабдителни нужди „Нейковци”, „Пловдивци” и „Луда Яна” отговаря на рамковата директива за управление на риска от наводнения. Въпросът за язовирите е поставен по време на последното заседание на Дунавската комисия. В официалното писмо до българското правителство се напомня, че до 2015 година страната трябва да постигне добро състояние на водните си ресурси. За първи път от ЕК ни предупреждават, че при ползване на водите не трябва да има прекъсваемост на реките. Прекъсване на речните течения обикновено се получава при преграждането и отбиването им с цел създаване на изкуствени водоеми.

Строителството и на трите язовира “Нейковци” ,”Пловдивци” и “Луда Яна” е било замразено през 2000 година. Довършването им се финансира от Световната банка. През юни бордът на банката одобри проектите, които сега Еврокомисията поставя под въпрос. Натискът може да е от гръцките представители, които нееднократно са поставяли въпроса за общите реки, които извират на българска територия.
В случая питейните язовири не са нови проекти, а изградени до известен етап съоръжения, които само ще бъдат довършени. Освен това те се намират на вътрешни реки, които не снабдяват с вода съседни държави. Всичко това показва, че действията и бездействието на българските институции по отношение на опасността и риска от наводнения се наблюдават от европейските органи. Предупредителното писмо засега е само напомнящо, но е възможна и санкция за неизпълнение на Директивата за управление на риска от наводнение. ЕК не се интересува, че българските ведомства не могат да се разберат кой и как управлява водите на България.

Безхаберието на институциите може да доведе до намеса и спиране на жизнено важни за български градове обекти. Трявна от години чака питейна вода от язовир “Нейковци”, например. В Концепция за националната сигурност на страната, са предложени изменения, които определят като жизнено важен елемент от националната сигурност, обезпечаването на населението и икономиката с необходимото количество вода в дългосрочна перспектива и на мерки, които да компенсират изцяло негативните последствия от затоплянето на климата. Не е ясно защо парламентът все още не ги е приел, въпреки че проблемът е много сериозен.
87,45% от общите ресурси на прясна вода се оттичат към съседни територии. При възприетата от световната общност тенденция за намаляване на производството от естествения хидрологичен цикъл на прясна вода и увеличаване на неговата неравномерност, то неминуемо претенциите на съседните страни към водите на България ще се повишават прогресивно. Например Турция към р. Резовска, Тунджа, Марица и Арда. Гърция – към Места, Струма, Марица, Арда и Бяла река.
Според новите текстове в концепцията неизбежно е предприемането на спешни мерки за максимално използване на ресурсите на прясна вода, които се оттичат към съседни територии, както и формирането на външна политика, която в максимална степен да защити България от налагането на чужда политическа и икономическа воля и да осигури правото й на суверенен избор.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.