Италианската оперета на Проди и Берлускони

0304-italia-welt_logo_big.gif

Състоянието на днешния политически живот в Италия не е прецедент, а често явление – и абсурдно, и нормално. Лявоцентристкото правителство спечели миналия вторник вот за продължаване на мисията в Афганистан и позициите му сега са много по-стабилни, отколкото преди месец. Тогава за победата в Сената не достигнаха два гласа и последва обичайната за страната оперета – министър-председателят Романо Проди подаде оставка, след това по волята на възстария президент Джорджо Наполитано не се оттегли от поста си и накрая продължи да управлява както преди – върху тясна основа, но с пълна сила.

Днес основите на неговото управление странно се уголемиха – цели 180 сенатори гласуваха в полза на рефинансирането на военната мисия в Афганистан. Гласовете бяха с 22 повече от необходимите. Това бе победа за Проди и загуба за опозицията на бившия министър-председател Силвио Берлускони.

Премиерът Романо Проди изглежда доволен, след като получи подкрепа в парламента с 20 гласа повече над крехкото си мнозинство. Снимка: Ройтерс

Все пак Берлускони бе прав, когато след вота каза: „Едно правителство, което няма собствено мнозинство, няма легитимност“. Бившият християндемократ Проди, който не иска да се раздели с нестабилните си помощници в левия край на политическия спектър, постигна толкова добри резултати само заради това, че получи подкрепата на 20 сенатори от Съюза на християндемократите и на демократите от центъра. Те постъпиха така по две причини: или от патриотични чувства, или от пресметливост. За първи път християндемократите решиха при толкова важен вот да не гласуват в съответствие с линията на дясноцентристките сили. Нещата изглеждаха така, сякаш партията завинаги е скъсала с тези сили. Новата формация на Берлускони беше наречена „Дом на свободите“. Тя обедини партии като „Форца Италия“, Национален съюз, Северна лига, Съюз на демократите от центъра и управляваше цял един мандат. За съжаление управляваше по-скоро лошо, отколкото правилно.

От големия шум около създаването на „нов и сплотен граждански съюз“ не излезе нищо, поне нищо убедително. Квазисепаратистите от „Северна лига“ се противопоставят срещу дясната консервативна партия „Национален съюз“, чиито хитър и далновиден председател Джанфранко Фини клони към подчертано консервативни убеждения. А „Форца Италия“ на Берлускони не успя да пусне корени в обществото въпреки одобрението на избирателите. Повече от десет години след основаването си водената от Берлускони партия вече няма сериозно политическо представителство в лява Италия. Опитите да се основе гражданска партия, която да обедини клерикали, консерватори, либерали и икономически либерали и да ги превърне в нова политическа сила се провалиха. Успехът и загубата се дължат на вманиачения в себе си Берлускони, който не знае друго освен собственото си Аз.

През 1996 г., когато беше в опозиция, той призова тогавашния министър-председател Масимо Д’Алема в името на опозицията да подкрепи участие на Италия във войната в Косово. Според Берлускони тогава не е ставало въпрос за интересите на правителството, а на страната. Как да откажеш на такива аргументи? Сега обаче Берлускони погази същите доводи и не подкрепи вота за Афганистан, с което злепостави страната си и нанесе удар по западната общност, чиито ценности той иначе толкова уважава.

След бомбените атентати в Мадрид през 2004 г. се знае, че истински радикалните ислямисти използват атаките си, за да се намесват във вътрешната политика на западните държави. Те много точно проследяват къде и чрез кого започва да се руши единодушието във вътрешнодържавните общности. Талибаните в Афганистан посрещнаха с бурна радост отрицателния вот на италианския Сенат преди месец, който наля вода именно в тяхната мелница. Днес те отново имат повод за радост – положителният вот бе подкрепен от относително крехко мнозинство, а изцяло прозападната „Форца Италия“ на Берлускони и двама от нейните партньори в коалицията „Дом на свободите“ се въздържаха от гласуване и на практика се обявиха против рефинансирането на италианската мисия в Афганистан.

Наскоро бе освободен отвлеченият в Афганистан журналист Даниеле Мастроджакомо от в. „Република“. За него бе платен откуп, който може би повлия за положителния вот в Сената. Случаят с Мастроджакомо освен друго показа равнодушието на Италия към международната сцена. Равнодушие демонстрира и Берлускони, и по този начин внесе в имиджа на Италия лек нюанс на бананова република.

Истинската драма на красивата страна обаче е следната: слабата опозиция е изправена срещу не по-малко слабо правителство. Италия се нуждае от реформа в избирателното законодателство, която не просто да прави възможно, а неминуемо да води до формиране на стабилно правителство. (По БТА)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.