Арестът на Караджич – хладнокръвно политическо решение
Хубави са приказките за „случаен“ арест на „военнопрестъпника“ Радован Караджич, бивш лидер на босненските сърби, издирван от американци и европейци от 1995 година. Всички тези истории за „преобразения старец с дълги бели коси, брада и очила“, допълват нужния фолклорен елемент, но, естествено, нямат нищо общо с реалността. Арестът на Караджич беше хладнокръвно политическо решение и нищо повече.
Съдбата му е предрешена от две седмици, от момента, в който в Белград беше съставено правителство. То е подчинено на САЩ и на ЕС с участието на социалистите от партията на Слободан Милошевич, който „беше екзекутиран с медикаменти“ в килията си в Хага по време на дългогодишния процес в международния трубинал за военни престъпления в бивша Югославия.
След като новият ръководител на социалистите Ивица Дачич, когото твърдолинейните в партията обвиняват и сочат като „предател“, пое министерството на обществения ред, всеки информиран наблюдател очакваше бърз развой на събитията по въпроса за залавянето на Караджич и Младич. „Интересно ще бъде да видим дали лидерът на социалистите ще успее да договори и да извърши компромиси и да предаде Младич и Караджич на ЕС и САЩ, за да бъдат съдени и пратени в затвора до края на живота им“, писахме още на 10 юли след съставянето на сръбското правителство. Решението на този въпрос обаче дойде много по-бързо, отколкото си представяхме.
Радован Караджич е политически лидер на победените босненски сърби, непоколебим враг на европейци и американци, които се опитваха да направят от него предател на собствения му народ. САЩ и ЕС контролират изцяло съда в Хага за бивша Югославия, така че те са в състояние да стоварят всички вини за войната в Босна върху Караджич. За тях правосъдието не важи, а целта им е да покажат, че босненските сърби не са искали да се подчинят на новия ред, въпреки че вече 15 години страната се управлява от „гаулайтер“ на европейците, който се държи като окупатор и който отстранява всеки избран президент, премиер, министър или висш служител, дръзнал да се подчини на неговите заповеди!
Задържането на Караджич и изпращането му в затвора са от полза за САЩ и ЕС, за да сломят моралния дух на босненските сърби и да ги подчинят, призна известният американски дипломат Ричард Холбрук, същият, който води преговори по Дейтънските договорености за Босна през 1995 година. През всички тези години Караджич се криеше със знанието и с протекцията на държавния апарат на Сърбия, чието твърдо ядро все още не е ерозирало толкова от времето на Милошевич. Проблем никога не е имало и се е знаело къде се крие той.
Просто досега не е имало политическа воля за предаването му на Хагския трубинал. Но от момента, когато въпросът за Караджич стана част от компромиса за влизането на социалистическия лидер Ивица Дачич в правителството, неговото предаване от покварения наследник на Милошевич беше въпрос само на малко време.
Предаването на ръководители, за да бъдат съдени от същите тези чужди сили, разпокъсали страната, е дълбоко нечестна постъпка. Сръбските лидери два пъти постъпиха така, веднъж с Милошевич, и сега с Караджич, и се готвят да направят същото и с Младич.
„Европеизирането“ на Сърбия е към своя край. Една подчинена страна и един някога горд, но раболепен народ, вече са готови за членство в ЕС, спечелвайки билета за Брюксел чрез разпокъсване на родината и предаване на ръководителите си.
По БТА