Сър Норман Фостър и българският бряг
Жоан Ожи
400-те километра от крайбрежието, с които България разполага на Черно море, бяха бързо погълнати от чужди инвеститори. Норман Фостър поиска своето парче от тортата. В края на 2007, по време на посещение в София, той обяви изграждането на туристически комплекс шест звезди, предвиден за 15 400 обитатели, в девствена и защитена природна територия. Тогава започнаха и проблемите му.
Природната красота на крайбрежието с неговите двеста слънчеви дни годишно доведе преди няколко години до силни спекулации с недвижими имоти, които изостриха апетита на хората с власт и на чуждестранните фирми. Гледката навсякъде е една и съща: огромни бетонни сгради, построени за рекордно кратко време, за да поемат масовия туризъм, често млади хора, които търсят най-добрата цена. Постройки, при които не се зачитат особено стандартите за безопасност, с канализационни тръби, които се изливат директно в морето, където почиващите мокрят краката си. Всичко това на земи, където е имало голямо биологично разнообразие, закупени на много ниска цена от местни семейства с финансови нужди, които често не се противопоставят на строителството, защото мислят, че така в региона ще се развие успешна икономика в бъдеще. Въпреки атрактивните цени, които предлагат, тези гигантски почивни комплекси стават жертви на своето лошо състояние и ниско качество на услугите, които не отговарят на описанията в лъскавите брошури, разпространявани от европейските туроператори, и започват да виждат как попътният вятър обръща посоката. Положението се влошава още повече, когато към множащите се недоволства на ядосани туристи в медиите се прибавя и убийството на шведски летовник през 2007 г. На 3 юли 2008 г. софийската телеграфна агенция съобщи, че посланиците на скандинавските страни (Дания, Финландия, Норвегия и Швеция) са изложили пред министъра на външните работи случаи на нарушаване на правата на своите граждани, съставляващи голямата част от туристите в България, и чиито посещения драстично са намалели. Като резултат, според същия източник, тази година хотелите край брега са запълнени наполовина.
Къде е мястото на Фостър във всичко това?
Районът на град Бяла (11 000 жители), разположен край брега на Черно море, изживява критичен период в историята си. Той е едно от малкото места по крайбрежието, където не са виждали булдозери, но тъкмо там скоро трябва да дебаркират машините на Фостър и партньорите му.
Норман Фостър, този 73-годишен англичанин от Лондон, е нещо повече от прочут архитект, за 45 години в занаята той се превръща в личност институция в областта на архитектурата на „високите технологии“ с изявен вкус към „фараонските“ проекти. В неговото портфолио влизат например летището на Хонконг, факултетът по право в Кеймбридж, общината на Лондон, много мостове и музеи. Като се има предвид неговата възраст, той вече само наблюдава своето архитектурно бюро „Фостър и партньори“ без да участва пряко в проектите. Това може би обяснява защо той е дал малко прибързано одобрението си за българския проект, който бюрото му извади от папките, с риск да накърни репутацията си.
Самият Норман Фостър обяви лично на 12 декември 2007 г., по време на посещението си в София, когато бе награден за своето творчество, в допълнение към другите триста награди, вече получени по света, че неговият екип е вдъхновен от плажа Карадере на 4 км от гр. Бяла. Напълно девствена местност, плажът с фин пясък Карадере отделя крайбрежието, обрасло с дъбова гора, през което мирно тече реката – дала името си на плажа – от топлите и кристални води на Черно море. Естествена среда, обитавана от множество животински видове, включително и много птици. За любителите на природата това е изключителна местност, достъпна пеша или с каяк, където могат да опънат постеля за страхотна нощ под прекрасните звезди, а за бизнесмените – едно бижу, което трябва да докопат бързо, преди да го е направила конкуренцията.
За „Фостър и партньори“ е изключено да строят сгради от гипсокартон. Те са проектирали луксозен курорт категория шест звезди, солиден, разделен на пет селища, способен да приеме 15 400 жители, със собствени паркинги, яхтено пристанище и класически спортни съоръжения. Всичко това е представено като запазващо околната среда, тъй като почиващите ще оставят своите превозни средства в подземни паркинги към всяко селище и ще използват електрокари. Но български еколози се съмняват, че материалите, необходими за изграждането, ще се докарват с велосипеди, или че строителството на центъра няма да навреди на местната екосистема.
За партньорите се знае малко, освен това, че е привлечена голяма българска компания, представена като даваща „консултации по архитектура“, наречена „Projects Ltd“, която се ръководи от Георги Станишев, брат на министър-председателя и лидер на Българската социалистическа партия (БСП) Сергей Станишев. Вероятно това е подходящ партньор, тъй като районът е включен два пъти в списъка „Натура 2000″ на Европейския съюз, определящ защитените природни зони. Веднъж за неговото богато биологично разнообразие като цяло и втори път – като място за миграция на много птици от Балканите.
След приключването на проекта до макет, той е продаден на инвеститори, които не са големи любители на личната реклама, така че информация за тях не може да бъде намерена нито в медиите, нито в интернет. Следите, оставени от техните акционерни дружества, обикновено спират пред портите на някой данъчен рай.
Но в ситуацията настъпва неочакван обрат, сякаш дошъл от самата природа, от която никой не е помислил да поиска мнение. Всъщност, става ясно, че на така спокойната обикновено река Карадере й се случва да излиза от леглото си през пролетта. Изсичането на стогодишните дъбове, които я обграждат, неизбежно би предизвикало свлачища, които не са предвидени в бюджета. След преразглеждането, сметката излиза пет пъти по голяма от първоначалната, която вече е твърде висока поради пълната липса на инфраструктура (канализация или електроснабдяване). Добавете няколко неочаквани елемента като например рязкото увеличаване на цените на петрола и лошия имидж на България пред туристите от северните страни. Ето, че нашите инвеститори се оттеглят, предпочитайки може би Пукет или Майорка, и оставят Фостър с неговите планове в ръце.
Но не може и дума да става красивите рисунки и икономическият потенциал да отидат в кошчето. Бюрото в момента е в процес на търсене на нови, не толкова предпазливи инвеститори. Все още не е настъпил моментът любителите на природата да си отдъхнат, те ще трябва да продължат да тревожат хората, политиците и медиите с оскъдните ресурси на разположение на доброволците в тази малка страна с крехка икономика, където всичко може да бъде купено. Планирани са протести пред седалището на“Фостър и партньори“ в Лондон. Но онова, което изглежда е първият приоритет в опазването на екологията на тази страна с осем милиона жители, е подкрепата на Европейския съюз, който би могъл да наложи спазването на своите директиви и да се противопостави на финансовите гиганти и на мафията, които обикновено никога не са твърде далеч от всеки изгоден бизнес. И то не само чрез налагане на финансови санкции на държавите – слаби ученици, но и като спира строежи и санкционира отговорните политици, които често действат в комбина с частния сектор, където се правят много пари и се печели мощна подкрепа за бъдещите изборни кампании. България и в момента плаща високата цена на тази липса на подкрепа, с изсичането в защитения национален парк на Седемте рилски езера за строителството на ски курорт. Вижте по тази тема в сайта на Асоциацията на френската солидарност за запазването на Рила, която наскоро писа до френския президент и френските евродепутати.
Случаят с Карадере е един пример сред многото, оставащи незабелязани от медиите, при които екохабитати, изпълнени с огромно биологично разнообразие, се жертват в полза на дивата икономика, отговаряща на растящото туристическо търсене. Туристите, тъй като те са онези, които в крайна сметка финансират всичко това, често са зле информирани къде всъщност ще прекарат отпуските си и за прякото въздействие, което оказват за постепенното изчезване на биологичното разнообразие на нашата планета.
Тема за размисъл през тази лятна ваканция.
От agoravox.fr, сайт за гражданска журналистика