„Металика“ в София – какво се случи – фотогалерия + видео

Снимките от снощния концерт на „Металика“ (Metallica) са правени от публиката, тъй като „Вирджиния рекърдс“ отказа акредититация (виж тук). Фотоагенции също не са били акредитирани, само отделни вестници. Кадрите от YouTube по-долу са любителски.

Яко метъл в България. Чалгата се скри от срам

Светослава Банчева

Никой не предполагаше какво ще се случи на стадион „Васил Левски“ в петък вечер, 25 юли, лето 2008-о. Още следобед по пътищата към София се стичаха автомобили от цяла България, вътре пълни с хора с черни фланелки със символите на метъла. Около стадион „Васил Левски“, ограден отдалеч, паркът се изпълни с момчета и момичета в черно, с кубинки, с фланелки на „Металика“. Хора от всякакви възрасти – тинейджъри, 40-50-годишни, пиеха бира и подгряваха отрано.

Да не повярваш колко метъл имало в България. Чалгата се беше изпокрила от срам. Никога един стадион в България не беше събирал толкова фенове за концерт.

„Искам да имам много пари само за едно – да тръгна оттук и да следвам „Металика“ на всичките им концерти по света”, крещеше разпален фен след концерта.

Боговете на хеви метъла свириха 2 часа в София пред около 40 000 души. Някои медии писаха за 50 000, но това е леко изхвърляне – няма значение, публиката беше повече от всякога и задръсти София. Стадионът беше препълнен от екзалтирани почитатели. Дори мачовете на „Левски“ и ЦСКА от шампионската лига не са събирали толкова народ. Сетлистът се състоеше от едни от най-великите хитове на групата и беше като изваден от мечтите на най-ревностните им фенове. По принцип, за заклетия почитател на „Металика“ в музикалната история на групата има два периода – до и след 1991 година. Всички песни от албумите до „черния” включително (1991 г.), се знаят наизуст и се слушат от редовия фен на „Металика“ с огромен респект, кеф и ентусиазъм като международни, непреходни хеви метъл химни.

Снимки: Валентина Петрова

На стадион “Васил Левски” „Металика“ доказаха какво е да си законодател на хеви метъла и вместо да разочароват феновете си с песни от по-нови албуми (както често правят други изпълнители), забиха само най-големите си хитове, което доведе публиката до такъв възторг, че от по някое време пеенето на хората от стадиона заглушаваше вокала Джеймс Хетфийлд.
На живо бяха изпълнени любими парчета като Creeping Death, For Whom the Bell Tolls, Ride the Lightning, Fade to Black (от албума „Ride the Lightning” през 1984 г.), Welcome home (Sanitarium), Master of Puppets и Leper Messiah (от албума „Master of Puppets” през 1986 г.), …And Justice for All и One (от албума „…And Justice for All” през 1988 г.) , Nothing Else Matters, Enter Sandman, Wherever I May Roam, Sad But True (от „черния” албум през 1991 г.), Last Caress и Stone Cold Crazy (от албума им с кавъри, излязъл през 1998 година – „Garage Inc.”), Fuel (от албума им „ReLoad” през 1997 г.) , Motorbreath и Seek and Destroy (от „Kill ‘em all”, който ги направи световноизвестни през 1983 г.)

Пълният стадион

Seek and Destroy беше изпълнена последна, на бис и публиката подивя от възторг. Когато „Металика“ за първи път бяха в България и изнесоха незабравимия си концерт на 11 юни 1999 година на стадиона в Пловдив, единственото възражение на феновете след това беше: „Ех, жалко само, че не изсвириха Seek and destroy”. Този път Джеймс Хетфийлд дяволито представи последното си изпълнение с нещо като: „Е, искате ли още едно? Ол райт. Ето ви още едно: Seek and destroy!”, при което натъпканите по трибуните хора започнаха да скачат обезумели върху събратята си от по-долните редове и настана едно дивашко, заразително и лудо дивеене, крещене и куфеене, а българските металисти преживяха един от най-щастливите мигове в живота си.

Освен публиката, която напълни стадиона до край, на концерта индиректно присъстваха и много близки на феновете. Хора от публиката набираха по телефоните си приятели и роднини, които не са успели да дойдат на концерта и ги държаха „на линия” да съпреживяват сюблимните моменти.
След концерта много от феновете продължиха да пеят и да крещят, а на опашките за бира, хот-дог и вода пред стадиона се чуваше освен българска, също и английска, румънска и сръбска реч.

От концерта – Nothing Else Matters

След събитието всички бяха толкова радостни и доволни, че на изходите и извън стадиона нямаше никакво блъскане или безредици. Навсякъде бе пълно с черно облечени хора с грейнали от радост лица, които издават гръмки стонове на задоволство. На „Орлов мост” настана стълпотворение от металисти. Движението по бул. „Цариградско шосе” пъплеше едва, а празните автобуси, които пристигаха, потегляха толкова претъпкани, че хармониката в средата им щръкваше към небето, а двата им края почти докосваха пътната настилка. Такси-компаниите, за разлика от други концерти, този път се бяха ориентирали къде да изпратят колите си и от всеки 3 автомобила по „Цариградско”, 2 бяха таксита. Заети, разбира се. Единствените свободни „бакшиши” около стадиона обявяваха тарифи от рода на: „20 лева до „Младост 1” (при условие, че реалната цена е около 4-5 лева).

„Какъв е този концерт, какво е това чудо – хората са повече, отколкото са се събирали на най-големите мачове. Това е хубавото сега, че няма недоволни . Няма победители, няма победени – всички са весели и блазе им”, дивеше се случаен минувач, който живее в района на „Орлов мост”.
Девет години по-късно „Металика“ пак бяха в България и направиха втория най-велик хеви метъл концерт в историята на българската музикална сцена след Пловдив 1999-а. Заслужаваше си чакането!

––––-

Б. р. – на сутринта след концерта YouTube беше напълнен с десетина клипа от него, всичките нискокачествени. До вечерта клиповете станаха повече от 20, които не стават за гледане и за слушане, повечето снимани с мобилни телефони. Тук са избрани само 2, които дават представа за концерта.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.