Руската мечка ръмжи все по-силно към САЩ
Идването на власт през май на новия руски президент Дмитрий Медведев не доведе до завой в установения от предшественика му и сегашен руски премиер Владимир Путин антиамерикански курс. Яхнали вълната на икономическия възход и енергийния монопол, руските лидери формулират агресивна външна политика, която се стреми да подкопае американския унилатерализъм и еднополюсното му господство. Управляващите в Москва копнеят да възстановят международното влияние, което имаха през дните на съветската империя.
Най-скорошното проявление на тази политика беше по време на посещението на венецуелския президент Уго Чавес в Русия миналата седмица. Чавес договаряше оръжейна сделка за 2 милиарда долара, подписа изгодни енергийни споразумения и опита да учреди съвместна финансова институция. Венецуелският лидер поиска „стратегически съюз“, за да предпази страната си от потенциално американско нахлуване. Медведев се съгласи и заяви, че руско-венецуелските отношения са „един от ключовите фактори за сигурност в региона (Южна Америка)“. Между 2005 и 2007 година Венецуела е похарчила 4 милиарда долара за закупуване на оръжия, най-вече от Русия и Китай. Миналата година търговският обмен между Русия и Венецуела се увеличи с 200 процента.
Руснаците навлизат в почти всеки регион по света. Вестник „Известия“ съобщи, че военните обмислят да приземяват бомбардировачите си с ядрен капацитет в Куба за презареждане. Външното министерство отказа да потвърди или опровергае съобщението. Ако е вярно, тази постъпка ще е в унисон с други подобни твърди действия. В средата на юли Москва обяви планове да изпрати бойни кораби, които да патрулират във водите на Арктика за пръв път от разпадането на Съветския съюз. Това се представя като ход от съображения за сигурност, но според военни анализатори е по-скоро възможност за разпалване на руския национализъм. Руснаците започнаха и да изпращат самолетоносачи в Средиземно море през декември и възобновиха патрулирането на стратегически бомбардировачи през август.
Откакто Медведев встъпи в длъжност, той посети Казахстан, за да укрепи отношенията със страните от бившия Съветски съюз. Отиде и в Китай в опит да изгради Източен пакт като противовес на американското могъщество. Русия и Китай действат в синхрон, за да спъват американската външна политика дори в области, където американските усилия са главно хуманитарни. Те блокираха усилията на Съвета за сигурност на ООН да наложи санкции на президента Робърт Мугабе заради преследването на опоненти в Зимбабве. Осуетиха и опитите на Запада да окаже натиск върху суданския президент Омар Башир да спре кампанията на геноцид в Дарфур. И Русия, и Китай доставят петрол на Судан. Китай освен това е и най-големият оръжеен доставчик на Судан.
Враждебността на Русия към Америка се подхранва най-вече от плановете на администрацията на Буш за разширяване на НАТО с включването на Грузия и Украйна. САЩ се стремят също да разположат противоракетна система в Чехия и Полша. Неотдавна Америка подписа споразумение по този въпрос с Чехия. Американските лидери настояват, че тези мерки са необходими за противодействие на влиянието на „ненадеждни държави“. Руските официални представители обаче ги приемат като заплаха за сигурността на страната си. Медведев многократно „предупреди“, че ще има сериозни последици за всеки, който приеме тези американски инициативи.
Руските лидери опитват да вбият клин между Америка и европейските й съюзници. В речта си на въшнополитическа тема по време на посещението си в Германия в началото на юни Медведев заяви, че е време да се създаде нова европейска структура за сигурност. Той настоя, че това не цели да отхвърли НАТО. Трудно е обаче да се направи друг извод. Във външнополитическите си речи Медведев описва Русия като „европейска“ и ангажирана да спазва международните закони. Той обаче е също и „анти-атлантик“ – евфемизъм за политиката, която се стреми да демонизира Америка и да отслаби европейските й връзки.
Връщането на отминалата световна слава на Русия само по себе си не е проблемно. Европа е постигнала десетилетия мир чрез „баланс на силите“ между водещите държави. В някои отношения Америка дори приветства нарастващата сила на Русия, тъй като е нужно сътрудничество за постигане на общи цели. Проблемът с възхода на Русия обаче е в това, че най-близките й съседи нямат доверие на руската мечка. Просто казано, живеем в еднополюсен свят не защото американците се стремят към световно господство, а защото много държави предпочитат американската защита пред всяка друга алтернатива.
По БТА