Ядреният часовник в Иран не спира да тиктака

Ирански духовници гледат изстрелването на ракетата с далечен обсег Шахаб 3 в пустинята югоизточно от Техеран. Снимка: Ройтерс

Обръгналите в преговорите с иранците западни дипломати знаят: едно от лицата на персийската култура е изкуството на усукването, на споренето до безкрайност по дребни подробности, без да се зачеква сърцевината на темата. За да се печели време. Тази интелектуална игра би могла да е развлекателна, ако не ставаше дума за ядрения часовник и за ядреното оръжие. А губенето на време крие рискове. Немалко събития навеждат на мисълта, че рискът от военна конфронтация с Иран не намалява. Става дума за израелския рейд на 6 септември 2007 г. срещу сирийския ядрен реактор в Ал Кибар, израелските военновъздушни маневри със стотина бойни самолета през юни, иранските военноморски маневри и изстрелвания на ракети през юли.

Преговорите в Женева на 19 юли не съдържаха изненада. Един от иранските преговарящи каза, че няма „никакъв шанс“ Иран да се откаже от обогатяването на уран, тоест от ядрен абсолютизъм, който подхранва национализма на част от населението. Въпреки че сред иранските управляващи кръгове, изглежда, се води разгорещен дебат, Техеран явно показва все по-малък интерес да направи на отиващата си администрация на Буш „подарък“, като поне замрази ядрената си програма, след като няма да се откаже от нея.

Ако някой се обзаложи, че администрация на Барак Обама или на Джон Маккейн ще извоюва повече отстъпки, ще поеме рискове като играч на Ас Нас – предшественик на покера, който беше забранен от ислямската революция. Спечеленото от Иран време не е от полза на Израел. Израелците са убедени, че иранците продължават неуморно програмата си за обогатяване на уран и за модернизиране на ракетния си арсенал. Дори да се преувеличава политическата решимост на Иран да упражни ответни мерки срещу Израел и разположените в региона американски сили, Тел Авив не може с лека ръка да поеме риска да предизвика конфликт. Затова Израел предпочита САЩ да поемат инициативата да унищожат част от многобройните ирански ядрени обекти.

Предизборният период, през който преминава Америка, не е най-подходящото време да се отвори трети военен фронт след Ирак и Афганистан. Но слабите лидери често вземат безразсъдни решения: Буш може да е дискредитиран, но това е нищо в сравнение със скандалите, които опетняват Олмерт в Израел. Америка бави топката, но ако Израел придобие двойната убеденост, че Иран опасно се приближава до „ядрения праг“ и че една администрация на Обама ще прояви малодушие към Иран, той ще заповяда на авиацията си да действа. Демонстрацията на израелската армия от юни, с всички характеристики на фиктивно нападение срещу иранските обекти, имаше стойност на предупреждение. Сякаш рейдът над Ал Кибар не беше достатъчен.

Този рейд е приложение на „доктрината Бегин“, формулирана от бившия израелски премиер за оправдаване на решението му да унищожи иракския ядрен реактор в Осирак на 7 юни 1981 година. Тя е кратка: „Избрахме този момент – сега, а не по-късно, защото по-късно може да е твърде късно, може би завинаги“. Олмерт последва този съвет, като изпрати седем изтребители бомбардировачи да разрушат ядрения обект в Ал Кибар.

Макар и нищо да не потвърждава израелската теза, че е било спешно да се действа, има нещо по-важно: ефикасността на тази военна операция е нищо в сравнение с нейния дипломатически и медиен успех. Брюно Тертре, експерт по ядрените въпроси във Фондацията за стратегически изследвания, говори за „оглушителното мълчание“ на международната общност в отговор на израелското въздушно нападение: никакво осъждане от американска или европейска страна, никаква критика от Съвета за сигурност на ООН.

Безнаказаността на еврейската държава може да се обясни с нелицеприятния облик на Сирия в арабския свят. Страните от Залива не бяха недоволни от урока, който получи Дамаск, те биха погледнали с добро око и на унищожаването на ядрения потенциал на съседа си Иран. „Израелското нападение беше отличен пример на защитаваната от Бегин, Буш и неоконсерваторите доктрина на превантивната война“, отбелязва американският експерт по въпросите на ядреното разпространение Джоузеф Чиринчоне. „Това обаче е опасен прецедент. Как ще реагираме, ако друга държава следва същата стратегия? Може ли Индия да удари подозрителен пакистански или китайски обект? Може ли Русия превантивно да удари ракетна база в Полша?“, добавя той. Израел си има исторически причини да не вярва на бавно реагиращата международна система. При все това мълчанието на международната общност може само да засили позициите на привържениците на военния вариант и да одързости едно уморено от международното протакане израелско правителство да прекоси своя Рубикон. Като при това поема рискове: иранските ядрени обекти са многобройни, разпръснати и скрити под земята и са стратегическо предизвикателство, което не може да се сравни с относително простото разрушаване на обектите в Осирак и Ал Кибар. Израелците смятат, че ако трябва да се прави избор, по-добре пламнал Близък изток, отколкото ядрен Иран. Защото той неизбежно би предизвикал всеобщо ядрено разпространение – Саудитска Арабия, Алжир, Южна Африка, Турция, Бразилия и много други държави ще се вмъкнат в пролуката.

Ако искаме да отхвърлим израелското възприемане на нещата само в черни или бели краски трябва да се придържаме към строго съблюдаване на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО). Това предполага няколко последици: да не се разиграва помирение със Сирия с приемането де факто – например по време на парада по случай 14 юли в Париж – на ядрените „забежки“ на президента Башар Асад; да не се сключват доходни ядрени договори с Индия, както правят САЩ, затваряйки си очите пред факта, че доставяното в Делхи ядрено гориво ще подсили ядрения арсенал на „най-голямата демокрация в света“; да не се търси споразумение на всяка цена със Северна Корея, без да се потърси сметка за нейните ядрени оръжия и тайно ядрено сътрудничество с Пакистан и Сирия. В момент, когато крехкият ДНЯО отбелязва 40-ата си годишнина, има голям риск да се върнем към 60-те години, преди неразпространението, когато беше възможна появата на десет или двайсет ядрени държави. „Ако случаят е такъв, както казваше президентът Кенеди, тогава за никого няма да има почивка“, подчертава Джоузеф Чиринчоне.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.