Кой командва парада в Техеран?
Какво е истинското мнение на аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Ислямска република Иран, за Махмуд Ахмадинеджад – неговият войнствен президент популист? След като за изненада на почти всички спецове Ахмадинеджад беше избран през 2005 година, всеобщото мнение беше, че той ще бъде покорна марионетка. Той обаче получи доста голяма свобода на действие, а безразсъдната му икономическа и рискована външна политика докараха Иран до състояние на почти постоянна криза. Дори на близките до правителството иранци обаче им е трудно да преценят дали президентът е доверен помощник на върховния лидер, или е по-скоро неконтролируем бунтар с огромни амбиции, които може би причиняват на Хаменей много безсънни нощи.
От гледна точка на конституционно определените правомощия аскетичният Хаменей е безспорно най-могъщият човек в Ислямската република. Нито едно сериозно решение не може да бъде взето без неговото съгласие. Според някои западни експерти сега той е по-могъщ от когато и да било през 19-те години, откакто е на този пост. Най-влиятелните институции в сложната система на властта в Иран, включително Гвардейците на Ислямската революция, Съветът на пазителите, президентството и парламентът все още се ръководят от лица, назначени пряко от върховния лидер или от хора, които са му безкрайно предани.
Въпреки това Хаменей упражнява своята власт с лека ръка, заради което понякога изглежда сдържан. Предполага се, че не е напускал Иран от 1989 година. Рядко се среща с журналисти или със западни представители, дошли на посещение в страната. Умишлено или не, той винаги е стоял в сянката на президентите на Иран – дори преди Ахмадинеджад. Реформаторски настроеният Мохамед Хатами, който заемаше президентския пост от 1997 до 2005 г., го засенчваше отляво с многообещаващите си призиви за „диалог между цивилизациите“, а Ахмадинеджад изглежда го заобикаля отдясно със словесните са нападки срещу Израел и с отричането на Холокоста. Освен това Ахмадинеджад създава в света впечатлението, че той е главният човек в Иран. Републиканският кандидат за президент на САЩ Джон Маккейн например твърди, че именно Ахмадинеджад, а не Хаменей държи върховната власт в Иран.
Ахмадинеджад обаче може би се изсилва. Миналия месец, няколко седмици след като публично заплаши, че ще разобличи корумпирани представители на властта, един от неговите идеологически съюзници и бивш служител в парламента, наречен Абас Пализдар, заяви, че десетки висши духовни водачи, включително няколко близки до Хаменей, са използвали връзките си, за да присвоят стотици милиони долари от държавата и дори да убият своите опоненти.
Иранците отдавна са се примирили с мисълта, че висшите им духовници имат дълбоки джобове, но рядко се случва вътрешни хора като Пализдар да назовават конкретни имена. Някои западни експерти по Иран като Гари Сик от Колумбийския университет в Ню Йорк, бивш член на Националния съвет за сигурност при президентите Форд, Картър и Рейгън, тълкуват този ход като изключително необичайна демонстрация на амбиции от страна на Ахмадинеджад. „Това в най-лекия случай е директно предизвикателство към Хаменей и към лидерите от старата гвардия“, пише той. „В най-сериозния сценарий това е развиващ се на забавен кадър преврат, в който Ахмадинеджад постепенно концентрира все повече власт в себе си и в президентската институция“.
Обвиненият обвинител
Но преди обвиненията на Пализдар да наберат мощ, той и няколко негови приятели бяха арестувани за „разпространение на лъжи“ и „объркване на общественото мнение“. Когато стана ясно, че Хаменей е разгневен от това публично показване на кирливите ризи, Ахмадинеджад и неговите съюзници бързо се отрекоха от Пализдар, като го нарекоха „корумпиран измамник“. Тогава започна контраатака срещу Ахмадинеджад. Влиятелният бивш външен министър и довереник на Хаменей, Али Акбар Велаяти, нарече политиката на президента „нелогична“ и направи необичайна стъпка, като написа редакционна статия във френския вестник „Либерасион“ (с благословията на Хаменей, както се твърди). В нея той заявява категорично, че върховният ръководител е човекът, който взема последното решение в Иран. Обикновено свадливият Ахмадинеджад запази мълчание. Според бивш високопоставен ирански политик, който е близък до Хаменей и понякога се среща с него, „ако върховният лидер оттегли подкрепата си, с политическото бъдеще на Ахмадинеджад ще бъде свършено… Той се страхува (от Хаменей) като куче“. Но тъкмо когато изглеждаше, че Ахмадинеджад е загубил благоразположението на върховния ръководител, Хаменей застана в негова защита. „Органът, който отговаря за развитието на ядрения въпрос е Върховният съвет за национална сигурност, оглавяван от почитаемия президент“, заяви той. „Това, което заявяват президентът и властите, се споделя от всички органи на властта в страната“. Хаменей вероятно се чувства длъжен да демонстрира национално единство, особено по ядрените въпроси. Той също така може би иска да отклони към президента понякога враждебните настроения, които обикновените иранци изпитват към правителството.
Така че не е ясно какви са истинските чувства, които двамата най-високопоставени мъже в Иран изпитват един към друг, нито пък, например, дали Хаменей ще подкрепи Ахмадинеджад, ако той реши да се кандидатира отново за президент идното лято. Който и да спeчели изборите, сериозна промяна в иранската вътрешна и външна политика изглежда малко вероятна, докато 69-годишният Хаменей продължава да бъде върховен лидер на Ислямската република.
По БТА