Огнян Минчев: Задкулисно управляват олигарси, повече или по-малко близки на президента

Държавата не може да води борба с организираната престъпност, защото това е все едно сама да се бие по врата, смята политологът

Огнян Минчев. Снимка: Булфото

Политологът Огнян Минчев е директор на Института за регионални и международни изследвания и председател на Управителния съвет на българското поделение на неправителствената международна организация за борба с корупцията “Прозрачност без граници”. Минчев е доктор на социологическите науки и преподавател в катедра “Политология” в Софийския университет “Климент Охридски”.

– Г-н Минчев, адекватно ли е поведението на управляващите и опозицията след докладите на ОЛАФ и на ЕК?

– Реакцията на управляващите е неадекватна, защото те обвиняват всички с изключение на себе си. Но няма кой друг да бъде виновен или да понесе отговорност за случващото се освен тях самите. Обърнахте ли внимание на изказването на Ахмед Доган в Банско? По принцип той е толкова високо над всички нас, до такава степен е извън доброто и злото, че понякога говори неща, които наистина са фрапиращи от гледна точка на обикновения човек, на обикновения гражданин. Той каза: колеги, ние сега разбрахме, че европейските пари се раздават по съвършено друг инструментариум в сравнение с българските бюджетни пари. Българските бюджетни пари могат да се раздават по какъвто инструментариум намерим за добре. Тоест парите, които са взети от българските граждани под формата на данъци и други начини, могат да се прибират брутално и безотчетно по какъвто начин на нас ни дойде наум. С европейските пари (странно, но факт) се оказва, че не може така. Това е една хубава констатация, обещаваща констатация. Нека да видим как ще се развие оттук нататък.

– А опозицията?

– Поведението на опозицията в определена степен мога да го квалифицирам като адекватно, тъй като опозицията разполага с много малко ресурси. Тя е доста маргинализирана при тази политическа ситуация в България. Все пак способността да се мобилизира, за да осъществи този вот, този публичен дебат заслужава уважение. Същевременно бих искал да кажа, че някои свръх радикални елементи от опозиционната реакция едва ли са най-добрите в тази ситуация. Призивът за напускане за парламента няма да произведе нищо положително поради простата причина, че парламентът не е притежание на власт имащите. Парламентът е форумът, на който се води дебатът. Така че, от тази гледна точка, мисля че не е логично да се напуска.

– Как виждате развитието на конфликта президент – премиер след двата доклада?

– Трудно ми е да направя някаква рационална прогноза, тъй като и двете страни не се държат в пълна степен рационално. Премиерът предпочита да отрича подобен конфликт, което е разбираемо в неговата позиция. Що се отнася до президента – неговият стил на политическо поведение никога не е бил открит, никога не е бил публичен, никога не е бил стилът, характерен за демократичен политик. По-скоро негов маниер на действие е задкулисието, интригата, което прави развитието на процесите доста ирационално. Извън всяко съмнение президентът ще продължава да се опитва да съхрани и засили своите политически позиции, което разбира се ще подкопава позициите на премиера, които и без това не са особено стабилни. Проблемът е в това, че в България властовите отношения не са институционално покрити и не са публични. Това дегенерира политиката и я превръща в един ирационален процес, от който гражданите и общественото мнение са на практика отстранени.

– Какво ни каза всъщност Европа? Потвърди ли се вашето становище, че не ние имаме проблем с ЕС, а той с нас?

Снимка: авторката

– Европейският съюз определено има проблем с нас, по простата причина, че когато имаш една подобна страна членка, чието управление не само не прави необходимото, за да спазва общите правила, които е приело при встъпването си в членство, но и на практика се опитва системно да се укрива, да се отклонява от спазването на тези основни правила. Очевидно е, че за ЕС е необходимо да бъдат предприети определени извънредни мерки. Проблемът на Европейския съюз е, че той не е организация, създадена, за да наказва своите членове. Той е организация, която взима своите решения с консенсус, в която се предполага, че членовете имат съзнателно позитивно отношение към общия европейски интерес. Европейският съюз едва тепърва ще развива наказателния си инструментариум, който недалновидни държавни елити като българския на практика провокират. Защото, ако България не бъде наказана чрез спиране на фондове или чрез предпазни клаузи, това ще засили изключително много позициите на евроскептицизма и на противниците на по-нататъшно разширяване на ЕС. Те имат пълното право да твърдят, че след като България се държи по подобен начин, другите балкански страни или страни от Изтока ще създават на ЕС същите проблеми в по-големи мащаби. За хората, които държат на по-нататъшното разширяване на общността, е много важно България да започне да се държи адекватно като неин член.

– Има ли някаква роля Русия в това поведение на България?

– Има косвена роля на Русия, доколкото енергийните проекти, които бяха набързо сключени и, между впрочем, доста встрани от публичното внимание в България, наливат по формален и неформален начин сериозни пари в корумпирания елит и увеличават арогантността му спрямо възможността да се държи по нормален правомерен начин в процеса на управление на страната.

– Мястото на пиара в управлението на държавата?

– Наблюдава се, че пиарът е заместил управлението на държавата.

– Има ли черен сценарий на събитията, преди оповестяването на доклада на ЕК, за какъвто говорят управляващите?

– Няма никакъв черен сценарий. Европейският съюз не е ложа, не е синод, не е тайна организация, която подготвя сценарии и заговори за някого. Това е доброволна организация, която се формира върху публично обявени принципи и норми. След като се отклоняваме от тях системно в продължение на толкова време, очевидно е, че това, което ще претърпим, са определени негативи. Тези, които не желаят да приемат отговорността за негативите, на практика ги третират като черен сценарий с цел да се оневинят.

– Необратима ли е ерозията в българското общество?

– Би могла да се окаже необратима, ако не се мобилизира гражданска подкрепа за реален процес на реполитизация и възстановяване на действието на публичните, легитимните норми в публичния живот. Може да се окаже, че тази дегенерация е необратима.

– Бихте ли прогнозирали какво ще се случи през следващите 6 месеца? Предрешено ли е замразяването на членството на България в ЕС?

– Няма процедура по замразяване на членството ни в ЕС, доколкото ми е известно. Това, което може да се случи, са по-нататъшни финансови санкции и евентуално предпазни клаузи, които в съчетание с финансовите санкции ще редуцират българското членство до минимално. Ще приведат България в един статут, който е характерен за страни, близки до ЕС, но които не са членки. Такива държави са Турция, Мароко, които могат да ползват общия пазар на ЕС, могат участват в определени консултативни форми на дебат в ЕС, но нямат право да взимат решение.

– С какво днешният българин е по-различен от този, който излезе на площадите през 90-те години, през 1997 г.?

– Днешният българин е първо по-уморен. Второ по-обезверен. На трето място той като цяло е представител на по-бедните, по-необразованите, по-възрастните, по-провинциално ориентираните български граждани, защото общественият елит на България 20 години се изнася в чужбина. Ако през 1990-а година на площадите бяха хората от тогавашната средна класа, наследена от миналото, образованите, тези които искаха промяна, тези които искаха да уредят живота си максимално бързо… През 1996 – 1997 година само част от тях бяха по площадите, защото голяма част от предишните вече бяха заминали от България. А днес вече не знам какъв процент, всеки случай малък процент от хората, които бяха на площадите през 90-а и 96-а година, могат да бъдат засечени в България. В този смисъл гражданският потенциал в България е намалял сериозно.

– А има ли политически елит, който да води гражданството?

– Въпросът е чисто социологически. Най-практичното определение за елит, това е група от хора, която управлява държавата и обществото на основата на споделени ценности и интереси, които представя като национални. В България не съществува обществена група, която да е единна по формулирането и по защитаването на определени интереси, които можем да квалифицираме като национални. Посткомунистическият елит на практика осуети възникването на алтернативни елити. Но и самият той не успя да се превърне в национален елит, тъй като виждаме, че неговите вътрешни фракции са много далеч от единна представа за държава,
за национален интерес и за осъществяване на практика на този национален интерес.
В този смисъл ние нямаме пълноценен политически елит и това се вижда в слабостта, в ниското качество и ниската степен на ефективност, с която работи българската държава.

– А интелектуален елит?

– Трудно е да нямаш политически елит, а да имаш интелектуален. Има сигурно мнозина стойностни интелектуалци в България, но пълноценен интелектуален елит нямаме, тъй като ролята на интелектуалния елит е да произвежда ценностите, които превръщат обществото в една организирана, динамична сила. За съжаление този елит не се наблюдава.

– Наблюдавате ли и вие радикализация на общественото мнение след спирането на част от европейските пари и след публикуването на доклада на ЕК?

– Не. Това е очевидно социологическо наблюдение, което все още не се наблюдава в политиката. По-скоро определени слоеве от българското население, които може да почувстват сериозни затруднения от това, което се случва, биха могли да оглавят подобна радикализация. Примерно ако фермерите, чиито проекти сега се спират, не могат да получат своите пари било от бюджетен излишък, било по някакъв друг вътрешен начин, те ще изразят много силно недоволство. Защото, освен че са взели кредити от банките (това, което се казва публично), те са платили и сериозни рушвети (нещо, което не се казва публично). Спечелването на проект не с тава току-така. Фермерите са двойно задлъжнели… По един или друг начин спрените пари по САПАРД засягат конкретни хора. А парите, спрени по ИСПА, засягат всички нас, защото отлагат още повече подобряването на инфраструктурата в държавата. Инфраструктурните проекти в България са забавени драматично. Цялата вакханалия на убийства по пътищата е продукт не само на ниската обществена дисциплина при шофиране, но и на изключително лошото качество на пътищата. Инфраструктура е и водопроводът, през който изтича 90% от водата. Инфраструктура е канализацията. Тя липсва в новите богаташки квартали, в които има достатъчно пари за басейни на покрива, но няма пари за нормална канализация и за нормално цивилизовано развитие на улиците и всички основни минимално необходими цивилизационни екстри. Да не говорим за чисто екологичните елементи на инфраструктурата. Всичко това е в много лошо, катастрофално състояние в България и на практика парите от ЕС са жизнено важни, за да може да се развие инфраструктурата. Така че, ние губим в момента обществено развитие, като губим тези пари. Но инфраструктурата не е само пари. Инфраструктурата е и определен манталитет. Инфраструктурата е и определена визия на модерни хора върху модерния начин на обитаване на дадена територия, визия която не съм убеден, че мнозинството български управници притежават.

Снимка: авторката

– Има ли някакъв положителен ефект от европейските доклади?

– Най-важният положителен ефект от публикуването на този доклад е, че вкара българският публичен живот в реално време. Българските управляващи особено от БСП (но не само от БСП), имат едно безспорно умение, което наблюдавам откакто се помня – отпреди 1989 година. Те имат таланта да спират времето. В България можеш да преживееш години, десетилетия, без да се случва нищо. И, ако някой те попита какво става, ти не можеш да кажеш какво става. Не е задължително да управлява БСП , за да се случва това. Но когато управлява БСП в различните исторически модуси и варианти – това винаги се случва.
Европейският доклад някак вкара страната в реално време. Изведе я от теорията и практиката на относителността. Вкарването в координатна система е болезнено, защото показва къде се намираш.

– Къде се намираме според вас?

– Ясно е, че управляващата политическа инфраструктура няма да дойде в час. Те дават най-доброто от себе си и то е това. Нищо повече не могат да дадат, защото го нямат, не че не искат.
Оттук нататък проблемът е дали всички ние ще продължим да потъваме заедно с тях или имаме някаква алтернатива, имаме някакви варианти, върху които да мислим и евентуално да действаме, тъй като действието в България в гражданския, в публичния смисъл на думата, е обикновено най-трудното нещо, което може да се направи. Иван Кръстев спомена, че в сравнение със Сърбия, която арестува Караджич, в България не може да бъде арестуван и един заместник-министър.
Обърнете внимание на това с какви дребни хватки се опитват да приспиват не само собственото си обществено мнение, но и европейското обществено мнение или на европейските институции, които гледат какво се случва у нас по направлението “Правосъдие и вътрешен ред”. В ДАНС една сутрин докарали Златко Баретата, на другия ден Малкия еди кой си… Все такива едни едри пролетарии на умствения труд ходят там да пият вода, кафе ли? И всичко това се брои за борба с организираната престъпност.
Тази държава не може да води борба с организираната престъпност. Симбиозата й с организираната престъпност е от такъв характер, че борбата с нея означава държавата да се бие сама по врата.
Както в известната книга на Булгаков „Кучешко сърце“, където пролетариите маршируват с лозунга: „Бий разрухата“ и старият професор тъжно забелязва, че за да бият разрухата, би трябвало да се бият по врата, защото, тя първо е в главите им и след това излиза на улицата.
Ще позволим ли цялата тази абсурдна постановка на граждански и политически живот в страната, която в последните 7-8 години възстанови на практика едно позабравено старо статукво в културологичен, ценностен, ако не в институционален план, да ни завлече заедно със себе си още по-надолу. Демократичният процес е необходим за ефективното управление на обществото. В България той е заобиколен.

– Как е заобиколен?

– В България той е заобиколен чрез механизмите на т.нар. центристки консенсус, който аз си позволявам да наричам тарикатски консенсус. Той на практика отменя демократичната конкуренция, състезанието на политически алтернативи, и по този начин потапя обществото изцяло в стагнираната форма на олигархично управление.
В България преходът се разви така, че освен проблемите на политическия елит, имаме проблемите на една автономна организирана престъпност, която се разви на основата на определени маргинални слоеве, които в разбъркването на първата половина на 80-те години изплуваха и с помощта на определени сектори на комунистическата номенклатура заеха ключови позиции. В момента те еволюираха до олигархия, която все по-плътно контролира институциите, все по-плътно контролира политическите решения и все по-плътно изяжда възможностите на политическата класа да еволюира върху своята собствена база и ресурси.
Това е проблем за Европа, освен за нас. Проблемът е, че по никакъв начин не можеш да осъществиш някакъв напредък само като инжектираш административен, политически или институционален капацитет или някакво ноухау. Поради простата причина, че тези институции са фасадни. Зад тях стои една реална, една истинска власт на сивата и на черната икономика, която де факто контролира пряко или косвено тези процеси. И когото и да сложиш за главен прокурор, когото и да сложиш за министър-председател, когото и да сложиш за всички останали позиции, се запазва това положение на нещата, този нелегитимен, олигархичен, задкулисен контрол на сивата, на черната икономика, на организираната престъпност. Не може да се регистрира никакъв сериозен напредък. Всички процеси в българската политическа система, които наблюдаваме, на практика ни водят до този извод.
Вземете последния така наречен конфликт между президента и премиера. Ами той също така изразява контрола на нелегитимната, на задкулисната власт над политическите институции. Не без участието на г-н президента беше съставено едно правителство (премиерът в частност), което на практика трябваше да играе една фасадна роля. Отдолу управляват хора, олигарси, повече или по-малко близки на г-н президента. Задкулисната, неформалната власт, която г-н Първанов твърде много обича, в България се оказва значително по-силна и тя превръща хората, които са във висшите позиции на изпълнителната власт, във фигуранти. Как няма да се разрази криза, след като в крайна сметка на тези хора им омръзна да бъдат фигуранти?
Купуването на гласове, купуването на избирателни комисии… Тази икономическа олигархия, този сив и черен сектор, вече набъбна в степен, в която може да си позволи да заобикаля така наречената политическа класа. Защо ти е да храниш политически професионалисти или политическа класа, като можеш да си купиш избирателите, избирателните комисии, да си назначиш твоите собствени служители за общински съветници, депутати, за министри. Това е един цялостен процес на дегенерация на българската политическа система, която като фасада е демократична политическа система, но която като реален процес непрекъснато дегенерира през последното десетилетие. Дегенерира основната й характеристика – политическо представителство, дегенерират основните й ресурси, основният й капацитет – да играе ролята на управляваща обществото система. И това е основният проблем на България и основният проблем на Европа в контекста на българското европейско членство.

– Има ли изход?

– Ако ние действително искаме да бъдем част от ЕС реално, е необходимо да възстановим гражданския натиск върху структурите на управлението. Възстановяването на партиите е само част от тази задача. Ако няма 10% активни граждани, които с действията си да показват, че има граници, до които в държавата може да се краде, в държавата може да се бандитства, ние просто няма да постигнем достойно присъствие не само в ЕС, но и навсякъде в съвременния свят.

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.