Да те изтрият от интернет
Хората и институциите често преосмислят някои свои решение: борсите махат компании от списъците си, по-горният съд отменя решението на по-малкия, в тениса се преиграват спорни точки, звездите променят изцяло образа си. В Интернет технологиите помагат подобно нещо да стана изключително ефективно, коментира в. „Ню Йорк таймс“. В един момент нещо е на даден сайт, в следващия го няма. Следите му са изчезнали напълно и никой не може да предположи, че е съществувал.
Изтриването на материали от Интернет не е непознато явление, особено ако е изискано от съда. Често се среща и в личните блогове, където авторите просто променят мнението си по определени теми. Но има и по-спорни моменти. Наскоро се оказа, че популярният блог Boing Boing е изтрил всички връзки към блогърката Вайълет Блу. Някои читатели възприеха това решение като сериозно прегрешение – въпреки че всъщност се е случило преди година. Дискусията на сайта продължава да бушува – за момента има над 1600 коментара.
Принципният въпрос е по-важен от дадения изтрит материал – около 70 поста, в които една от авторките на Boing Boing, Шени Жарден, се е позовавала на Вайълет Блу, или просто е давала линк към нея. Блу е колумнист за „Сан Франциско Кроникъл“ и бивша приятелка на Жарден. В този случай една наглед лична свада прераства в притеснителен случай, който отразява дисбалансираното общество, създадено около Boing Boing. Онлайн списанието стартира през 1990 г. и нарича себе си „директория за прекрасни неща“, където читателите имат дейно участие. А те остават пределно доволни от факта, че откриват и други хора, които колекционират 100-годишни фентъзи книги или се отвращават от опитите на правителството и технологичните компании да ограничат личната свобода.
По въпроса за изтритите постове обаче, коментарите на същите тези читатели са безкомпромисни, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Те са притеснени от това, че Boing Boing се застъпва за свободен Интернет, а в същия момент трие материали. „Уважавам всички редактори на Boing Boing, но сегашната им позиция изглежда лицемерна, пише един от потребителите на сайта. Техните действия не са по-различни от това да сложиш филтър, който да премахва всякакви материали, съдържащи определена дума.“
Жарден признава, че сама е премахнала постовете и, че това е спорно решение. Не дава обяснение, както точно я е накарало. Казва само, че не е било „някаква тайна операция“, а просто нещо основано на „лични взаимоотношения и публично поведение“. Понеже тя е писала оригиналните постове, Жарден смята, че има пълното право да ги свали. Тя изтъква, че в Boing Boing всички автори действат независимо: „Не обсъждаме материалите си и няма процес, който да ги одобрява или отхвърля.“
Въпреки тези обяснения, читателите виждат това като действие на целия сайт Boing Boing. Наистина ли блогър лъже читателите си като тайничко трие материали, макар и незабелязано за цяла година? Какво изобщо означава да лъжеш аудиторията, когато става въпрос за лични писания? Популярността предполага ли различни отговорности на този, който пише в даден сайт?
Въпросът е, че много хора са сериозно загрижени относно излизащото за тях в интернет. За тях изтритият материал би бил голяма радост. Пиянски снимки от снощното парти изтрити? Супер! Онова есе, което сте писали като малък до фен клуба на Мики Маус? Да, изтрийте го!
Вайълет Блу обаче не се притеснява от това, което пише за нея в мрежата. Тя има внимателно поддържано присъствие в блога си, прилично порнографски. В момента прави и стъпки да защити писанията си с търговска марка. Благодарение на блога си получи колонка в известен вестник, който дава трибуна на всички нейни мисли и чувства. В интервю тя казва, че е разбрала за изтритите неща в Boing Boing едва след като читател е оставил коментар в блога и. „Отидох на сайта и потърсих въпросните материали. Господи, всички бяха изчезнали“, казва Блу.
„Ужасяващо е, че някой може да трие твои неща“, споделя тя и твърди, че това е нарушение на неписаните етични правила, които са се установили при блогърите. „Ето защо не става въпрос за лична свада, а за по-голямо нещо. Това е Boing Boing срещу света, не Жарден срещу Блу.“ И ако все пак се върнем на личния момент, преди време Блу и Жарден бяха близки приятелки, но явно нещо лично или професионално се е случило миналата година, за да промени нещата.
Жарден и други отговорни фигури в Boing Boing признават, че след като са прочели толкова критични коментари, са преосмисли идеята си за триене на постове. Засега обаче няма взети някакви конкретни решения. „Явно всяко триене може да прерасне в голям въпрос, казва Жарден. Вече не сме малък блог, а и изглежда самата идея за блог се е променила.“
Boing Boing получи по случая и някои доста злобни коментари и дори се принуди да забрани коментарите за известно време – докато реши какво да прави. В момента коментарите се регулират от модератор, Тереза Нилсен Хейдън, която продължава да е доста заета с трупащите се читатели. Хейдън има задачата да се справя със злобните коментатори по оригинален начин – не като ги цензурира, а само като премахва гласните от постовете им. Нито цензура, нито оригиналният коментар.
Коментари на Вайълет Блу също са били „обезгласявани“. Тя споделя че дори тази полумярка предизвиква „странно чувство – унизителен начин да редактираш някого“.
Интернет може да нанесе доста щети на личната репутация, но може би по-големият проблем е безнаказаността на всичко. Цялата мрежата изглежда като стая с огледала – нищо осезаемо, без граници, закони и ограничения. Какво е точно? Как да разберем дали нещо е истинско?
„Все още се чувствам странно, казва Жарден. Притеснява ме, че всичко се оказа толкова важно. Едно от любимите ми неща в Boing Boing беше, че публикувахме каквото си искаме. Всичко ставаше много бързо. Затова беше успешно: всичко е лековато.“
По в. „Ню Йорк таймс“