Ще възроди ли петролът здравеопазването в Сибир?
В този регион основните рискове за здравето са породени от бедността, алкохолизма и наследството на комунистическото планиране
Едрият Евгений Калашников почти изпълва директорския си кабинет на втория етаж на болницата в Сибир. Той вдига поглед от бюрото си, затрупано с хартии и казва: „Нещата много се подобриха.“ Човек може да остане с впечатление, че единственото нещо, което се е променило в кабинета на Калашников през последните няколко години, е модерният календар. От овехтелия прозорец се виждат водопроводни тръби, които минават през обрасла с храсталаци пустош. На перваза са наредени саксии. Няма компютър.
Но разполагащата със 104 легла болница номер 1 в Мелниково – селскостопански град с 20-хилядно население, намиращ се край едно от най-големите блата в света, на един час път с кола от Томск в Сибир – е част от революцията, която тече в руското здравеопазване. „Отношението на държавата се промени и бъдещето изглежда добре“, не крие оптимизма си Калашников.
И федералните, и регионалните власти в Русия, забогатели през последното десетилетие от износ на енергоизточници и потребителски стоки, наливат пари в здравеопазването, рухнало след разпадането на Съветския съюз през 1991 година. Руският президент Дмитрий Медведев и премиерът Владимир Путин обявиха подобряването на здравните услуги за един от националните приоритети и обещаха милиарди долари за повишаване на качеството на здравеопазването. Улиците са пълни с реклами, които полуляризират семейните ценности и здравословния начин на живот, държавата подпомага финансово майките.
Русия се мъчи да спре намаляването на населението, отчасти защото укрепващата икономика се нуждае от здрава работна ръка в райони като Сибир и Далечния изток. ООН предупреди в доклад, че населението на Руската федерация може да се стопи за 40-50 години от 142 милиона, колкото е в момента, до 100 милиона. Между 1992 и 2006 година Русия губеше между 400 хиляди и 650 хиляди души годишно заради емиграцията, намаляването на средната продължителност на живота и увеличаването на детската смъртност. През 90-те години средната продължителност на живота при мъжете се понижи до 55 години – това е с 20 години по-малко от Западна Европа. Миналата година обаче детската смъртност намаля, а средната продължителност на живота се увеличи.
Изследване на независимия Център за проучване на общественото мнение „Левада“ показва, че от 2000 година руснаците вече са по-оптимистично настроени за състоянието на здравната система, въпреки че отправната точка е ниска. „Има ясна тенденция, хората казват, че от 2000 година нещата се подобряват“, отбеляза анализаторът от „Левада“ Наталия Бондаренко. Тя обръща внимание, че „повечето хора казват освен това, че Путин е подобрил нещата.“ Владимир Путин, който беше президент на Русия от 2000 година до май тази година, когато беше заменен от своето протеже Дмитрий Медведев, си гради имидж на спасител на Русия. Много руснаци смятат, че той е възвърнал гордостта и възстановил уважението към бившата свръхсила, която се срина икономически и социално през 90-те години на миналия век.
Бедност и алкохолизъм
Река Об е дълга 3500 километра, тече от южната граница на Русия към Северния ледовит океан и минава през някои от най-големите градове и най-малките села в Сибир. Широчината й в Победа, порутено село в Томска област с население от 2300 души, е около 500 метра. Победа обаче си има собствена клиника – двуетажна сграда, в която работят лекар и две медицински сестри. „Трябва да помагаме, това е важно“, казва, усмихвайки се 54-годишният доктор Генадий Мурзин. Клиниката е открита преди около 18 месеца, струвала е 2,5 милиона рубли (около 107 хиляди долара), отбелязва Мурзин. По-голямата част от пациентите се нуждаят от основни грижи и от лекарства срещу болести, свързани с бедността и алкохолизма. За началника на здравните власти в Томска област Алберт Адамян клиниката в Победа е показател за реорганизацията на здравната система, която той иска да види.
През 2004 година в региона е имало шест клиники. Сега в Томска област, приблизително с размерите на Полша и с население от 1 милион души, където през лятото гъмжи от огромни комари, а през зимата земята е покрита със сняг, има 50 клиники. „Вниманието ни е съсредоточено върху местните клиники, обяснява Адамян в кабинета си, който гледа към главния площад на Томск. Обща тенденция в цяла Русия е фокусът да е върху базовото здравеопазване.“ Според него през последните няколко години бюджетът на Томска област за здравеопазване е бил увеличаван с по 14 процента, за да достигне миналата година около 7 милиарда рубли.
Подобно на останалата част от провинциална Русия, и в този регион основните рискове за здравето са породени от бедността, алкохолизма и наследството на комунистическото планиране. На фона на мрачното небе близо до Мелниково тъжно се издига комплекс от седем панелни блока, в които живеят около 200 души. Дъжд прогонва група опърпани деца, които ритат топка и превръща пътя в кал. На стълбището на първия блок в този изолиран, недостроен съветски селскостопански комплекс, наречен Агрогородок, се усеща миризма на урина. В апартамента на най-горния етаж живее 85-годишната Любов Потаскаева. Лекуват я от туберкулоза – диагноза, която само допреди няколко години най-вероятно са щели да пропуснат да й поставят. „Аз съм съветска жена. Баща ми е воювал във Великата отечествена война и съм давала кръв“, казва тя нервно и отчаяно. И след това вече по-спокойно: „Лекуваха ме в болница четири месеца и при добри условия. Сега взимам седем хапчета на ден.“
Отвън се е събрала тълпа. В Агрогородок не идват често гости.
По БТА