Тайната мисия на „Наутилус“ до Северния полюс
На борда цари тържествена тишина. На 5 август 1958 г., след 96 часа и 3400 км, подводница за първи път достига Северния полюс. „Наутилус“ е достигнала целта си, а надпреварата във въоръжаването под водата тепърва започва, възстановява събитията списание „Шпигел“.
Безкрайният лед на Арктика от няколко дни скърца на сто метра над главите на моряците в подводницата. Стоманените стени на „Наутилус“ отразяват сърцераздирателната песен на Пат Бун, която звучи от джубокса. И изведнъж водната повърхност над подводницата се разтваря. „Наутилус“ бавно изплува. „Перископът разряза водата и през него мина слънчева светлина”, докладва капитан Уилям Андерсън за момента на триумфа.
На 5 август е уловен само един съвсем слаб сигнал от американска радиостанция в Япония. Става дума за съобщение от общо три думи: „Наутилус“ 90 норд.“ Това е кодовото съобщение за успех на отнелата години тайна операция на американския флот. За първи път задвижвана с ядрено гориво подводница на САЩ прекосява Северния полюс и изплува отново край Гренландия. Това е приключенска тайна мисия под знака на Студената война. След шока със „Спутник“ една година по-рано, когато Съветският съюз изстрелва сателит в космоса за първи път, американските военни искат да държат първото място поне под водата. И от стратегическа гледна точка трябва да докажат, че САЩ могат да се промъкнат до сибирския бряг – задният двор на червената империя – незабелязани и оборудвани с ядрено оръжие, напомня сп. „Шпигел“.
Реклама на ядрената енергия
Целите на тогавашния президент Айзенхауер са няколко. У дома трябва да бъде оправдан постоянно увеличаващият се бюджет за отбрана. Освен това мисията би била рекламна кампания за ядрената енергия. А от подобна кампания има нужда: още през 1955 г. атомната енергия в САЩ има своите противници. В медиите се появяват съобщения за починали заради провеждащите се по онова време надземни атомни експерименти. А новината за радиоактивен дъжд над Чикаго спира дъха на нацията и засилва недоверието.
„Наутилус“ е призван да противодейства на съмненията. Информационната агенция на САЩ – ЮСИА, започва рекламна кампания по поръчка на президента Айзенхауер. А на челното място на рекламния фронт са студиата „Дисни“. Едновременно с потапянето на „Наутилус“ по кината излиза филмът „20 000 левги под водата” по Жул Верн. Пропагандната телевизионна поредица „Атомът е наш приятел” също е производство на „Дисни“, съфинансирана от конструктора на атомни подводници General Dynamics. Семейството патоци Дък също се отправя с подводница към Северния полюс – подобно на американските военни.
Американският конгрес одобрява изграждането на подводница, задвижвана от реактор на уран, още през юли 1951 г. Това е проект с най-висш приоритет. През лятото на 1952 г. президентът Хари Труман участва в церемонията по началото на производството й. След кратка строителна фаза и 18 месеца работа подводницата е осветена през 1954 г. от Мейми Айзенхауер, съпругата на новоизбрания президент.
Чудо на техниката с луксозно обзавеждане
За времето си „Наутилус“ – първата задвижвана с ядрено гориво подводница – е чудо на техниката. Тя е крайъгълен камък в корабостроенето: дълга е 97,5 метра, широка е 8,5 м и висока 7,9 м. Тъй като двата реактора имат нужда от много по-малко място, отколкото обикновените дизелови двигатели, а освен това отпада и необходимостта от складово помещение за стотиците тонове гориво, подводницата се превръща в луксозен плавателен съд. С мъчителните и тесни плуващи ковчези от Втората световна война не може да става сравнение.
Подобно на легендарния си кръстник – подводницата „Наутилус“ от фантастичния роман на Жул Верн „20 000 левги под водата” – на борда има доста удобства. Стоманените тръби поддържат постоянна температура от 22 градуса. На борда има библиотека с над 600 тома, кинозала, 12 автомата за кола, кафе и сладолед и джубокс. Моряците разполагат дори със солариум, тъй като все пак те прекарват много време в мрачните дълбини на океаните. Пушенето на борда е позволено, защото „Наутилус“ е оборудвана с най-модерна за времето система за филтриране на въздуха, които добива кислород от водата чрез химически процеси.
За пътуването под Северния полюс всичко изглежда отлично подготвено. Други държави са се проваляли при подобни опити. През 1931 г. британският полярен изследовател Хуберт Уилкинс се опитва да стигне до Северния полюс с подводница, която също се казва „Наутилус“.
Но още преди да достигне вечните ледове, той изгубва първия си си потапящ рул. Освен това само след няколко часа плаване по корпуса се образува дебел слой лед. Няколко години по-рано легендарният норвежки полярен изследовател Фритьоф Нансен стига малко по-далеч с кораба си „Фрам”. Той е конструиран специално, за да пътува във вечните ледове. След 35 месеца изследователят засяда на около 500 км от Северния полюс. И само късметът спасява екипажа от смърт.
Неочаквани трудности за „Наутилус“
Заради съществуващите опасности и въпреки отличната подготовка за полярното пътуване, планираната пиар акция на САЩ е покрита от булото на секретността. За тайната експедиция освен президента знаят само няколко високопоставени военни. Операция „Слънчева светлина” може да се окаже и провал – капитанът на подводница Уилям Андерсън вече два пъти е тръгвал към най-северната географска точка на Земята и то без успех.
Първият опит се проваля през август 1957 г. Подводният съд, екипиран с ехолот от нов вид, стига на 333 км от полюса. Тогава обаче полудява жирокомпасът. Стрелката обикаля във всички посоки. И от страх да не се загуби под леда капитан Андерсън дава заден ход.
През юни 1958 г. Андерсън, оборудван с подходящ за полюса компас, поема отново към заветната цел. Този път минава през Беринговия проток. 10 метра, 25 метра, в дълбините излизат нови и нови айсберги и изведнъж във водата между Америка и Азия от дълбините изскача огромна земна неравност. От страх подводницата да не заседне между земята и леда отново е дадена команда за връщане. „Разбрахме, че ледът е враг, който трябва да уважаваме”, пише той в излязлата през 1959 г. книга „Наутилус 90 норд”.
Операция „Слънчева светлина”
Третата експедиция започва на 23 юли 1958 г. в Пърл Харбър, Хаваи. Операция „Слънчева светлина” стартира с 30 възела (57 км в час) в посока север. Подводницата се показва за последен път над водата с екипажа си от 116 души. След това се спуска в тъмните дълбини на арктическото море. А „Наутилус“ започва да се потапя на 130 метра под ледената покривка.
Докато екипажът гледа холивудски филми или слуша музика, подводницата се промъква през воден коридор между ледовете и дъното на морето. Сонарите постоянно опипват ледената покривка и дъното, за да не допуснат засядане. Пътуване в странен и изпълнен с опасности свят – също като в романа на Жул Верн. „Виждаха се невероятно остри скали, цели подводни планини, които се издигаха стотици метри над дъното на океана. Формите им изглеждаха фантастично нагънати и гротескно като кратерите на Луната”, пише капитан Андерсън в доклада за пътуването.
Надпреварата във въоръжаването под вълните
След три дни започва обратното броене за успеха. Вечерта, при смяната на вахтата, подводницата за първи път минава северно от 87-ия паралел и така чупи поставения година по-рано рекорд. Екипажът е само на няколко часа от 90-ия паралел, който вече не е окръжност, а само точка – точката на Северния полюс.
Няколкостотин метра преди целта музиката спира. „В подводницата се възцари тържествена тишина. Чуваше се само постоянното стакато на сонарите, които неуморно опипваха дъното на морето, леда и простиращите се пред нас мрачни води, пише Андерсън. Погледнах към уредите и започнах да отброявам за екипажа: осем, шест, четири, три, две, едно… Сега! 5 август 1958 година, 23,15 часа. За САЩ и флотата им – ура за Северния полюс.”
Новината за успеха стига до световната общественост дни по-късно и изненадва дори Съветския съюз. Спиралата на надпреварата във въоръжаването се завърта още по-бързо. През същото лято, в което САЩ стигат Северния полюс с „Наутилус“, и Съветският съюз пуска в движение първата си подводница, задвижвана с ядрено гориво. Това е началото на милитаризацията на океаните. След това са построени около 500 ядрени кораби и подводници, на чиито бордове има около 800 реактора. Днес от тях в движение са само 300. „Наутилус“ не е сред тях. Той излиза от употреба през 1980 г. и след като е изминал 500 000 морски мили става музеен експонат в американския музей на подводничарските сили в Готън, щата Кънектикът.
По сп. Шпигел