Бум на тъмното пиво напук на кризата в пъбовете

London’s Pride (Гордостта на Лондон) е производство на семейната лондонска пивоварна „Фулърс“, която увеличава продажбите си напук на проблемите на британската бира. Снимка: фликрл

Ейлът – традиционното британско тъмно пиво, което беше застрашено от изчезване, отново става любим на британците. И то във време, когато съдържателите на пъбове са отчаяни от намаляващите продажби, достигнали най-ниското си равнище след Голямата депресия през 30-те години на миналия век. „Хората пият все по-малко бира, но търсят пиво с по-добро качество и по-приятен вкус. Те се връщат към традиционната бира“, казва Дейвид Спенсър, отговарящ за маркетинга във „Фулърс“ – последната семейна пивоварна в Лондон, чиято престижна марка е London’s Pride (Гордостта на Лондон). „През изтеклата година пазарът на британска бира значително се сви, но обемите на „Фулърс“ нараснаха и пивоварната увеличи пазарния си дял, който е около 1 процент,” радва се той.

Според данни на Асоциацията на британските производители на бира и пъбовете, публикувани миналата седмица, през второто тримесечие на тази година общата продажба на бира във Великобритания е спаднала с 4,5 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Спадът е още по-голям в пъбовете, които продават около 14 милиона пинти (1 пинта се равнява на 473 милилитра) дневно – с над 10 на сто по-малко за същия период.

Но в пивоварната „Фулърс“, основана през 1845 година, цари оптимизъм. Собствениците се чувстват натясно в строените навремето тухлени сгради, разположени между Темза и железопътна линия. Производството от 1,2 милиона пинти седмично е изцяло модернизирано, с казани от стомана и лаборатория, която следи най-стриктно ферментацията. Служителите извършват минимален брой операции – например добавят хмел в казаните, където ферментира пивото. „Специалното използване на маята, по-ниската температура на ферментация и малцът придават много по-изтънчен вкус на пивото в сравнение с повечето индустриални бири”, казва Джон Кийлинг, главен пивовар на „Фулърс“.

През 70-те години на миналия век компанията почти беше решила да спре производството на традиционна бира и да я замени със светла (lager), която по онова време беше превзела пазара. Преди войната британците пиеха на практика само ейл – традиционната местна бира, която обаче бързо беше изместена от светлата. Любителите на бира започнаха да възприемат ейла като хладка и слабо газирана бира, която понякога не се съхранява добре и лесно се вкисва. И тогава британците се обърнаха към светлата бира с по-трайни качества, която беше подкрепена от внушителни рекламни кампании. „Сега обаче продажбите на светла бира намаляват, защото четирите големи международни производители с пазарен дял над 80 процента предлагат само световни марки, които са навсякъде и това е скучно“, казва Иън Лоу от Кампанията за истинска бира (Camra) – потребителска асоциация, отстояваща традиционния ейл. „Единствените пивоварни, които увеличават производството и чиито продажби растат, са най-малките – 600 занаятчийски и 35 семейни пивоварни“, подчертава той.

Традиционните пивоварни инвестират в качество и се възползват от подновения интерес на потребителите към местните бири. Те обаче продължават да се сблъскват с трудности при опитите да извоюват място в пъбовете, за да стигнат до потребителите. Големите британски компании, притежаващи пъбове, предпочитат да зареждат от „бирените мастодонти“ като „Хайнекен“ или „Инбев“, които им дават по-висок процент печалба, изтъква Лоу.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.