Как да живеем само със 100 неща

Авторът на проекта „Предизвикателството 100 неща” Дейв Бруно има хиляди последователи, които разчистват домовете си от непотребните вещи, тъй като според тях камарите ни пречат да мечтаем и да дишаме свободно. Снимка: кату.ком

Свръхконсумацията е религията на Америка. Но както знае всеки, чийто килер е пълен догоре – нещата, които събираме, може да станат потискащи. Ние трупаме всички тези вещи, които никога не разчистваме, а натрупаните камари не ни карат да мечтаем да дишаме свободно, а да копнеем да освободим малко празно място на последния рафт в килера. Което обяснява защо хората се заинтригуваха от предизвикателството „100 неща” – движение, в което на пръв поглед нормални граждани се ангажират да намалят собствеността си до не повече от сто вещи, пише сп. „Тайм“
„Вещите започват да ни затрупват”, казва пред „Тайм“ 37-годишният Дейв Бруно, онлайн предприемач от Сан Диего, който през миналото лято се огледал в дома си и разбрал колко много от вещите на семейството му го дърпат надолу. Затова започнал своето „Предизвикателство 100 неща”. В страна, където бъркотията даде хляб не само на професионалистите-консултанти, но и на реалити предавания на тези експерти (TLC’s Clean Sweep), онлайн размишленията на Бруно за бавното и непоколебимо разчистване са се превърнали в нещо като култ, който вдъхновява и други да започнат собственото обратно броене към живота, свободен от купища ненужни вещи.

В блога си Бруно отмята по списък какво е решил да задържи и какво се готви да продаде или да дари. В началото на юни например той решава да се раздели с пет ризи и с една вратовръзка, но се колебае дали да се откаже от един от трите си чифта дънки. „Достатъчни ли са два чифта дънки?”, пита той в един от постингите си.

Това не е единствената дилема, пред която е изправена новата вълна целенасочени минималисти. Един от щекотливите въпроси е кое се брои за вещ. Бруно брои един чифт обувки за една вещ, което е важно, когато се опитваш да изхвърлиш всичко освен своите сто лични вещи. Кейт Симънс, 27-годишна сервитьорка в Чикаго, има друг подход. Въпреки че е намалила колекцията си от обувки от 35 на 20 чифта, тя казва, че брои всичките си обувки за една вещ.

Даниъл Пъркинс, 34-годишен графичен дизайнер в Ню Йорк, не работи за изпълнение на количествена цел, но твърди, че вместо това той и съпругата му са се зарекли „в рамките на една година да запазят само нещата, които използват в апартамента си всеки ден”. „Преди десет години носех шапки и всяка неделя правехме палачинки, казва той. Но вече се променихме.” Затова той и продал шапките си и тиганите по eBay.

Ами коледната украса? А семейните бижута? И онези тесни дънки, за които се надяваш – но може би никога няма да носиш отново? „Това е доста емоционален процес”, казва Джули Моргенстърн. Новата й книга When Organizing Isn’t Enough: SHED Your Stuff, Change Your Life предлага план как да се разчисти както физическият, така и сантименталният безпорядък. „Често това са неща, които представят какви сме били някога, казва тя. Но след като целта им веднъж е изчерпана, те просто те държат в застой.” SHED, между другото е акроним на separate the treasures, heave the trash, embrace your identity from within and drive yourself forward – отдели ценните неща, изхвърли боклука, прегърни идентичността си отвътре и тръгни напред. Което си е малък наръчник за това, как да изхвърлим боклука по пътя си към състоянието на дзен.

„Нещата опират до продуктите срещу обещанието”, казва пред „Тайм“ консултантът Питър Уолш, който се описва ката наполовина предприемач, наполовина терапист. Не става дума задължително за новите тенджери и тигани, а за идеята за вкусните семейни обяди, които ще бъдат сготвени в тях. Хората откриват, че домовете им са препълнени с вещи, но животът им е задръстен с неизпълнени обещания.” Уолш не е изненадан, че изхвърлянето на непотребните вещи е толкова популярно. Между притесненията заради растящата цена на бензина и нестабилната икономика, първата реакция на хората е изречението: „Трябва да взема живота си под контрол, дори и да става дума само за един подреден кухненски шкаф.”

Уолш помага на собствениците на къщи да ги прочистят чрез предаването Clean Sweep, а усилията му ще завършат с огромна разпродажба. Когато камерите не работят, разчистването на старите вещи обикновено е по-бавно. Симънс си е дала срок от шест месеца, за да пресее вещите си до сто – или поне до сто категории. (И аз не я осъждам, защото само в чантата ми има над сто неща.)

Бруно не е определил краен срок за проекта си, който досега е засегнал – между многото други неща – и китарата му, неговия iPod и бейзболна блуза, подписана от Пит Роуз. Той игнорира всички неща, които използва заедно със семейството си, като къщата, колата и кухненския килер. И въпреки това не е сигурен, че ще може да ограничи вещите си до сто. Точно сега се разделя с една хубава писалка, един механичен молив и една вилица-лъжица, въпреки че последният прибор е част от кухненския набор за къмпинг, който включва и две тенджери. А настоящият му списък от 97 вещи не включва влакчето му от детинство, инструментите за дърводелство и няколко други неща, за които още трябва да мисли. Но колекцията кукли на дъщеря му остава извън ограниченията. Оказва се, че като разчистваш хаоса, наистина можеш да разбереш кое е от значение.

Изхвърлете ненужното! Дарете вещите за разпродажби! Оставете ги на консигнация! Дайте ги на приятели! Обявете ги за продажба в eBay!

По сп. Тайм

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.