Как Румъния печели от забравените оризища на Чаушеску

Работник показва ориз във фабриката на Ризо Скоти във Владени. Снимка: Ройтерс

Румънският комунистически лидер Николае Чаушеску обичаше италианско ризото, но вероятно нямаше да му хареса фактът, че румънските оризови ферми са превзети от италиански и други западни компании. Тази година цената на ориза в световен план се повиши тройно и доведе до опасен от недостиг и възможност за контролиране на експорта от големите производители от Азия. Затова европейските фермери започнаха да се разпростират на изток. Те изкупуват оризищата на Чаушеску, много от които бяха изоставени след смъртта му и след края на комунизма в Румъния през 1989 година. Така обеднялата балканска държава с изобилстващи на води низини, горещ климат и богата почва, получи шанса да стане топ-производител на ориз в Европа през следващите години. „Западните експерти дават на ориза ново бъдеще в Румъния“, казва 63-годишният Йон Драгушин, който ръководеше производството на ориз във Владени по времето на Чаушеску.

Оризът никога не е бил популярна храна в Румъния, където ключови култури са пшеницата и царевицата. Но за Чаушеску се знаеше, че харесва ризото, и според готвача, приготвял храна за него в ловна хижа в Карпатите, често хапвал купа с мляко с ориз. През 70-те години, следвайки примера на Китай и Северна Корея, Чаушеску принудил хиляди лишени от земите си селяни и затворници да обработват обширните оризища около село Владени, Югоизточна Румъния, като част от големия план Румъния да се самозадоволява.

Сега дните на румънския ориз се завръщат. „Румъния има огромен потенциал“, казва Жан-Пиер Брун, който оглавява Асоциацията на брокерите на ориз в Лондон. „Необходима е равна земя, удобен водоизточник, какъвто е Дунав, и топло време. С цялата тази наличност Румъния има много добри условия да произвежда ориз.” Оризът има потенциал, макар и в по-малка степен, и в България, Украйна и Унгария, казва Брун.

Повече вода

Река Дунав е с воден резерв 20 пъти по-голям от този на басейна на По, която захранва оризищата в Италия. Тя дава на Румъния голяма преднина пред Италия или Испания, вторият по-големина производител в Европа, тъй като и двете страни страдат от недостиг на вода. „Ще произвеждаме на по-ниски цени“ казва Анджело Дарио Скоти, главен изпълнителен директор на италианската Ризо Скоти, най-големият производител на ориз в Европа и първата западна компания, която стъпи в Румъния.

От 2003 година Ризо Скоти инвестира десетки милиони евро, за да купи 7 000 хектара разпокъсани парцели в Румъния и да изгради преработвателна фабрика във Владени. „Знаехме, че има много запустели земи и климатът е идеален“, казва Уго Перука, изпълнителен директор на Ризо Скоти. „Ще спрем да купуваме, когато достигнем 10 000 хектара следващата година, но останалото ще бъде грабнато от италиански, френски и местни инвеститори. В момента

Трактор обработва с химикали оризище на италианската компания Ризо Скоти край румънския град Владени. Снимка: Ройтерс

убеждаваме фермерите да дойдат в Румъния.“ Група италиански и испански фермери са започнали да експлоатират малка площ близо до дунавското пристанище Браила, в Източна Румъния, както и в западната част на страната. Оризът им се преработва във фабриката във Владени. Цените на земята са се покачили от 200 евро за хектар преди пет години до 1 000 евро в момента, но все още са шест пъти по-ниски, отколкото в Италия.

По-голямата част от ориза в света се отглежда и консумира в Азия. Европейският съюз произвежда около 2,2 милиона тона ориз годишно върху 500 000 хектара площ и внася още един милион тона. Според Перука тази година Румъния ще произведе 40 000 тона ориз, а през следващите пет години оризовите площи ще се увеличат от 40 000 до 50 000 хектара.

С планираното удвояване на капацитета на фабриката във Владени през следващите пет години Румъния може да стане износител на над 100 000 тона годишно, като отреже 10 процента от вноса на Европейския съюз. „На теория можем да изнасяме навсякъде по света, но засега продаваме ориз в Унгария, България, Гърция и Сърбия“, казва Перука.

Според министерството на земеделието Румъния има 15 милиона хектара обработваеми земи, от които между 3 и 5 милиона не се използват и могат да бъдат превърнати в плодородна почва за зърнени култури, включително ориз. Цената на модерните производствени методи и разпокъсаността на собствеността в следствие на приватизацията на национализираните земи след края на комунизма ще отнемат повече време, преди румънските фермери да „прегърнат“ ориза. Министерството насърчава малките собственици да консолидират производството. „Подкрепяме западната инициатива да се разшири отглеждането на ориз в Румъния. Но той е скъпоструваща култура и не е икономически рентабилен за собствениците на площи под 100 хектара“, казва експертът от министерството Фрусина Миу.

Все пак субсидиите, предложени от румънското правителство и от Европейския съюз, възлизат общо само на 500 евро на хектар, което не е достатъчно поощрително за румънските фермери. Ризо Скоти например харчи до 1 500 евро инвестиции на хектар, за да подобри качеството на земята, да изгради и разшири обширната мрежа от напоителни канали и да възстанови помпеното оборудване, останало от комунистическата ера. „Разширяването на производството на ориз до потенциала на Румъния ще бъде много по-бавно без адекватната подкрепа на държавата“, казва Раду Йофчулеску, мениджър по логистика в Скоти. Без пари в брой собствениците на малки парчета тинеста земя на разстояние до 3 километра от Дунав ще се борят за напояването на земите си и ще са склонни да продават, казва Драгушин.

Модерното отглеждане на ориз изисква механизирано оборудване за разпръскване на препарати за унищожаване на тръстиката и специално проектирани жетварски комбайни. За разлика от хилядите селяни, работещи на чаушесковите оризови полета, са необходими само шепа работници. „Помня сеитбата и жътвата на ръка със сърп. Ходихме с боси крака в мокрите полета и беше много трудно“, казва Драгушин. „Реколтата беше голяма, но и загубите бяха огромни. Тези времена отминаха“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.