Белгийският град Льовен – раят на студентите

Тук живеят над 45 000 студенти и могат да се опитат повече от 2000 вида бира

Студенти пият бира на Оде Маркт, площада с множеството нощни заведения и клубове. Снимка: авторката

Студентски град, в който не дъни чалга, студентите първо пеят, а после пият, общежитията изглеждат като почивни крайморски станции, около сградите вместо дупки, кал и улични кучета има прясна зелена трева и разхождащи се семейства патици, заведенията не са на партерните етажи на сградите, в дискотеките има повече студенти, отколкото „мутри”, в общежитията няма хлебарки, а калинки… Има ли такъв град?
Да има такъв студентски град, но не и в България. Този студентски град се намира малко по на запад от родината ни в град Льовен, Белгия. Льовен е на 30 км от Брюксел и е столица на фламандската провинция на брабантите. Градът се състои от 90 хил. жители, като повече от половината са студенти. През 15 век той става много известен с откриването на най-големия и най-стария университет в района на Бенелюкс – Католически университет Льовен (Catholic University Leuven). Също му се носи славата поради факта, че в този град се намира пивоварната на бирата „Стела Артоа“, а в самия град могат да се опитат повече от 2000 вида бира.

За града

Студентите в Льовен са повече от половината от населението на целия град. И затова лятото, когато не се учи, населението на града намалява наполовина. Тогава градът е много пуст. Но през останалото време на годината кипи живот 24 часа в денонощието. Готическата архитектура на града е запазена, а вътре самите сгради са модернизирани с нови мебели и модерни компютърни технологии. Между старинните сгради постоянно минават младежи с колела, бързащи за лекции. За момент имаш чувството, че си се пренесъл няколко века назад в миналото.
Множеството студенти създават много весела и приятелска атмосфера в града. Когато е топло, от заведенията изваждат маси и столове навън и по улиците и площадите е пълно с хора, пиещи белгийска бира. По някои улици дори не може да се мине, защото от край до край са насядали хора. И цялата тази атмосфера си я представете с джаз музика като саундтрак.
Едни от най-забележителните места в града са кметсвото (Town Hall), което изцяло се състои от малки детайлни скулптури по цялата фасада; църквата „Св. Петър“ от 15 век също е построена в типичния за града готически стил, а грандиозната сграда на университетската библиотека е наистина впечатляваща.
Градът е много уютен, а множеството младежи, които се разхождат по улиците, му придава още по-голям чар.

Условия за студентите – общежития, паркове, спортни съоръжения

Ще започна от местата, където живеят белгийските студенти в Льовен. Студентските общежития се намират в един голям парк на 10 минути с колело от центъра на града. Те са като случайно хвърлени кубчета насред зелените поляни и високите дървета. Представляват малки тухлени блокове. Около тях има свежа трева, а близо до някои блокове има езеро с патета. Около сградите редовно се разхождат семейства патици.
В самите общежития всеки студент има самостоятелна стая, която в сравнение с тези в българския студентски град е толкова голяма, че в нея могат да живеят поне още трима души. Всички студенти на етажа, средно по 10 души, имат обща баня, тоалетна и кухня. Явно в Европа се цени това да имаш лично пространство като ти дават самостоятелна стая.
Точно до общежитията в самия парк има огромен стадион. Там вечер на прожектори студентите играят футбол, тенис, баскетбол и т.н. А в самия парк дори след 10 часа вечерта могат да се видят студенти, които тичат. В Льовен тичането като спорт е много разпространено. В града редовно се правят маратони, в които участват хора на всякаква възраст.

Льовен. Снимка: авторката

Льовен. Снимка: авторкатаСтуденти се хранят в стола. Когато е топло, има маси и отвън. Снимка: авторкатаРазхождащите се патета пред общежитията. Снимка: авторкатаСтудентският стол в Льовен. Снимка: авторкатаКметството в Льовен. Снимка: авторкатаБелгийци на стартовата линия преди поредния маратон за тичане в Льовен. Снимка: авторкатаСтудентските общежития в Льовен. Снимка: авторкатаМуха, набучена на игла - постмодернистичен паметник пред университетската библиотека. Снимка: авторкатаЗамъкът Аренберг, който е част от Католическия университет Льовен. Снимка: авторкатаСтуденти пият бира на Оде Маркт, площада с множеството нощни заведения и клубове. Снимка: авторкатаЕдна от централните улици в Льовен. Снимка: авторкатаЦентралната университетска библиотека. Снимка: авторкатаПарк в града. Снимка: авторкатаПаркингът за колела на гарата в Льовен. Снимка: авторкатаМухата пред библиотеката отблизо. Снимка: авторкатаНа Кантус в студентското общежитие. След поредната песен всички пият бира до дъно. Снимка: авторката

Красивият парк с множество високи дървета и борове, който е в близост до общежитията, много прилича на нашата Борисова градина в София. С тази разлика, че в Льовенския парк не те е страх да се разхождаш нито вечер, нито през деня. И за разлика от Борисовата градина, студентският парк в Льовен не е сборище на най-голямата измет на града – извратеняци, наркомани, престъпници.
Някои наричат Льовен „европейски резерват” за студентите. И наистина тук на студентите им се създава приятна и спокойна атмосфера, лишена от каквито и да е необикновени и опасни случки; престъпност почти няма. Цялата обстановка тук те предразполага да се отдадеш на заниманията си в университета и да се радваш на живота, необезпокояван от нищо. Може би някой ще каже, че преувеличавам, но със сигурност мога да кажа, че белгийските студенти тук имат много по-спокоен живот от колегите им в България.

Сравнение между европейските студенти и българските

Тук студентите освен, че учат и се забавляват много, имат възможността да са студенти в истинския смисъл на думата. Ходят на лекции, по-точно имат лекции, защото преподавателите им присъстват на учебните занятия. Не е, както в някои български висши училища, където повечето преподаватели заради частния бизнес често забравят за студентите си. Тук определено повече се интересуват и грижат за учащите. Създават им всички удобства и им улесняват живота, така че тяхната единствена цел си остава само да учат и да се забавляват. Повечето младежи тук не работят или поне не работят на пълен 8 часов работен ден, още по-малко пък на трудов договор, както често правят младежите в България. В България студентите са принудени да работят, за да оцеляват, защото не винаги родителите им могат да ги издържат финансово. Тук в Льовен младежите работят по-скоро, за да си изкарат допълнителни джобни пари за купони, пък и кеф и разнообразие. Най-често работят или в библиотеката на университета, или в някой нощен клуб или дискотека, но по няколко часа. При тях обаче, работата е повече за забавление, а не толкова, защото оцеляването им зависи от тези пари.
На българските студенти отрано им се налага да влязат в истинския живот и в сравнение с европейските изглеждат някак си по-пораснали и отрудени. Разбира се това може би прави българските студенти по-оправни в живота, но все пак им отнема няколко от най-хубави им студентски години.

Забавления – Кантус, „Оде маркт“

Едно нещо, което е общо и за Льовен и за Студентския град в София е, че и на двете места купонът тече 24 часа. В крайна сметка и на двете места има млади хора, които искат да се забавляват. Но отново идва разликата в начина на забавление. Докато в България се пие водка като минерална вода и после се пее и танцува на чалга по масите, тук в Льовен сред този богат избор от бири се пие само бира и не се танцува по масите. Още една съществена разлика е това, че дискотеките и клубовете не се намират в непосредствена близост до общежитията, още по-малко на партерите им. Общежитията са сред свежия въздух в парка (където няма множество строежи!), а заведенията са далеч в центъра на града на известния площад „Оде Маркт“.
„Оде Маркт“ е изключително интересен и колоритен площад. Той представлява правоъгълник, заобиколен отвсякъде от сгради, чиито партерни етажи са направени на клубове и дискотеки. Така в рамките на този правоъгълник могат да се видят над 40 дискотеки, наредени една до друга. Входовте на дискотеките са безплатни и за една вечер, ако имаш сили, можеш да посетиш повече от пет. Има дискотеки за всеки вкус – с метъл музика, с реге, с диско, с ретро, джаз. И във всяка дискотека можеш да видиш най-различни и интересни образи – момчета и момичета с коси направени на раста, метали с дълги коси до кръста, гъсти бради и пиърсинг, момичета облечени в ретро стил. Разбира се в дискотеките има основно студенти. Не видях гологлави едри мъжаги, които търсят с кого да се сбият, каквито често виждаме из студентските клубове в България.

Всички пият най-често бира „Стела Артоа“, защото заради пивоварната наблизо тя е най-евтина. Обичайната бира за момичетата пък е сладката плодова бира „Криг“, която се продва с вкус на череша, малина и ябълка.
Вечер „Оде Маркт“ е силно осветен от диско прожекторите на клубовете. Самия площад е като един голям дансинг. Там постоянно се разхождат групи от почерпили се студенти, отиващи от една дискотека в друга. Цяла нощ се чуват викове и смях на площада. Гледката става още по-забавна, когато в малките часове на нощта подпийналите студенти си тръгват с колела от „Оде Маркт“. Интересно да гледаш как се опитват да нацелят педала, за да подкарат колелото и после продължават на зиг-заг из уличките. И никой няма да го спре, да го пребие и да му вземе колелото, а шофьорите по улиците знаят, че по това време трябва да карат по-внимателно. Има някаква приказна идилия в цялата тази обстановка.

На Кантус в студентското общежитие. След поредната песен всички пият бира до дъно. Снимка: авторката

Освен купоните на „Оде Маркт“, студентите в Льовен веднъж месечно си организират т.нар. Кантус. Това е събитието, на което студентите първо пеят, а после пият. Прави се в общежитията и представлява сбирка на всички студенти от етажа (около 10-12 човека) на съответното общежитие. На тази сбирка се ядат сандвичи и типичните пържени белгийски картофки, пие се много бира и се пеят белгийски песни. Оказа се, че това е известен белгийски обичай и не се прави в други страни.
Аз имах щастието да присъствам на един от студентските Кантуси и беше наистина интересно преживяване. Първо всички сядат на голямата маса в общата кухня. Предварително са поръчали храна и шест каси с бира. След като приключи яденето, всички вадят на масата малки зелени книжки с текстовете на песните заедно с по една чаша за бира. В единия край на масата ръководителят на Кантуса, също студент, беше приготвил списък от 42 песни, които ще се пеят. Първо той държа приветствена реч, после всички отвориха книжките и запяха на фламандски в хор известна белгийска песен. След края на почти всяка песен се чукаха с чаши бира и пиеха на екс цялата бира. Преди да пият, всички казваха в един глас репликата: „Prosit senior, prosit corona, ad fundum“ („Наздраве на ръководителя, наздраве на всички, до дъно!“) и след това се чуваха множество глътки студена бира, които минаваха през гърлата на всички. Ако някой забрави да каже тези думи преди да пие, ръководителят на Кантуса трябва да му измисли наказание. Едно момче го наказаха да изкачи четири етажа с дамски обувки с ток и после трябваше и да изпие 2 бири наведнъж. И така, песен след песен, бира след бира. Като се стигне до 40-ата песен, са изпити шестте каси с бира и всички са развеселени и разговорливи. Наистина този Кантус беше голям купон. Чрез него от една страна се забавляват, но от друга, пеейки белгийски фолклорни песни, си запазват историческото минало и традиции. И най-странното е, че студентите се организират сами за това събитие, никой не им казва – пейте, за да си поддържате традициите.

Град Льовен наистина изглежда като рай за студентите. Като дойдеш тук, ти се приисква цял живот да си студент. А в България, като отидеш да живееш в Студентския град, искаш възможно най-скоро да завършиш. Дано все пак един ден и в България студентите да могат да се радват на такива условия на живот като тези в Белгия.

––––––––-
*Авторката е студентка във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.