Грузия, НАТО, Косово – реванш по руски
Каквато и да е вината на едните и другите във военната ескалация в Кавказ, налага се констатацията, че за пръв път от съветската война в Афганистан Москва официално започна кампания от въздушни бомбардировки срещу суверенна държава. Руските военни операции в Грузия фактически отварят нова фаза в постсъветската ера.
Това е часът на руския реванш – избраният от Москва момент за преминаване към радикалния метод, превантивната война. Целта изглежда е да се спре окончателно експанзията на НАТО на изток и зрелищно да се измият военните унижения от 90-те години, един от лайтмотивите на създадената от Владимир Путин система.
Войната, тръгнала от огнищата на сепаратистките области Южна Осетия и Абхазия, идва шест месеца след обявяването на независимостта на провинция Косово, което Москва непрестанно осъждаше, без да може да му се противопостави. Москва обаче предупреди, че тази независимост няма да остане без последствия, особено в Кавказ. Конфликтът избухва и осем месеца след преизбирането на грузинския прозападен президент Михаил Саакашвили, чието политическо издигане винаги е било описвано от Москва като резултат от американски заговор в традиционната й сфера на влияние. В реакция на това Русия беше наложила ембарго на Грузия.
Войната избухва и четири месеца след срещата на върха на НАТО в Букурещ, белязана от разногласия между западняци относно сближаването на Украйна и Грузия с Атлантическия алианс. В Букурещ, по искане на Германия и Франция, които се противопоставиха на САЩ, Украйна и Грузия не получиха „план за действие за членство“, който е входният билет за страните кандидатки. През декември НАТО пак ще обсъди въпроса на своя среща на върха. Нарастването на военните опасности в Грузия вероятно нанася фатален удар на „плана за действие за членство“.
Русия започна да укрепва интересите си в Черноморския регион – стратегическа зона, която обаче има и голямо символично значение. През 2014 година в Сочи ще се състоят първите олимпийски игри на руска земя. Мобилизацията на няколко кораба от руския Черноморски флот, който е разположен в украинското пристанище Севастопол, припомня, че няма да е лесно тази военноморска сила да напусне Севастопол при изтичането на крайния срок за ползване на пристанището през 2017 година, както настоява Киев.
Европа е пряко засегната от кризата. Откакто през 2007 година бяха приети България и Румъния, ЕС получи излаз на Черно море. По източните граници на Европа се разпалиха конфликти, дълго определяните като „замразени”. Съществува риск след Южна Осетия и Абхазия да възникне ново напрежение в Приднестровието – молдовски рускоезичен сепаратистки регион. Русия от години отказва да изтегли войските си от този анклав, където през 1992 година избухна конфликт.
По всички тези „фронтове“ Русия от месеци развива интензивна дейност, без много реакции на Запада. Според източници от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), поредицата изглежда е била планирана. Смята се, че перспективата за независимост на Косово е подействала като ускорител. Както и срещата на върха на НАТО в Букурещ, където руснаците следяха отблизо разногласията между западняците. Именно след тази среща на върха Москва внезапно влезе в по-тесни отношения със сепаратистките области на Грузия, където войските й, които формално са натоварени с поддържане на мира от началото на 90-те години, действат като страна в конфликта.
От пролетта в Абхазия се засилват позициите на руската армия. Тя първо унищожи грузински безпилотни самолети, после спусна десантчици и накрая разположи сухопътни сили. В Южна Осетия пък растеше броят на сблъсъците. Що се отнася до Приднестровието, Русия активно се опитва да наложи план за решаване на спора между сепаратистите и молдовските власти, който да запази дълготрайното й военно присъствие там. В ОССЕ казват, че руският приоритет е да се постигне статут на „неизменна“ неутралност за Молдова, за да остане тази държава настрана от НАТО. Така би се очертала нещо като „неутрализирана“ зона в европейското пространство, минаваща през Калининград, Беларус, Молдова и стигаща до Кавказ. През 2007 година, когато западняците подготвяха независимостта на Косово, Русия предупреждаваше, че няма да допусне преминаване на някои граници. Тя имаше предвид разширяването на НАТО, проекта за американския противоракетен щит и Договора за обикновените въоръжени сили в Европа.
От юни новият руски президент Дмитрий Медведев предлага „паневропейски договор за сигурност“, който де факто би поставил Русия на равни начала с ЕС и НАТО по стратегическите въпроси, касаещи бъдещето на континента. Западняците виждат в този проект, въпреки неяснотите му, знак за по-сговорчив и конструктивен тон в сравнение с речите на Владимир Путин, които звучаха като от времето на Студената война. С бомбардирането на грузински градове обаче Москва отведнъж застана в пълно противоречие с такъв подход.
В неделя, на 10 август, Вашингтон осъди „агресията“ на Русия срещу суверенна държава и обвини Москва, че иска да свали властта в Грузия. ЕС не използва същия език. Чрез френското председателство той избегна публичното посочване на виновника – изглежда от желание да запази способността си да посредничи и за да позволи на руснаците да изтеглят войските си без да губят престиж.
Има опасност обаче, както стана на срещата на върха на НАТО в Букурещ, това разминаване между западните страни да бъде възприето от Москва като признак на слабост. Русия знае, че е защитена от всякакво осъждане в ООН. Москва знае също, че в близките седмици ще бъде поискано сътрудничеството й по въпрос, в който залог е сигурността на света, а не само тази на Кавказ или на Черно море – иранското ядрено досие. Ще бъде ли Западът изправен пред необходимостта да избира?
По БТА