Хиляди вятърни турбини ще правят ток в морето край Германия

Компютърно изображение на първата морска ферма от вятърни централи, която ще се издигне в Северно море, на 45 км от немския остров Боркум. Снимка: Алфа Вентус

Германското правителство предвижда да изгради хиляди вятърни турбини във водите на северното си крайбрежие. Строежът по първия проект започва през август, а много други са на етап планиране. Настъпи ли най-накрая немската енергийна революция?

Официалната благословия дойде от самия връх. „Вятърната енергия е много важна перспектива за бъдещето, каза немският президент Хорст Кьолер. Зелената енергия, добави той, е в синхрон с природата.” Индустрията имаше нужда от насърчителните думи на Кьолер. През последните десет години германското правителство и компании работят по планове за изграждане на огромни крайбрежни вятърни централи. Досега обаче в морето не се върти нито една перка. Причините? Технически трудности, недостиг на средства и проблеми със захранващите кабели.

Пробивът обаче най-накрая дойде това лято. В Северно море, на 45 километра северно от немския остров Боркум, започна да се оформя първата морска ферма от вятърни централи в Германия, наречена Alpha Ventus. „Строителството започва през август”, заяви говорителят на проекта Лутц Визе. Всяка вятърна турбина ще тежи хиляда тона и ще се издига приблизително на височината на Кьолнската катедрала. Фирмите зад проекта са немските енергийни компании ЕОН и EWE, заедно с шведската енергийна компания Ватенфал. Връзката между тях е странна – триото не е прочуто с интереса си към зелената енергия и притежава предимно централи, които работят на въглища и с ядрено гориво. По всичко изглежда обаче, че това ще се промени. Висшите мениджъри на компаниите се надяват да развият бизнес за милиарди евро от възобновяемите източници на енергия.

Германската революция в електричеството

Според официалната линия Alpha Ventus ще бъде по-скоро изследователски проект без планове да се превръща в комерсиално начинание. Проектът не е особено голям: ще бъдат издигнати само 12 вятърни турбини с общ капацитет от 60 мегавата – достатъчно да захранят с енергия 60 000 домакинства. Въпреки това Alpha Ventus може да се окаже началото от немската революция в електричеството. Според експертите новият вятърен парк ще бъде първият от многото, които ще се появят в Северно и в Балтийско море край бреговете на северна Германия.
Според правителството до 2020 година в електропреносната мрежа ще бъдат включени 10 000 мегавата, които ще идват от тези турбини и които се равняват на десет ядрени централи. В резултат делът на възобновяема енергия в страната ще скочи от 12 на 20 процента. Никой друг енергиен източник няма такъв потенциал за растеж. Освен че ще намали емисиите парникови газове, това увеличение във вятърната енергия ще направи Германия по-малко зависима от чуждите енергийни източници.

Федералната служба за морска навигация и хидрография вече разреши строителството на вятърни турбини в 20 региона на Северно и Балтийско море. По-голямата част от проектите все още са на етап планиране, но някои са по-напреднали. Компанията Bard Engineering разработва първата комерсиална морска вятърна ферма в Германия, разположена на около сто километра от остров Боркум. Освен това Bard заяви желание да построи още седем вятърни ферми в Северно море. Американската мениджърска фирма Blackstone влиза в германския бизнес с вятърна енергия с широк размах. Съвсем скоро тя обяви, че ще инвестира над един милиард евро във вятърна ферма, която ще се казва Meerwind project. Тя трябва да бъде изградена северозападно от немския остров Хелголанд и след една година трябва да осигурява електричество за 500 000 домакинства. В Балтийско море най-напреднали са плановете за Park Baltic I. Ще бъдат издигнати 21 вятърни турбини край брега на Фишланд-Дарс-Цингст, полуостров на източното германско крайбрежие.

Кран вдига перката на вятърната турбина в първата вятърна ферма в Пекин. Изграждането на вятърната ферма Alpha Ventus ще струва 180 млн. евро, почти три пъти повече от подобно съоръжение на сушата. Снимка: Ройтерс

Всички големи енергийни компании изразиха интерес към крайбрежния бизнес. Немската енергийна фирма EnBW иска да издигне през следващите пет години 260 вятърни турбини, а в дългосрочен план иска да направи още 500. ЕОН, RWE и Ватенфал заявиха подобни интереси. Планираните инвестиции възлизат на няколко милиарда евро. Бумът беше предизвикан от немския закон за възобновяемата енергия, или по-точно – промените, които немският парламент направи в него в началото на юни. Законът определя фиксирани тарифи, които трябва да бъдат платени за възобновяемата енергия. Досега те бяха девет цента на киловатчас за електричество, идващо от морските вятърни паркове. Промяната означава, че сега операторите ще могат да разчитат на 15 цента на киловат час. „Това има значение,” казва Улф Гердер от Германската асоциация на вятърната енергия.

Първото електричество от пионерския проект Alpha Ventus трябва да потече в мрежата на страната през октомври. 12-те вятърни турбини са доставени от производителите Repower и Multibrid и ще бъдат издигнати под формата на решетка на разстояние 800 м една от друга. Това означава, че вятърната ферма ще се разпростре в регион от четири квадратни километра – размерът на 550 футболни игрища.

Световна премиера

Предимствата на подобни морски вятърни ферми са ясни. Планираните в Германия няма да се виждат от сушата и затова хората едва ли ще се оплакват от тях. А заради силата и постоянството на морските ветрове, вятърните турбини, разположени във водата, ще генерират повече енергия. От друга страна предизвикателствата също са много големи. Водата на мястото, предложено за вятърните турбини на Alpha Ventus в Северно море е дълбока около 30-40 метра – а турбините трябва да бъдат закотвени за дъното с железни стълбове. Говорителят Визе говори за „световна премиера”, тъй като съществуващите крайбрежни вятърни ферми край Шотландия и край Дания се намират в много по-плитки води.

Подобни трудности повишават и себестойността на проекта. Изграждането на Alpha Ventus трябва да струва 180 млн. евро – почти три пъти повече от подобни инсталации на сушата. Правителството е вложило 50 млн. евро в проучвания. E.ON ще поеме сметката от 40 млн. евро за свързването с електропреносната мрежа. Тези суми означават, че морските вятърни паркове най-вероятно ще си останат в компетенциите на утвърдените енергийни гиганти. За да бъде постигната целта на правителството за изграждането на вятърните турбини в Северно и Балтийско море трябва да бъдат похарчени 20-30 милиарда евро. По-малките вятърни ферми, спонсорирани от местни инвеститори няма да имат шанс.

Поддръжката също обещава да бъде скъпа. Всъщност изчисленията показват, че поддръжката на морския вятърен парк съставлява едва 20 до 30 процента от общите разходи. Освен това турбините трябва да бъдат направени така, че да устояват на пориви на вятъра от 160 км в час и на вълни, високи 15 метра. Към това трябва да се прибави и соленият въздух – датският производител Vestas например откри, че корозията е най-големият проблем на морските му турбини. Затова не е изненадващо, че морските вятърни ферми продължават да бъдат рядкост. В момента в света работят вятърни турбини с капацитет от 100 000 мегавата, а по-малко от един процент от тях са в морето. Останалите са на сушата.

В Германия природозащитниците също трябва да бъдат взети предвид. Както и фактът, че ще са необходими нови далекопроводи, за да се транспортира огромното количество енергия до големите населени райони в южната и западната част на страната. Списъкът с трудности демонстрира, че много хора считат целта на правителството за свръхамбициозна. Да се произведат 10 000 мегавата през 2020 година с днешните технологии означава да се построят 2-3 хиляди турбини. „Строим 12 подобни турбини, казва изпълнителният директор на ЕОН Вулф Бернотат. Кой ще вдигне останалите 2988?” Фриц Фаренхот, бивш директор на компанията за вятърни турбини Repower, също е скептично настроен. „През следващите пет години Германия ще произведе най-много 4000 мегавата, казва той. И то ако дадем всичко от себе си.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.