Българският Инч Хай заглушава джиесеми. И не следи, а само наблюдава

Няма закон за частните детективи в България, а детективи има

Членовете на Асоциацията на частните детективи са си направили значки, подобни на полицейските. У нас в момента има две асоциации на частни детективи. Снимка: авторката

Да си частен детектив в България не е като да си анимационния герой Инч Хай*. Българските детективи не скачат от самолети, не яздят кучета, не ходят с шлифери с ръце в джобовете. Те дори нямат законова легитимация, но въпреки това съществуват. Даже си имат две асоциации. Това че няма закон за частната детективска дейност не значи, че не може да се работи, категорични са частните детективи. При регистрацията на такъв род агенции, в предмета на дейност фигурира „детективска дейност“ и съдът приема това. В случая на практика действа мотото, че това, което не е забранено от закона, е разрешено.

Във вестниците е пълно с обяви за детективска дейност. Агенции се занимават с фирмена сигурност, правят разследвания на престъпления, често минали през съответните органи, изучаване на кандидати за работа, включващо и провеждане на съответни психологични тестове за пригодност към съответната специалност, провеждане на тестове за лоялност към фирмата. Занимават се със събиране на информация за лица, издирване, фирми, факти и събития, други обекти, обезпечени със съобразни действия и постъпки с документи пред съответните власти и органи. Разследвания и консултации при проблеми от семейно-битово естество, като установяване на изневери, работа с проблемни деца, наркомании и други зависимости. Много адвокатски кантори се опитват да вършат и детективска дейност, но не особено успешно.

„Агенциите-ментета се разпознават само по несвършената работа”, казва детектив Кирил Димитров. Той е роден през 1952 г., завършва Висшето военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново и става офицер в армията. В началото на 80-те се мести в МВР като помощник-началник щаб по подготовката на специализираното звено за обучение на барети във Враня. През февруари 1984 г. Димитров изкарва 13-месечна школа по специалност „Държавна сигурност“ в академията на МВР. Веднага след това започва работа, както той я нарича „насочена към противодействие на чуждите разузнавателни служби“. Работил е за кратко и в управление „Научно-техническо разузнаване“. През 1990 г. е в Национална служба „Сигурност“, направление „Противоконституционни групи и организации“. След пенсионирането си създава детективска агенция „СТЕНК“. През 2005 г. той инициира създаването на Асоциация на частните детективи, на която става председател.

Повечето детективи у нас са бивши кадри на МВР. От есента от Асоциацията на частните детективи ще предлагат курс за желаещите да се занимават с тази професия. В момента се прaви проекто-програма, която трябва да се утвърди от министерство на образованието и този курс да издава легитимни дипломи за завършено обучение за частни детективи. Дипломата ще удостоверява възможността на завършилия курса да работи като такъв.

Статусът на човека или фирмата, която се обръща към детектива, не определя цената на услугата. Всичко зависи от задачата, как ще се прави, от колко човека, с каква кола, дали ще е извън София. Когато детективът е търсен за наблюдение, цената е на час. Когато става въпрос за информационна задача, касаеща фирма, проучване на конкуренция, се определя обща сума. Средно детективската услуга на час започва от 40 лева, като всяко утежняващо обстоятелство я покачва.

В края на 90-те години детективските агенции са търсени често за „задачите, свързани с длъжници“. Детектив Димитров уточнява обаче, че в тези случаи той е работил само в областта на издирването: „Пари не връщаме и не се разправяме. Ние седим в сянка. Имаше си структури, които се занимават с тази дейност, ние – не. Защото това е незаконно.“
Сега по-активно вървят нещата с фирмената сигурност. Освен информационното осигуряване на фирмата, техническо противодействие за подслушване, за изтичане на информация по всякакъв начин, включително електронен, детективите са търсени за установяване на хора, пренасящи и продаващи информация, работа по конкуренти, по самия персонал, съдружници.

Сериозната детективска агенция влага пари в техника, автомобили и персонал. Запазването на анонимността е задължително. Един от най-популярните детективи у нас Марин Маринов отдавна е само лице на детективската си агенция, заради популярността, която получи след множеството си медийни изяви. Самият Кирил Димитров е отказал да бъде част от новото шоу „Хванати в изневяра” („Cheaters”), което ще върви по „Диема”, продуцирано от новата агенция на Нико Тупарев Old School Productions.

Виж тук кадри от шоуто за ловене на прелюбодейци: http://www.youtube.com/watch?v=Obb61Izi2Uc

За да работиш като детектив, просто не трябва да се появяваш по медиите, защото те разпознават, а това пречи на работата. Поради тази причина станалата популярна с детективската си агенция „Корона АИК“ през последните седмици – Александра Караманска, дъщеря на Иво Карамански, отказва да се среща с журналисти.

Александра не е единствената жена-детектив у нас. В България съществува детективска агенция, в която работят само жени – „Дамско детективско бюро“ FSD. „Сред детективската гилдия няма дискриминация, твърди Димитров. Жената може да бъде перфектен детектив, ние не ходим да се бием по улицата. Детективът трябва да е добър фотограф, да борави добре с камера и да има много голямо търпение.“

„Висенето“ е сред основните дейности на детективите, затова търпението е качество номер едно за професионалиста. „Свиква се, не е лесно, но се свиква, казва Димитров. В самото наблюдаване, когато обектът го няма, ако гледаш непрекъснато в една точка, започва силно да те боли глава. Затова трябва да имаш силно развито периферно зрение.“

За да намери човек добра детективска агенция, е най-добре да залага на препоръка от вече доволен клиент, а не да търси сред обявите във вестниците. „Често идват клиенти, които казват – работиха ми едни, нищо не свършиха. Скоро дойде клиент, който казва: „Жена ми се среща с един хубавец, но вашите колеги не са имали камера за нощно виждане, а срещите стават след 21 часа. Отидохме ние, срещнаха се, на средата на улицата се целуват, снимахме ги. После отидоха на хотелче – сигурно да играят шах, но до сутринта не излязоха. И работата е свършена. Но да отбележа – детективите не следим хората, ние ги наблюдаваме. Ние сме световни шампиони по чакане.”

Рядко имаме клиенти, които се съмняват в партньорите, преобладаващата част от клиентите са сигурни, че са мамени. Те знаят, коя е любовницата или любовникът, даже къде се виждат. „Аз съм си задавал въпроса, ние какво правим в случая? Явно клиентът иска нещата да се видят през чужди очи, казва детективът.”
Работата в такива случаи започва от уточняване на това кога и къде са срещите. Установяват се фактите, след това се прави отчет за клиента, прилагат се снимки и се приключва, ако нямат по-сериозни намерения. Ако стигне до бракоразводно дело, детективът се явява като свидетел и в съда. „В бракоразводна колегия вече не ни възприемат с учудване. Искали са ми легитимация, регистрация на фирма, тези документи винаги си ги нося, казва Димитров. Спрямо нормалния свидетел, който е в пряка връзка с развеждащия се, нас ни приемат като по-достоверния източник.”

Когато детективът е нает за разследване на престъпление, ситуацията се усложнява. „Достигайки до някаква информация, ние сме длъжни да съдействаме на органите като граждани, не само като детективи, разказва Димитров. Често се натъкваме на несвършена работа от страна на държавните органи – изчезване на основни документи, събиране на доказателства не по установения ред. Скоро беше разбита каса на една фирма, бяха откраднати 30 хиляди лева. Дошла полицията, направила оглед, разпитала служителите във фирмата, които бяха четирима. Шефката на фирмата се обърна към нас, след като нищо не бе последвало от работата на полицията. Отидохме с колега-експерт, работещ в областта на взломните кражби, разгледахме обстановката и на 100% бяхме сигурни, че е вътрешен човек. Предложихме най-оптималния вариант – четиримата служители да се подложат на детектора на лъжата. Веднага намерихме извършителя и парите. На детектора можеш да сложиш само човек по желание, но при тях ултиматумът беше или сядате на детектора, или напускате фирмата. Виновният се реши да седне, но не успя да излъже детектора.”

Най-често днес детективите се търсят, за да предоставят техника за заглушаване на мобилни телефони и всякакъв вид записващи устройства. Цената на такива устройства достига 10 хиляди лева. „Ние продаваме такава техника, обяснява Димитров, има фирми, които ги внасят, когато иска клиентът да му се оборудва офисът така, че да не го записват при съответните разговори, или пък да не го взривят. Тези устройства, които са за заглушаване на джиесемите, не позволяват взривяване с тях. Но не могат да предотвратят други начини. Сега просто е модерно да се гърми с джиесем.
Правят се също така и куфари с апаратура за клиента, които се носят навсякъде, където и да провежда съответният разговор и срещи, мобилните телефони нямат сигнал. Ако клиентът обаче иска, може да се направи така, че по време на заглушаването, неговият мобилен да работи.”

Детектив Кирил Димитров разказва, че не прави проучване на хората, които се обръщат към агенцията му. „Човекът си идва с проблем, който да разрешим, оттам насетне нищо не ни интересува. Даже често стесняваме информацията до това, което нас ни интересува конкретно – къде живее, къде работи и може ли да излиза извън работно време. Не проучваме и бизнесмените. Ако дойде при мен и каже: „Имам съмнение, че три лица ми изнасят информация“, нас ни интересуват само лицата.“

За детектив Димитров най-неприятни са случаите, касаещи даването на родителски права, когато двамата родители са на достатъчно високо социално-икономическо положение. И не става въпрос за по-доброто отглеждане на детето, а просто се доказва кой е по-големият. Такива случаи в момента са много и се водят дела с години. Децата порастват в това време. „Делото е почнало, когато детето е било на 7 години, съдът връща по няколко пъти – първа инстанция, втора инстанция, хайде обратно, че детето вече е станало на 10 години и трябва да го разпитаме. Да не говорим за българския съд, там е нещо уникално… ужас!”

„Когато влизаме в противозаконни неща, отказвам директно случая. Иначе непрекъснато има луди – една ми се обажда от две години за някакъв доктор от Кюстендил, който е изчезнал от 6 години, ако може да го намерим, но тя нямала пари. В същото време не знае къде точно е работил докторът, нито пък името му.”
Друга госпожа, на 70 години, живееща в „Младост”, упорито търси детектив Димитров, защото пред блока й има колони, които според нея, някой непрекъснато мокри с някаква мръсна цел.
„Една жена дойде и разказа, че любовницата на мъжа й се е обадила и й поискала кола и апартамент, разказва Димитров. Това се оказа вярно. От нас поиска да разберем коя е любовницата, с какво се занимава. Интересното е, че жените са страшно изобретателни в отмъстителния раздел. На съпругата й бе хрумнало да острижем косата на любовницата, защото като се погледнела сутрин в огледалото, щяла да се сеща защо изглежда така. Ние не остригваме, не докосваме нито клиент, нито обект!”

––––––––
* Герой от популярен анимационен филм – виж тук

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.