Масовият туризъм съсипва Еверест

Заради тълпите туристи Еверест се превърна в най-високото сметище на Земята. Изчислено е, че около върха има 50 тона отпадъци. Снимка: нолс.еду

Все повече хора искат да се докажат като изкачат връх Еверест. Дори неопитни туристи се осмеляват да тръгнат нагоре, като излагат на риск живота си и повличат други към сигурна гибел. А който не може да продължи напред със собствени сили, най-често загива.

Час и половина чакане бяха напълно достатъчни за Клаус Меез. Последните часове бяха мъчителни – езикът го болеше, пръстите му бяха замръзнали и след изкачването на последните от 8760-те метри беше стигнал до ръба на абсолютното изтощение. Беше застанал пред последното голямо препятствие, което го отделяше от най-високия връх на Земята – Hillary Step (стъпалото на Хилари), което е 12-метров леден пасаж. Стръмен е 70 градуса и е едно от малкото места, което не може да бъде преодоляно без катерачески умения.

Неопитните обаче също успяват да го минат по някакъв начин. От подножието на скалата Меез гледа как шерпите – местните помагачи – теглят един след друг туристите над опасния участък. Точно преди него 15 клиенти на комерсиални експедиции изкачиха зъбера по този начин. „Един шерп теглеше отпред, а друг буташе отзад”, спомня си Меез. Което си е рисковано начинание, включително за чакащите долу.

При минус 40 градуса и леден вятър те трябва да търпят всичко това на височина, наричана от специалистите „зона на смъртта”. На 8800 метра над морското равнище човек може да издържи, дори и като използва бутилки с кислород, най-много 48 часа. Меез имаше три такива бутилки и при нормални обстоятелства те щяха да стигнат за изкачването на върха и спускането обратно. Но часовете чакане с този инвентар не бяха предвидени. 50 метра под върха Клаус Меез се обърна обратно. „Решението не беше лесно”, спомня си той две години по-късно.

„Бавните катерачи са опасни за всички”, казва мюнхенският лекар. Всяка година много от тях блокират тесните участъци, тъй като не са свикнали на подобни натоварвания. „Това са туристи, а не катерачи.”

55 години след първото изкачване на Еверест от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей Еверест се превърна в цел на масовите туристи. Те плащат до 65 000 долара, за да могат да показват на наследниците си своя снимка на най-високия връх на планетата. Често това начинание се проваля заради височинна болест, защото над 2500 метра, ако не е тренирано, човешкото тяло не може да компенсира ниското налягане. За да се чувства добре в базовия лагер на Еверест човек трябва да се аклиматизира две седмици и тогава организмът започва да произвежда повече червени кръвни телца.

Често неопитните туристи смятат това за изгубено време и се изкачват прекалено бързо. Клаус Меез е наясно с последиците, защото работи като височинен медик и лекар на редица експедиции и помага, когато някой има силно главоболие или когато не може да спи и загубва апетит. Често терапията е много проста: болният трябва да бъде занесен на по-ниска надморска височина. От базовия лагер това все още е възможно. Опасно става обаче когато високо в планината се прояви друга форма на болестта.

„От височинната болест страдат и опитните катерачи”, казва Меез. Засегнатите развиват оток на мозъка или на белите дробове, апатични са и се шляят безцелно. Те замръзват в снега почти в безсъзнание или падат в ледени пропасти.

При изследванията си Меез е установил, че много често тези прояви на височинната болест се сигнализират от загуба на слуха. Затова е разработил тест, който може да установи болестта навреме. „Да работиш научно при катеренето е доста изтощително”, казва той. Но изследването му може да спаси човешки животи. Много катерачи подценяват опасността, която крие височината. Институтът по спортна медицина в Майнц Ханс-Фолкхарт Улмер изследвал опитни катерачи след изкарана височинна болест. Само половината знаели нещо за причините, симптомите и предпазните мерки. 80 процента считали, че голямата височина не представлява опасност.

Олимпийският огън за игрите в Пекин на Еверест на 7 май 2008 година. Екип от 31 души качи огъня на най-високия връх на планетата, заради което северният маршрут беше затворен до 10 май. Снимка: Ройтерс

Досега Еверест е покорен от 3681 души. Две трети от изкачванията са след 2000 година, а само през миналата година върхът е изкачен 629 пъти. При това времето позволява изкачване само в няколко седмици от пролетта: през май на Еверест е навалица.
Тълпите оставят следите си. Отдавна се говори не само за най-високия връх, но и за най-високото сметище на света. Изчислено е, че катерачите са оставили около Еверест 50 тона отпадъци. Малко под върха, откъм южната му страна, типичната гледка вече са пъстрите, разкъсани от вятъра палатки и празни кислородни бутилки. Непалското правителство се опитва да овладее проблема с боклука като въвежда депозит. И всеки катерач е длъжен да обяви колко бутилки качва нагоре.

„Контролът обаче не е стриктен”, казва Меез. Година след година се организират експедиции, които свалят боклука от върха. През последните осем години екипът на японеца Кен Ногучи събра над девет тона отпадъци. Много често обаче катерачите оставят празните си кислородни бутилки на върха не от безотговорност, а защото се борят за живота си. Много от тях, след като изкачат Еверест, могат да стигнат до следващия лагер само с чужда помощ. „Всяка стъпка е ужасно трудна, човек се бори със самия себе си”, разказва Меез.

Екипировката остава под върха и защото много от хората не се връщат долу. „Изкачването на високите върхове е въпрос на късмет”, твърди Меез. На прогнозите за времето в лагерите може да се вярва колкото на приказките от 1001 нощ. „В някакъв момент някой тръгва нагоре и всички се втурват след него.” И последиците много често са фатални. Когато преди четири години на Меез му оставаха само 500 метра до целта, той реши да се върне обратно заради започваща буря. Другите продължили нагоре и така и не се върнали.

Досега на Еверест са загинали 210 души, а половината от тях все още са около върха. Да се свалят мъртвите е крайно опасно. На 8000 метра височина човек разполага с едва една четвърт от психическата си и физическа сила. Горе хората не виждат съвсем добре, поради което често не разбират, че някой има проблем. На много катерачи просто не им достига сила да спасяват нуждаещите се. „Когато някой е загубил съзнание в зоната на смъртта, не може да му помогне сам човек – това е горчивата истина”, казва Меез.

Но дори катерачите или планинските водачи да можеха да помогнат, много от тях преследват единствено собствения си успех. В книгата си „Върхът на престъплението” Михаел Кодас разказва за един американец, който при слизането паднал от изтощение. Неговият водач и двама шерпи го изоставили, спуснали се до лагера и си починали. След това водачът актуализирал сайта си в Интернет, като написал, че е изкачил върха и чак след това съобщил на другите водачи и на семейството на загиналия. Когато дъщерята на американеца отишла в Непал, за да научи повече за смъртта на баща си, открила, че водачът бил фалшифицирал лицензите и грамотите си, за да го наемат.

„По-рано имаше нещо, което се наричаше „чест на катерачите”, казва Меез. Откакто върхът стана цел за масовите туристи, тя е изчезнала. „Сега всеки знае, че палатките в лагерите се плячкосват. Не оставям в тях нищо жизненоважно.”

Отдавна Еверест вече не е само спортно предизвикателство, а преди всичко икономически фактор. Защото от лекомислието на хората, които искат да изкачат върха, се изкарват много пари. Новаците често не купуват нови кислородни бутилки, а рециклирани. И все по-често се случва дълго употребяваните вентили да замръзнат или да се запушат, което е смъртоносно.

През следващата година Клаус Меез отново ще се отправи към Еверест. Така ще попадне в най-високото задръстване в света. Което през тази година беше невероятно, особено след като на върха стъпи и олимпийският огън. За да не бъде смущавана церемонията, северният маршрут беше затворен до 10 май, а подготовката за южния маршрут течеше на висока скорост. Така че на Стъпалото на Хилари отново ще е пренаселено – въпреки че от миналата година там направиха специална пътека за слизащите.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.