25-метровият Симеон и избирателната историческа памет

Трябват ли ни гигантски паметници на Аспарух, Симеон и Калоян?

Паметникът на Асеневци във Велико Търново, вдясно е изобразен цар Калоян. Днешните власти искат нови паметници на средновековни владетели – Калоян във Варна, Симеон в Пловдив и Аспарух в София. Снимка: Булфото

Преди време всички заслужено се посмяха на посещението на хунзите в Македония, посрещнати от фалангата на Александър и девойки с хляб и сол. Вместо да се постарае да спре изолацията си от останалата част на Европа, Македония търси постоянно свои забравени роднини отпреди 23 века и строи паметник след паметник на Александър и Филип Македонски.

За разлика от Македония, България вече е в Европейския съюз, но странните „национални“ инициативи не липсват и при нас. В близките години в центъра на София ще бъде изграден паметник на хан Аспарух, в Пловдив над града ще гледа гигантски цар Симеон Велики, а във Варна на кон ще се извисява цар Калоян.

Явно настоящето политическо положение е по-добре да не се обсъжда, защото е изпълнено с гигантски злоупотреби с власт, за близкото минало няма абсолютно никакъв консенсус, затова – да се насочим към старите български царе и ханове. Методът е изпитан – вече погребахме с държавни почести и бронетранспортьор цар Калоян, а църквата „Св. 40 мъченици“ превърнахме в пантеон на българските средновековни държавници.

За разлика от Македония, ние поне можем да проследим някаква действителна историческа връзка между днешна България и Аспарух, Симеон и Калоян. Друг е въпросът обаче, дали има нужда да се правят точно такива паметници, помагат ли те с нещо и заслужават ли си парите.

В София паметникът на Аспарух ще е между сградата на бившия Партиен дом и бившия царски дворец – градинката, близо до поставения неотдавна Паметник на Независимостта на България. Зад проекта стоят основно „Шоуто на Слави“, както и приближеният до кмета Бойко Борисов историк и шеф на НИМ Божидар Димитров. Не е ясно защо паметник на Аспарух се прави точно в София, защо през 21 в. и дали той ще се вписва в и без това еклектичната архитектура на района.

Положението във Варна е подобно. Там идеята беше цар Калоян да се появи на централния градски площад – до фонтаните и Драматичния театър. Архитекти, изкуствоведи и артисти обаче протестираха, че паметникът не кореспондира по никакъв начин с околната архитектура и среда. В крайна сметка място за 8-метровия Калоян беше намерено в градинката зад сградата на Окръжния съд в центъра на Варна – където вече има паметник на цар Борис III… Стойността на проекта ще е е 280 хил. лв., като общината вече е заделила от бюджета 100 хил. лв.

Желязната българска църква „Св. Стефан“ в Истанбул се нуждаe от реставрация. Вместо това българските власти предпочитат да строят нови гигантски паметници. Снимка: Петър Добрев

Най-грандиозен е проектът в Пловдив. Там 25-метровата скулптурна композиция щяла да се състои от 15-метрова фигура на цар Симеон Велики, излята от 6 тона бронз и поставена върху 9.5-метров постамент. Реализацията на проекта ще струва 821 хил. лв., като финансирането обещал да поеме изцяло бизнесменът Георги Гергов. Най-вероятно паметникът ще се издига на Младежкия хълм (Джендем Тепе), въпреки че там има исторически свидетелства за съществуването на раннохристиянска базилика от VI в. Също така хълмът е обявен за природна забележителност със заповед на Министерството на околната среда и водите и за дори частично вдигане на строителната възбрана е необходимо да се разработи подробен нов паркоустройствен план.

Освен споменатите градоустройствени проблеми, заплануваните паметници подвигат и още един въпрос: каква е ползата от тях? Най-простият отговор е „запазване на историческата памет и признание пред велики фигури от нашето минало“. В същото време обаче, Аспарух, Симеон и Калоян така или иначе имат признанието на днешните българи – те са едни от най-изучаваните, познати и митологизирани фигури в нашата история. Абсолютно всеки българин е запознат поне отчасти с техните подвизи, написани са десетки книги, снимани са филми. Няма никакъв риск споменът за могъщите владетели да избледнее, най-малкото защото постоянно се репродуцира навсякъде: от училището и медиите – до белите фланелки с лика на цар Симеон и картата „България на три морета“.

А докато най-големите общини в България влагат огромни суми за монументи, отдавна създадени архитектурни, културни и исторически паметници на България се рушат. Нужно ли е да припомняме състоянието на Борисовата градина в София, където повечето паметници са изпочупени, буквите не се четат, а постаментите са издраскани със спрейове?

Вътрешността на църквата „Св. Стефан“ в Истанбул. По таваните е видима корозията, която събаря части от външните и вътрешни орнаменти. Снимка: Петър Добрев

Не по-приятно е положението на две сгради, много по-свързани с днешната българска история, отколкото хан Аспарух: желязната църква „Св. Стефан“ и метоха „Св. Иван Рилски“ в Истанбул. „Св. Стефан“, наскоро обявена за най-красивата църква в Истанбул, е мястото, където Иларион Макариополски поема отговорността на български духовен глава. Пак тук за първи път е бил прочетен издаденият през 1870 г. “Ферман”, с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска екзархия. Въпреки значението си за българската история, църквата днес трудно намира средства за реставрация. Желязната фасада ръждясва, увеличават се разкъсванията по нея, видими са разместването на подовата настилка и пукнатините около църквата, корозията събаря части от външните и вътрешни орнаменти.

Българският метох „Св. Иван Рилски“ в Истанбул се руши. През Възраждането там са списвани и печатани над 20 български вестника и списания. Снимка: Петър Добрев

Далеч по-лошо е състоянието на метоха „Иван Рилски“, пак в Истанбул, където са живели много фигури от българското Възраждане. Триетажната каменна сграда днес не се използва и се руши. Тече процедура по доказване на собствеността, не е издаден и нотариален акт. В сградата на метоха е имало приют, редакция, печатница и семинария. Там са списвани и печатани над 20 български вестника и списания. Не по-добро е състоянието на Хана на Солакоглу в Букурещ, където Христо Ботев и Любен Каравелов са списвали вестниците „Свобода“ и „Независимост“.

През 2007 г. президентът Първанов откри 3-тонен паметник на хан Крум в Пловдив. Скоро може да държи реч и пред 6-тонен паметник на цар Симеон. Снимка: Булфото

Щом паметта е толкова важна за днешните български управници, защото първо не се заемат с възстановяването на някои от тези паметници? Или защо не подкрепиха по някакъв начин българина Драги Каров, който в къщата си в Македония опита да сложи паметник на Тодор Александров? Въпросният Александров, крупна фигура в историята на ВМРО, е почти непознат в границите на България, както и наследникът му Иван Михайлов – Ванчо. Нали искаме да имaме историческа памет и да уважаваме големите имена от нашето минало?

Или Александров и Михайлов не са удобни на днешните български държавници, защото са изказвали остри мнения срещу комунизма? Ванчо е бил и върл противник на българската комунистическа държава след 1944 г., с която сегашните властници явно напълно се асоциират. За това – назад към Аспарух, Симеон и Калоян. При тях всичко е спокойно, България е велика и Георги Първанов може спокойно да държи речи за националната идентичност и родовата памет. Над големите ни градове ще бдят владетели от Средновековието, а паметници и фигури от близкото минало ще се помнят само от ентусиасти. В същото време множеството „исторически паметливо“ ще приглася на рекламата на „Леки“ и ще се чуди Илинденското въстание за свободата ли е избухнало или за македонската наденица…

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.