Левски се оказа грузински пророк

Грузински свещеник минава пред руски бронирани машини в гр. Гори. Снимка: Ройтерс

Унизеният до преди десетина години беден, но все така въоръжен до зъби гигант Русия, който междувременно забогатя от петрола и природния газ, избива комплекси и грузинци. Реваншира се за болката от загубата колониите, пожелали да станат демократични държави и демонстрира как се рита малка паднала държава. За назидание бие, когото докопа. Щеше му се това да са балтийциите, които така нагло се репчат (естонците дори не дават на руското малцинство да има руски паспорти, за да не повикат някой ден на гости братята освободители с танковете). Или поляците, които пък мразят за това, че не обичат вековните си руски поробители. Да не говорим за омразните с богатството си западноевропейци и най-вече-арогантните американци, които така и не дават да бъдат настигнати в никоя област. Но Путин не придиря-паднали са му грузинците, така да бъде. Ще ги спука от бой та цял свят да види кой е шефът! И колкото повече кръв пуска, толкова повече се настървява-не му стига някакъв си военен демарш.
Левски, който ни предупреждава с почти апокрифното (защото се премълчава като „неудобно” в нашата русофилска държава) завещание „ който ни освободи, той ще ни зароби”, се оказа грузински пророк. Православна Грузия е освободена от дядоивановата Русия през 1878 година.
А Сталин? Кой е по-голям сталинист? Съхранилите статуята на Сталин граждани на грузинския град Гори, който гори под руските бомби, или онези, които бомбардират със сталинска непоколебимост родината на любимия им Сталин? Впрочем Интернет беше „бомбардиран” от руснаци, които за малко да изберат грузинеца Джугашвили за национален любимец при неотдавнашно гласуване в мрежата за най-велик руснак за всички времена. Ако бяха изчакали още малко, щяха да припознаят в тази роля Путин. Дребничък като Сталин (и като неговия побратим, родом от една друга малка и анексирана държава, онзи с мустачките, изпружената ръка и налудничавия поглед), но направо велик в преследването на великоруските цели.
Защо точно Путин? Нали Русия си има президент. Как се казваше? А, да, Медведев. Не знам. Питайте грузинците емигранти, който скандират пред сградата на ООН в Ню Йорк „Путин е убиец”. Не че Медведев не се оказа същият, но е някак си младши убиец. Вице. Виц дори, в сравнение с окървавения в Чечня премиер Путин.
Въпросът не е точно в това, че откакто СССР се срина Русия за пръв път воюва със своя армия в „близката чужбина” (която досега толкова пъти е заплашвала по различни поводи). По-важно е дали е за последен път. Иначе казано-кой ще е следващият, който ще гризне имперското дръвце. Защото Грузия явно попадна в ролята на самара (нищо общо със самарското знаме и възторга от Дядо Иван), който яде бой, за да се сещат упоритите като магарета всякакви мислими и въображаеми врагове на батюшката от Кремъл.
Най-умилителното в пропагандната война е очевидната за всеки обикновен руснак лъжа, че Кремъл се е загрижил за православните братя от Южна Осетия (общо на брой колкото един-два конвоя православни руснаци, разстрелвани не толкова отдавна за денонощие от болшевишкия режим), които батковците от още по-православната Грузия тормозят и затова строгата, но справедлива Русия, не може да не се намеси в защита на по-слабия. Надменността на големия побойник е толкова по-голяма от факта, че дори не си прави труда да признае, че става дума за война-как така, ами то е унизително за едномилионната и трета по военен бюджет, въоръжена с най-големия брой ядрени ракети на планетата армия да си прави труда да обявява война на някаква си почти невидима на картата Грузия. Бие е си я на правата на по-силния и това си е.
Били ли сте в Москва? Е, може покрай дивата античеченска пропаганда да има някаква конкретизация в омразата на народните маси, но по принцип там си ненавиждат „кавказците”. Наричат ги черни мутри, които имаха още по комунистическо време нахалството около 8 март да долитат в Москва (със самолет, представяте ли си, богаташи ниедни!) от топлите си страни и да продават скъпо цветя на кавалерски настроените (веднъж в годината) леко подпийнали (за начало в 8 сутринта) московски джентълмени. Кавказки паразити, черноборсаджии и …за едни части от тялото, за които се предполага, че са им черни като борсаджийството, да не споменавам!

Руски части (вдясно) и грузински полицаи стоят на пропусквателен пункт на пътя край гр. Гори, на 80 км от Тбилиси. Руските части навлязоха във или около най-малко 3 града в страната, въпреки исканията на Вашингтон Русия да уважава териториалната цялост на страната. Снимка: Ройтерс

За същите черни мутри изведнъж е настанала такава принципна загриженост в Москва, че дори народът да подкрепи война в защита на една шепа от тях? А тук, у нас, наистина ли има вярващи, че дядо им Иван е хукнал да освобождава южноосетинските братушки от грузинско робство?
Руските шефове, къпейки се в еуфорията на славни победители над „страховит” противник като Грузия, се опияняват взаимно в неофициално състезание по историческо остроумие. Водят истински пропаганден блицкриг. Бързат някой да не им отмъкне любимата фашистка символика, която приписват на всеки опонент, когато трябва да закърпват идеологически собствените националистическо-социалистически гащи. Сетиха се да припомнят националсоциалистическия аншлус. По липса на опонент няма кой да им напомни, че Судетите бяха повод за хитлеристкото поглъщане на Чехословакия, но каквито и да са били чешките несправедливости срещу германското малцинство в областта, смазването на малка Чехословакия от голямата Германия е забележимият краен резултат (досущ като в случая с войната на Русия срещу Грузия). Да не говорим за аншлуса – Австрия, наричана по онова време в Берлин „южна германска провинция”, не е била точно като Южна Осетия днес, но определено е била обект на шовинистичните аспирации на северния голям съсед. Което също много напомня на ситуацията в Кавказ с днешна дата.
Особено колоритно е хрумването на Путин да зашлеви пропагандно американците, че обесили Саддам Хюсеин заради разрушаването на няколко села, а на него, миротвореца, му придирят за хуманните действия в Кавказ, където си има работа с истински изверги.Много нескопосан пример. Слаб две! Ако ще всичките южноосетински братушки да бяха изпекли на бавен огън (не дай си православни Боже), грузинците пак нямаше как да стигнат мащабните десетилетни зверства на побратима на Путин от Багдад. Саддам прогони милиони сънародници в чужбина, малтретира и изби поне още толкова, да не говорим, че превърна Ирак в държава, в която дори децата бяха задължени да донасят на тайната полиция за родителите си. А може би точно заради това постижение Путин така скърби за обесения?
Между другото, понеже стана дума за Ирак (а някои хора са суеверни и търсеха символика в наслагването на осмици на 8.08.2008-ма, когато Грузия даде дългоочаквания от Москва повод на Путин да се развихри), ето Ви още една аналогия: осем годишната война между Иран и Ирак приключи на 8.08.1988 година. Убеден съм, че 8.08. 2008-ма също ще се запомни, но не като край, а като начало на събития, които няма да са по-малко важни от регионалното съперничество между Багдад и Техеран. Защото Русия винаги е била въоръжена и почти винаги-реваншистки настроена. Но никога едновременно свръхвъоръжена, реваншистка и богата като петролно шейхство.Нали знаете шегичката, че жена с пари по време на пазар било равносилно на луд с картечница…Така де, Русия има пари, произвежда си оръжия и си ги ползва. В едни други, доста по-богати държави, корективът на тази лудост се нарича гражданско общество и е в комбина със свободните медии- в случая с Америка и Виетнам, например, тези два фактора воюваха от все сърце на страната на Виетконг и в крайна сметка наклониха везните в своя полза.
Нищо подобно не съществува в единна Русия (не случайно така се казва и управляващата партия, чиято младежка организация се калява в лагери по подобие на Хитлерюгенд, включително в българския курорт Камчия, напазаруван от московския олигарх Лужков).
И да си дойдем на думата: косовската аналогия. Ако случаят с Косово е толкова гаден прецедент, както твърдят в Москва, защо гадният прецедент да се превръща в пример за подражание за една толкова чудесна хуманна операция, като войната на Русия срещу Грузия? Не изпада ли възвишената руска душа, възмутена от отвратителната развръзка в Косово, в противоречие със своето възмущение, взимайки пример от мръсните империалисти и техните попълзновения в Косово?
Ами другата аналогия-нахалните янки и техните войни за контрол над петрола? Те, янките, затова са се загрижили за Грузия, която е на пътя на стратегически петролопровод за Западна Европа. А руснаците-о, не, те не са такива. Те си имат петрол. И като бомбардират Грузия не искат нищо повече от някой и друг долар увеличение цената на нефта на световния пазар. Както и стана.
Въобще, щом Грузия се закача с такива приятели на Русия, като южноосетинските братушки, общо около 60 000 души, ще си сърба попарата, казват възхитените от битката между мечката и…не знам на какво животинче да оприлича „другата страна”, която въпросната мечка налага в рамките на операцията си по налагане на мир.
Сега разбрахте ли колко далновидни са нашите държавни ръководители, които редовно се мазнят на освободителите?

Още текстове от Иво Инджев – в неговия блог тук

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.