РБК Дейли: Дмитрий Медведев извади късмет

Руският президент Дмитрий Медведев на среща с офицери в Кремъл. Снимка: Ройтерс

През първите сто дни от управлението си Дмитрий Медведев имаше възможност да се изяви както във външната, така и във вътрешната политика. Решението му да проведе миротворческа операция в зоната на грузинско-южноосетинския конфликт показа, че и с нов президент Русия все така ще полага усилия да си върне някогашното влияние на световната арена. От друга страна, лансираната от Медведев антикорупционна програма, призивът да не се притиска бизнесът, готовността му да обсъди въпроса за освобождаване на Михаил Ходорковски потвърдиха мнението, че приемникът на Владимир Путин е по-либерален президент, че изпълнява предизборните си обещания.

rbk-daily-logo.gifПри това не се наложи новият държавен глава да изразходва сили, за да изгради вертикала на властта – задача, за която беше използван почти целият първи мандат на неговия предшественик, посочват експерти. В замяна на това Медведев беше принуден да сподели част от властта с министър-председателя.

Дмитрий Медведев извади късмет. Изминалите сто дни му дадоха възможност да се изяви във всяко отношение – да се представи като борец срещу инфлацията и корупцията, президент на „остров на стабилността“ всред бурното финансово море, бранител на бизнеса, реформатор на съдебната и на административната система. Той успя да премине и основния тест за професионална пригодност, което не се налага на всеки управник – един военен конфликт. „Дмитрий Медведев спечели една война – ето най-убедителния външнополитически резултат от стоте му дни“, коментира Вячеслав Никонов от Обществената палата на Руската федерация.

Някои предполагат, че грузинският президент Михаил Саакашвили неслучайно е предизвикал конфликта точно през нощта на 7 срещу 8 август. „Путин е далеч, на Олимпиадата в Пекин, Медведев е в работен отпуск, при това няма и военна закалка, значи можем да атакуваме и да спечелим време“ – ето как е разсъждавал лидерът на Грузия според Алексей Макаркин, вицепрезидент на руския Център за политически технологии. „Саакашвили е разчитал, че нашият президент ще започне да апелира към ООН, ще затъне в процедурите на международния протокол. Той обаче постъпи твърдо и прагматично – даде заповед за ответен удар. И прекрати операцията навреме, а това също не е било лесно заради изкушението да превземе грузинската столица и да победи, както по времето на Съветския съюз”, добавя експертът.

Държавните лидери на Запад все още само наблюдават и преценяват руския президент. С удоволствие се запознават с него – канцлерът на Германия Ангела Меркел например три пъти се е срещала с Дмитрий Медведев и отново разговаря с него в Сочи за грузинско-южноосетинския конфликт. Големият плюс на Дмитрий Медведев е, че знае как да разговаря със западните лидери в стила, с който са свикнали. Те го слушат и рядко се случва да възразят – това е разликата между него и Владимир Путин, казва Макаркин.

Както и през първите месеци от управлението на Путин, мнозина западни лидери със сигурност биха искали да получат отговор на въпроса „Кой сте вие, Дмитрий Медведев?“ Според експерти, Западът все още не е решил как да се отнася към новия президент на Русия. Американските политици впрочем са убедени, че руският държавен глава не е самостоятелна фигура, и смятат, че всички юзди на властта все още са в ръцете на Путин.

Дмитрий Медведев засега не е имал достатъчно време, за да демонстрира реални успехи в икономиката на страната. В негово лице обаче виждаме президент, започнал още от първите си дни да изпълнява предизборните си обещания. Получил бойно кръщение в грузинско-южноосетинския конфликт, Медведев ще може успешно да го използва във вътрешнополитическите си начинания. „Щом успя да накаже агресорите, ще успее да пребори и приемащите подкупи с пагони и съдийски мантии“, смята Алексей Макаркин. Наистина управленският стил на Дмитрий Медведев не е така емоционален като този на Путин. Новият държавен лидер обаче брани с не по-малка твърдост руските интереси на международната арена, а също и преференциите за малкия и средния бизнес, отбелязва аналитикът.

Ако сравним стоте дни на президента Путин и на президента Медведев, става ясно, че Русия днес живее в една различна епоха. Путин започна с изграждане на властова вертикала, водеше борба срещу сепаратистките увлечения на регионалните елити, провеждаше втора „антитерористична операция“ в Чечения и отдалечаваше на равни разстояния от властта олигарсите с политически амбиции. „Наследил един регулиран, стабилно работещ властов механизъм, Медведев се концентрира върху прецизната настройка на системата за държавно управление и дори е готов да пусне на свобода Михаил Ходорковски“, посочва Алексей Макаркин.

За всичко впрочем трябва да се плаща. Медведев е принуден да се примири с факта, че след като Путин пое премиерския пост, ролята на кабинета в системата от властови отношения силно нарасна и при нужда правителството би могло да осуети евентуални инициативи на Кремъл. Експерти вече обърнаха внимание на задочната полемика между Владимир Путин, предложил да се прати лекар на шефа на стоманодобивната компания „Мечел“ Игор Зюзин, и Дмитрий Медведев, призовал дни след това да не се притиска бизнесът „до кошмар“. Политолозите впрочем смятат, че до момента властовият тандем Медведев-Путин не е дал повод за опасения дали изпълнителната власт ще работи стабилно и ефективно в новата си конфигурация.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.