С 90 млн. евро Ваймар разкрива бляскавото си минало
Гостите на Ваймар, които ще вечерят в местния бароков замък на 28 август, ще празнуват нещо повече от рождения ден на Гьоте. Пикантната добавка са близо 90-те милиона евро прясно финансиране, разделени по равно между управата на провинция Тюрингия и федералното правителство и предназначени да повишат съзнанието за мястото на Ваймар в германската култура и история.
Малкият град от 65 000 души е не само люлката на немския класицизъм, но и родното място на движението „Баухаус“ и на злочестата Ваймарска република от 1919 година, както и мястото на конгрес на партията на нацистите. Едва на 10 километра се намира Бухенвалд – един от най-лошите концентрационни лагери на Хитлер. „Всички нишки на историята ни минават през това място,” казва кметът Щефан Волф, който е роден в Западен Берлин и дошъл във Ваймар през 2001 година почти случайно. „Генералният план”, представен миналия месец включва нов музей на Движението Баухаус, който ще погълне приблизително една трета от парите. Той ще превърне също така донякъде занемарения градски замък в нов център за туристите.
Във Ваймар има много неща, достойни за срам, както и за гордост. През 1925 година например консервативен Ваймар изгонва групата „Баухаус“, водена от Валтер Гропиус, който се премества в Десау. А кавалерийската конюшня – Marstall – близо до замъка била използвана от Гестапо, а по-късно и от източногерманския режим, за задържане и разпити на затворници. Временните постройки там бяха съборени през 1997 година, а след това изложени като произведение на изкуството, наречено „разбита история”. „Целта ни е да повишим съзнанието, а не да развличаме туристите”, казва Хелмут Земан, президент на фондация „Ваймарер класик“, която ще изпълнява генералния план. Но защо това се случва сега, почти 20 години след падането на Берлинската стена и след като се вдигна привичният смог над Ваймар, причинен от лигнитните въглища?
На първо място, заради растящата увереност, че не е направено достатъчно, за да се съберат нишките на ваймарската история. На второ място, помощта, предложена след катастрофалния пожар през 2004 година в библиотеката на херцогиня Ана Амалия – бароковото бижу на града – показа какво може да се направи. И на трето място, местните членове на федералния парламент дръпнаха определени струни в Берлин и изведнъж парите се намериха.
Историческите нишки може и да не са очевидни, но съществуват. След хаоса на Френската революция немският класицизъм – и преди всичко пиесите на Гьоте и Шилер – поставя човека отново в центъра на вселената и предлага нов просвещенски подход към живота. Така става и с „Баухаус“ след травмата на Първата световна война. По-трудно е да се обясни станалото след това, годините на Ваймарската република и на нацистите, но то не може да бъде пренебрегнато „просто като инцидент”, казва Земан.
Ваймар вече привлича по 3,5 млн. туристи на година. Но те обръщат внимание само на една-две от артистичните забележителности на града, а не на мястото като цяло. Още повече, че единствената цел не е да се насърчи туризмът. Във Ваймар се намира оживеният Университет „Баухаус“, който предлага обучение по архитектура, факултет по киноизкуство и други изкуства. Генералният план цели както да насърчи следващата антропоцентрична вълна във Ваймар, така и да разкрие бляскавото му минало.
Точно затова дебатът къде да бъде поместен новият музей е особено остър. Трябва ли да бъде на централния „Театер плац“, за да привлича повече туристи? Или близо до университета, за да вдъхновява новите поколения? Или – като политическо изявление – да е на „Гауфорум“ – всяващия страх площад, който някога бил център на местната нацистка администрация? Решението трябва да бъде взето преди края на годината, когато най-добрите архитекти в света ще бъдат поканени на конкурс за проекта. „Ако имаме късмет, надява се Земан, те ще направят нещо достойно за 21 век.”
По сп. Икономист