Ревахте за Сърбия, сега що мълчите за Грузия?

Грузинските бежанци от Южна Осетия, които са напуснали домовете си през последните дни заради войната, няма да могат да се върнат, тъй като властите няма да ги пуснат, а и селата им са изравнени със земята – това заяви преди няколко дни президентът на сепаратистката република Едуард Кокойти пред руския в. “Комерсант”.
Нещо да напомня за Косово? Напомня – на мястото на напусналите сърби, се заселиха албанци от Албания. Макар че косовските лидери не гонеха сърбите и не изравняваха селата им със земята. Да, банди нападаха къщи и палеха манастири (конфликтът беше и верски), но не се е чуло тогавашният президент Ругова, примерно, или друг косовски лидер, да пъди сърбите.
Това, което става в Грузия с помощта на Русия, е етническо прочистване – прогонване на грузинците от Южна Осетия и регионите около нея и завземане на територия. След това ще бъде създадена независима република от няма 100 000 души население. Проруска.
Така стана и с Косово – прозападна република, създадена с помощта на НАТО.
Пита се обаче – защо българските защитници на Сърбия, които се обявиха против Косово и намесата на Запада там, сега не се обявяват против Южна Осетия и намесата на Русия? Грузия по-малко православна държава ли е от Сърбия? Грузинците по-малко съчувствие и симпатии ли заслужават от сърбите?
В момента град Гори, окупиран от руските части, е обезлюден. Вчера (неделя) първият конвой на ООН с хуманитарна помощ констатира, че градът е ограбен от мародери – магазини, къщи… На 80 км от столицата Тбилиси. Само 50-60 души се явили на площада да вземат помощ. Това в резултат на руската намеса.
А, както се вижда, у нас има защитници на Русия, не на Грузия. Дори не на никому неизвестните южни осетинци. Просто на Русия. Тя имала право да защити южната си граница. Да защити проруското население от грузинските нападения. Такива аргументи.
Недопустимо е Западът да се намеси в защита на едно малцинство в Сърбия, а е допустимо Русия да се намеси за едно малцинство в Грузия – мнозина в България това го приемат за нормално. Какви са мотивите им? Няма логика. Единственото обяснение е сляпото русофилство. Не го признават официално, но го прикриват с всякакви аргументи. Русофилството е очевидно в политиката, избива в медиите. Достатъчно е да разгърне човек българските вестници по време но посещението на Буш – пълни с подигравки и гръмки заглавия защо блокират София, а при посещението на Путин, когато София беше не по-малко блокирана, вестниците пишеха в тон с президентската глупост – “Ударихме джакпота”.
Висоцки пееше: “Тбилиси, там тепло, там чай растет, но мне туда не надо…” (Тбилиси – там е топло, там расте чай, но няма какво да правя там…). Тогава Грузия беше съветска република. Сега обаче е държава, която иска да е независима. На Русия това не й харесва и тя си играе с нея като мечка с паленце. Каквото и да разправят, Русия си показа зъбите от Студената война – същата лексика (нахлуването в Афганистан беше наречено “въвеждане на ограничен съветски контингент”), същото противопоставяне на Запада, нови ракети, с които да го уплашим (като “Топол М”, заради които САЩ искат ракетен щит в Европа). А вече няма за какво да се дели и противопоставя светът. Само имперските амбиции на Кремъл и комплексите на постсъветския човек са движеща сила на новото противопоставяне на Запада и Русия. И у нас носталгиците по времето на Студената война пригласят…