Как вицепрезидентът Марин продал за 50 евро 2 книги на банатските българи
Откъде идва изразът "Да те оскубят като банатска гъска"
Историята по-долу не е за вярване. Когато човек попадне сред банатските българи на 800 км от България, може да потъне в земята от срам, от това, което разказват. Конкретно за двете книги историята накратко е, че на депутата от българското малцинство в румънския парламент Николаe Миркович му поискали пари, за да му дадат книга за българите по света. Това станало по време на посещение на представители на банатските българи в България, при което били приети от вицепрезидента Марин. Същевременно българите там получават като малцинство щедри помощи от румънското правителство, а при посещение при тях сръбският външен министър преди време дал помощ за тях от 25 000 евро.
Невероятно звучи гледната точка на хората там, които милеят за всичко българско, а в България нехаят за тях. Същевременно те са много по-близо до Европа от родината майка. Българите там говорят особен диалект, затова в редакцията не бяхме сигурни в точността на казаното от депутата… Въпреки потвърждението на случката по-късно от страна на кмета на българското село Дудещи Веки, нарочно слагаме по-долу звукозапис на част от разказа на депутата Миркович. Но, всичко поред…
“Патриотизмът тук е по-силен, отколкото в България”, уверяват банатските българи. И са прави. На близо 800 километра от България, в историческата местност Банат, в окръг Тимиш, Румъния, живеят близо 4000 души, които наричат себе си българи.
Те говорят на български диалект, имат българско училище, българска църква, български кмет, български футболен отбор. Отборът се казва „Победа”. В края на 80-те местните власти поискали да сменят името на отбора и да се казва „Виктория”. Но играчите са казали, че няма да играят с друго име. Властите ги упрекнали, че не са съвестни румънски граждани, като искат да се наричат с българска дума. Играчите обаче казали: „Не е вярно, съвестни граждани сме и сме комунисти, и сме си кръстили отбора на съветските часовници „Победа”.
Най-голямото село на банатските българи Дудещи Веки (или Стар Бешенов) е в ъгъла, където се събират унгарската, сръбската и румънската граница. Сега от население около 5000 души, 85% са българи. В селото има цигани, румънци, украинци, дошли след революцията, има унгарци, сърби. Според местните по времето на комунизма народът се е запазвал по-добре. Сега младите бягат от селото в града. Малко са онези, които се решават да поемат за България. Един на сто от Дудещи Веки отива към родината.
„България не е толкова привлекателна за младите тук, колкото Западна Европа“, казва уредникът на местния музей на банатските българи Тони Узун. Когато говори за страната на предците си, Тони я нарича „родината майка България“. Местните подчертават постоянно, че са по-големи патриоти, отколкото българите в България. Един от големите патриоти в селото е синът на кмета – 8-годишният Георги. Той разбира книжовен български, но се срамува да говори. Въпреки това, когато в училище на децата задават задача да нарисуват „нашето знаме“, Георги рисува българския трикольор.
В Дудещи веки (или Стар Бешенов) хората са потомци на участниците в чипровското въстание през 1688 г. След потушаването му от османските турци, българите бягат, преминавайки Дунав. През 1738 г. стигат до историческата местност Банат и се заселват в земите, дадени им от императрица Мария Тереза. Стара история разказва, че императрицата е харесала страшно много млад българин и му казала, че ще даде на народа му толкова земя, колкото може да обиколи за едно денонощие с кон. Младежът се изхитрил и през голямо разстояние оставил коне, които сменял. Така обиколил огромна площ земя, която се обработва от българите и до днес.
Селото е строено по австро-унгарски модел – улиците са прави, а малка река „реже“ селото на две. Българите построяват църква, училище, които се поддържат през вековете. Гимназията в Дудещи Веки в момента е най-старото училище на българите в чужбина – действа от 1745 година, без прекъсване.
Българите тук изповядват католицизма, пишат на латиница и говорят на стар български диалект – тук не говорят, а ортуват. Децата, а особено по-възрастните, трудно разбират литературния български. Диалектът е от преди триста години. В езика има заемки от румънския, немския и унгарския език по отношение на по-новите думи. “Когато нашите са тръгнали не е имало влак, като са стигнали тук, са взели немската дума за влак”, обяснява кметът Георги Наков.
Меланиа Узун е сред малкото младежи, които отиват да учат в България напоследък. Тя е на 20, от миналата година учи икономика на туризма в УНСС. Учила е книжовен български в селото по 3-4 часа седмично.
„Защото съм българка, затова отидох да уча в България“, без да се замисля отговаря тя. Момичето получава стипендия от 90 лева, с които покрива общежитието и няколко сметки. Казва, че е впечатлена повече от хората, отколкото от голямата българска столица: „София е малко мръсна, има много хора и има много задръствания. Но хората са интересни, много горещи. Хората тук сме по-различни, повече към запад отиваме, по-затворени сме. В България са по-отворени. Бързо си намерих приятели, но като казвам, че съм банатска българка, не знаят за какво става въпрос.“ А дали ще остане в България, момичето все още не знае.
„Аз съм горд, че съм българин, бил съм 35 години в Румънската армия, генерал от запаса и винаги казвам, че съм българин. Младият българин от Златни пясъци обаче ми казва – дай да ортуваме на английски, не на български. Не го разбирам това“, разпалено обяснява българският депутат Николаe Миркович, представител на банатчани в румънския парламент. Всяка малцинствена група в страната има свой депутат. Румъния има специално отношение към малцинствата, не отрича съществуването им и даже им помага финансово. Съюзът на банатските българи получава по близо 600 хиляди евро годишно от правителството. С тези пари се поддържа училището, църквата, сега се доизгражда музеят на банатските българи.
Когато се заговори за България и кметът Георги Наков, и депутатът Николаe Миркович разделят държавата от хората. Проблемите за българите в чужбина не са в липсата на финансова помощ от страна на българската държава. „На нас не ни трябват пари, ние получаваме добра помощ като малцинство от правителството, казва депутатът Миркович. Правим проекти икономически, направили сме национално дружество с ограничена отговорност, за да кандидатстваме за европейски пари. Ние се борим. На нас ни е важно родината да ни обърне внимание, да могат наши деца да учат в България, да имат друг статут, а не като чужденците.“ Кметът на града Георги Наков е завършил право в Софийския университет и дава личния си пример. „В началото на 90-те години, имах избор да отида на няколко места да уча право. Аз избрах София. Сега ако искам да учи право синът ми, аз ще го накарам да отиде в Тимишоара, а не в София, защото има по-добри условия за него. Аз самият чаках 3 години, изкарах 4 приравнителни изпита, за да ми се признае дипломата, въпреки спогодбите.”
За работата си като депутат Миркович споделя, че като представител на българското малцинство е по-тежко, отколкото на другите малцинствени представители. Българската държава по никакъв начин не подава ръка за запазването на местните като българи. Преди две години в селото е била изпратена Ели Дойчева – българка, завършила консерваторията, която трябвало да помага на местните в училището, в църковния хор. Финансирането на престоя на Ели обаче е прекратено след две години. „Тя е платена от българското правителство, казва кметът, и беше гордо да кажем: ето българското правителство ни помогна, като ни прати човек, който да ни помага. Ние можем да й платим от дружеството, не е проблем и вече го правим. Но е срамота за българското правителство, че спира работата на човек, който влияе на 4000 души, който помага да се поддържа българщината. Един преподавател от България има 20 деца, тук при Ели идват стотици – деца от хора, танцови състави, от детската градина, по-старите също. За щастие Ели се омъжи тук и остана при нас.“
[audio:http://e-vestnik.bg/media/audio/marin-prodadeni-knigi.mp3] – чуй част от разказа на румънския депутат Николаe Миркович
Кметът и депутатът разказват един през друг за случките, които показват отношението на властта към българите в чужбина. „Агенцията за българи в чужбина на нас не ни помага, казва депутатът. И не ни помага не защото е лоша агенция, има нещо друго. С кмета бяхме през 2005-та година в София, за да се срещнем с президента в Деня на будителите. Той намери време, срещнахме се с вицепрезидента също, с министъра на външните работи, но не можахме да се срещнем с шефката на Агенцията за българите в чужбина, защото е пила кафе с някой си. И ни казаха да чакаме. Ние обаче си тръгнахме, защото щяхме да изпуснем празника на будителите, за да чакаме шефката на Агенцията. Така и не видяхме тази шефка.“
След това разказва как при посещение в техния край външният министър на Сърбия предложил помощ от 25 000 евро в брой. А при посещението в България им станало смешно как се държат с тях. Въпреки че ги приели президентът и вицепрезидентът, най-шокиращото било, когато им поискали пари за една книга за българите в чужбина.
„На нас не ни трябват пари, на нас ни трябва интерес, продължава депутатът, да ни се покаже, че не сме забравени. Като бях в София таман бе излязла книга за българите в чужбина. Авторът на тази книга, който е работил в Агенцията за българите в чужбина, я е подарил на вицепрезидента Ангел Марин. Аз му казах: „Тази книга представлява интерес за нас.“ Той обаче вика: „Има един проблем, тази книга струва 25-30 лева.” Аз веднага му казах, че няма проблем и му дадох 50 евро и да ми даде две. Сега сме добавили две книги тук. Не съм за 50 лева или евро, но ей така да ни я бяха подарили като жест, да ни я бяха надписали на български, че се борят за българите в Румъния…“, ядосва се депутатът.
Кметът се сеща, как детският им ансамбъл е бил поканен да танцува на 120-та годишнина на Софийския университет. „Хубаво, но казват осигуряваме една нощувка, не осигуряват храна. Значи децата да отидат, да потанцуват, да направят празник и да си ходят по живо по здраво. За мен това е смешно, защото като идват при нас гости, ние поемаме цялата издръжка, това е нормално. Но знам, че не хората са виновни, а отделни чиновници.“
Тъжното е, че българщината, въпреки вековното пазене, постепенно започва да се губи на това място. Според кмета глобализацията е основната причина за това. „Повечето от нас си тежим на мястото, аз самият не искам да живея на друго място, но тук ли си, трябва да се бориш за българското. Освен всички кметски проблеми, аз имам и още, защото никой кмет в България не се занимава с това как да опази хората си да останат българи. На мен ми се случва да се боря със собствените си хора за това. Да речем влизам в либералната партия и те ми казват: „В това село трябва да направиш всичко възможно хората да станат наши гласоподаватели”. Тъй като аз съм от Съюза на банатските българи им обяснявам, да не се стягат толкова около партиите си. „Какво е направила България за нас?”, ми казват те. Но какво всъщност трябва да прави България за нас? Защо трябва да прави нещо?“
Кметът се дразни, не от липсата на действия, а от говоренето, че има такива. „Никой не очаква признание от България: „Ето, браво на банатските българи, че са се запазили”, няма такова нещо. Но пък потърси ли ни някой с въпроса: „Хайде сега кажете банатските българи от какво имате нужда?” Нашите нужди са знамена, значки, DVD-та, имаме нужда от Ели Дойчева, на която да й се продължи мандатът с поне две години, за да се занимава с нашите деца. Законът не го бил позволявал – майната му, законът се сменя от Народното събрание, от българското Народно събрание.“
Откъде идва изразът „Да те оскубят като банатска гъска“ виж тук – от bulgarian-folklore.com