На Дания с любов + фотогалерия 33 снимки

Жители на кв. „Кристиансен“ на улицата в петък вечер. Снимки: авторката

Когато си купих билет за Копенхаген, майка ми заяви,че това ще е фатално.Че Дания е като първата любов – няма забрава. Няма лечение.
Преди повече от 20 години тя прекарала ден и половина от социалистическия си живот в Копенхаген… При едно случайно транзитно преминаване. И не е могла да се отърве от съдбовното усещане, че не желае да има път назад… Че е готова да жертва семейство, професия и дете, за да диша въздуха на Тиволи, да наднича в прозорците на датчаните -неизменно без пердета… Тайно да участва в техния изложен на показ живот, техните вечери, огънят в камините им, дори любенето им. Да – да спуснеш пердетата в света на викингите е знак, че вършиш нещо мръсно и подсъдно…

И така една вечер пристигнах на огромното им летище. И почти цялата първа нощ се разхождах с двете чанти и надничах любопитно по прозорците им… Трудно се разбира по приветливите им домове социалният статус на обитателите. Навсякъде е боядисано в природни цветове – кафеникаво сиво, като пролетна пръст, пепел от рози като ветровито небе, жълто като пчела, бяло като негасена вар… Прозорците украсяват безброи саксии и дори чуваш цъфтенето на цветята. По первазите свещниците от сребро на баба и дядо, семпли и красиви.
Точно в 21 часа свещите се палят и дори и да не искаш, потъваш в уюта на тези домове. Във дневните навсякъде има огромни библиотеки и стените са отрупани с картини. Вратите във всеки апартамент са широко отворени и чуваш разговорите, музиката, тракането на порцелана. Готвят се за вечеря.

Улица в кв. „Кристиансен“. Няма практика велосипедите да се заключват. Снимки: авторката

Външните врати тук не се заключват, входовете са чисти, миришат на дърво и са осветени от малки кристални лампи. Почти няма ново строителство, къщи от преди 200-300 години се възстановяват прецизно. Наемите са високи – апартаментче в центъра на Копенхаген от 45 кв. не пада под 800-900 евро. Няма безразборно пляскане на евтини ярки бои по фасадите – възстановяват се естествените патинирани цветове от едно време. В един момент ми се струваше, че сънувам… Ха-ха – малката кибритопродавачка от Изтока…
Попаднах в хотел “Кабин” – удобен и скромен, с дизайн на корабни кабини. Уникална конструкция – всяка мебел се появява и изчезва, вградена в стената. Кафе, чай на корем, плюс огромна закуска за 90 евро на нощ. В Копенхаген навсякъде обслужването, чистотата са на много високо ниво. И уютът – тази дума няма да се уморя да я повтарям.

Не зная кога датчаните намират време да работят – страната в момента преживява икономически бум. Сутринта започнах с едно силно кафе за три евро (няма по-евтино) и вода с натрошен лед и парчета суров ананас.
Кафенетата бяха пълни. Датчаните не са много съгласни със забраната за пушене и единствените боклуци по улиците са фасове хвърлени в знак на неподчинение с този европейски закон. Навън е претъпкано с масички. Там огромни компании се смеят, закусват и пушат на воля.
Още при първите лъчи на слънцето всички са със сандали, потници… На обяд по градинките и парковете се пекат полуголи хора, пият кианти и си хапват сандвичи и сладкиши от плетени шарени кошници.

Три датчанки на улица в Копенхаген. Отиват да празнуват изкарания изпит за медицинска сестра на Жани (вляво). Снимки: авторката

Три датчанки на улица в Копенхаген. Отиват да празнуват изкарания изпит за медицинска сестра на Жани (вляво). Снимки: авторкатаЦентърът на Копенхаген в петък вечер. Колите са рядкост. Снимки: авторкатаВитрина с датска мода. Снимки: авторкатаСватба в художествена галерия в квартал "Кристиансен" в Копенхаген. Снимки: авторкатаПиян руски бродяга се опитва да танцува до улични музиканти-индианци в кв. "Кристиансен" в Копенхаген. Снимки: авторкатаУлица в кв. "Кристиансен". Няма практика велосипедите да се заключват. Снимки: авторкатаЕдна от многобройните улични тоалетни в Копенхаген. Отваря се с четвърт евро или аналогична местна монета. Снимки: авторкатаМладежи, облечени за вечерно забавление на улица в Копенхаген. Снимки: авторкатаСтатуя край университета по технически науки в Копенхаген, покрита с марля от студентите. Снимки: авторкатаПросяк седи на пейка край уличен битпазар в центъра на Копенхаген. Снимки: авторкатаЦентрален площад в Копенхаген. Снимки: авторкатаУлица край университета за технически науки в Копенхаген. Снимки: авторкатаЕзеро в центъра на Копенхаген. Снимки: авторкатаЦентралният площад в Копенхаген. Снимки: авторкатаУличка край университета. Снимки: авторкатаВитрина на магазин за алкохол. Снимки: авторкатаЖители на кв. "Кристиансен" на улицата в петък вечер. Снимки: авторкатаВходът на "Тиволи" - увеселителен парк в центъра на Копенхаген. Снимки: авторкатаСергия за мексиканска храна в лунапарка "Тиволи". Снимки: авторката Ресторант в парка "Тиволи". Снимки: авторкатаКът от лунапарка "Тиволи". Снимки: авторкатаСлужители на лунапарка "Тиволи" в униформи. Снимки: авторкатаКонцертната зала в парка "Тиволи", в която гостуват световноизвестни музиканти. Снимки: авторкатаКъщичката на Ханс Кристиан Андерсен в "Тиволи". Снимки: авторкатаПиратски кораб в езерце в "Тиволи". Снимки: авторкатаСцена в парка "Тиволи", на която свири оркестър. Снимки: авторката Инвалид, който бродира гоблен на маса в кафене в "Тиволи". Снимки: авторкатаФотография от филма "Историята на О" в музея на еротиката в Копенхаген. Снимки: авторкатаЕкспонати в музея на еротиката в Копенхаген. Снимки: авторкатаКът на Мерилин Монро в музея на еротиката в Копенхаген. Снимки: авторкатаЕкспонати в музея на еротиката в Копенхаген. Снимки: авторкатаЕкспонати в музея на еротиката в Копенхаген. Снимки: авторкатаСкулптура на входа на музея на еротиката в Копенхаген. Снимки: авторката

15 градуса. И температурата на Балтийско море е горе-долу толкова. И навсякъде се виждат хора, които плуват.
Грижата за природата е мания, придобила фантастични размери. Няма храни с консерванти, няма замразени мърши.
Морската вода е прозрачна – снимах се в нея и гледах отразено щастливото си лице.
Тук хората не обичат да шофират – на 1000 колела се падат по-малко от 5 коли. И дори те се движат с газ. (В Копенхаген на 1,5 млн. жители са регистрирани само 90 000 автомобила).
Няма “Майбах”, няма “Бентли”… Но има една страст към възстановяването на коли от 60-те и 70-те години на 20-и век. Така че, отвреме-навреме засичаш някой кървавочервен или турско син мустанг да се носи бавно по асфалта като подвижна инсталация…

Няма парвенющина нито в бита, нито в демонстрирането на финансови възможности. През уикенда виждаш да се движат цели произведения на изкуството. Много от колелата са също изрисувани като картини. Цели семейства се придвижват в колела-файтони и седалките са украсени с шарени гоблени – Дисни герои, голите жени на Климт или просто графити, чиито стил и сюжет много подсказват за вкусовете на фамилията. Никой не заключва колелото си. А цените на тези така любими превозни средства се движат между 1000 и 5000 евро. Пред смаяните ми очи сутринта в 8 часа две блестящи машини асфалтираха една няколко километрова велосипедна алея и точно в 13 часа по нея подкараха първите колела.

В петъчните вечери виждаш колоездачи, облечени в небрежно-елегантни костюми, копринени рокли и всички неизменно с маратонки или ниски златисти пантофки… Изобщо, стилът на обличане на датчаните е огромна тема и си мисля, че постепенно тяхната семплост и ненатрапчивост ще превземе световната мода.

Скулптура на входа на музея на еротиката в Копенхаген. Снимки: авторката

Няма силиконови красавици, няма вулгарност, но има Еротизъм. Има изумително красиви мъже и жени… Няма дебели – не се получава при това постоянно натискане на педалите. Целуват се като луди – и деца, и 70-годишни, натискат се по улиците, държат се за ръце. От този любовен въздух ми се плачеше, исках да върша забранени неща! И нямаше как – озовах се в Музея на еротиката. Той се намира на една малка, сладка улица в квартал „Кристиянсен“. Влизаш в един театрално осветен безистен и се понасяш в последното си танго, но не в Париж, а в Копенхаген. Снимка на жена, облечена в черно, тайните й са изписани на лицето като карта, очите й под воала са трескави, устните й тръпнат, а венериният хълм е обсипан с роса… След това две близначки в коралово червени рокли държат на каишка със скъпоценни камъни благовъзпитан господин без бельо… Куртизанка с ветрило от щраусови пера и метален девствен пояс, огромен пенис от фин порцелан, изрисуван с цветя… Звучи тиха духова музика… Едно похотливо движение се усеща непрекъснато в залите на музея и същевременно непорочност. Ако мъжете и жените, озовали се там, решат да изживеят наяве мечтите си, всеки блян ще добие лице, от което ще тръгне една история на преследвания, преструвки, сблъсъци, телесни течности и въртележката на въображението ще спре…

Излязох толкова възбудена, че още през първия ден си позволих малък финансов разгул – отидох в “Тиволи”. Това е увеселителен парк, който оцелява и по време на нацистката окупация. 10 евро е входът. И се потапяш в най-безобразното романтично приключение… Освен че героите на Андерсен ти дишат във врата, тук цял ден можеш да вилнееш като диво дете, без да те сметнат за луд. Един приятел има странна теория – че каквото виждаш сутрин през прозореца си: красиво или грозно – такъв порастваш – красив или грозен, добър или лош, състрадателен или жесток… В “Тиволи” се запитах какви ли порастват хората от софийската “Обеля”, като виждат пейзажите наоколо…

Къщичката на Ханс Кристиан Андерсен в „Тиволи“. Снимки: авторката

Всеки ден в “Тиволи” се втурват деца и мъже като деца. За няколко часа ти се превръщаш в индийската принцеса от Тадж Махал, през гейша в Китайския павилион, след това залагаш бонбони, вместо долари, в казиното. Смая ме фактът, че имаше страшно много инвалиди, за които и най-опасните атракции бяха достъпни… Тези хора бяха по-зачервени и щастливи дори от децата. Огромен симфоничен оркестър свиреше Григ, а в другия край на парка един секстет дънеше рокендрол. Между другото в програмата в “Тиволи” се виждат имена като Максим Венгеров и “Манхатън Трансфер”… Най-накрая се отбих за чаша чилйско “Ноа” в един от най-скъпите ресторанти в парка… Канела, треви и мед – възбуждащо вино! Всичко до тук – 97 евро. Излязох отмаляла.

Отвън част от булеварда беше затворен. Огромна тълпа от двете страни на тротоара и всички ръкопляскат и подсвиркват. Оказа се, че има състезание по маратон и участниците са от бебе до баба. И всички бяха посрещани с такива аплодисменти от непознатата публика, рядко съм чувала такива в театъра. Последният състезател – около 50-годишен мъж – беше объркал маршрута, пристигна, когато състезанието беше вече свършило и получи такива възгласи на възхита, че ми проглушиха ушите…

Следва: На Дания с Любов 2. Университетското градче Орхус и островите

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.