Первез Мушараф: падналият воин
Военните рядко вземат поука от политическата история на своите братя по оръжие и в това отношение бившият генерал-президент на Пакистан Первез Мушараф не прави изключение. Падението му е още един пример за бързо и безцеремонно свален от власт пакистански военен управник. Трима негови предшественици или загубиха властта при унизителни обстоятелства, или просто бяха убити. В сравнение с тях Мушараф е късметлия, защото оцеля при три покушения и може би ще се пенсионира и ще играе голф до края на дните си.
С незначителен принос към трайното наследство на своите предшественици и много доказателства как действията му разединиха Пакистан, последната година от управлението на Мушараф беше далеч от бързата популярност, която той спечели през 1999-та, когато извърши преврат срещу тогавашния премиер Наваз Шариф. Идването му на власт първоначално беше приветствано от пакистанците. Много от тях излязоха по улиците, като раздаваха „митай“(южноазиатски сладкиш), за да отпразнуват края на гражданското управление. Мушараф стана символ на надежда след десетилетие на корумпирано гражданско управление, след като се появи във военна униформа в първото си телевизионно обръщение след преврата и обеща серия реформи.
Обетът му да реформира пакистанската политика и икономика се хареса на Запада, както се хареса и светският му имидж. В контраст с брадатите ислямисти, водещи джихад в планините на Афганистан и управлявания от индийците Кашмир, и за разлика от правителството на Шариф, което се опита да приеме шариатско законодателство, първата обществена поява на Мушараф, облечен в цивилни дрехи, хванал двата семейни пудела Дот и Бъди в ръце, изглеждаше като глътка свеж въздух. „Той е човек, с когото можем да правим бизнес,“ беше първата реакция на високопоставен западен дипломат, натоварен да напише първия си доклад за връщането на Пакистан към военно управление.
Но въпреки че линиите на комуникация между водещи западни столици и военния щаб в Равалпинди не бяха прекъснати, светът осъди преврата от 1999 година и „зашлеви“ със санкции правителството на Мушараф. САЩ, най-важният западен съюзник на Пакистан, наложиха санкции и не предложиха помощ на Исламабад, когато той поиска гаранции от Международния валутен фонд. Ако трябва да обобщим, Западът харесваше генерала, но ненавиждаше униформата му.
Това положение се промени рязко в полза на Мушараф, когато той обърна гръб на бившите талибански управници на Афганистан след терористичните атаки от 11 септември 2001 година и стана ключов съюзник на Вашингтон във войната с тероризма. В следващите шест години Пакистан се възстановяваше, възползвайки се от американски помощи от 10 милиарда долара. През финансовата 2007 година страната получи рекордната сума от 8,4 милиарда долара в потоци от чужди акции и преки инвестиции.
Но имиджът на генерала като безценен човек на Вашингтон в Исламабад се превърна в един от най-големите му политически недостатъци. Продължаващият съюз със САЩ след началото на войната в Ирак го представи вътре в Пакистан като човек, който одобрява избиването на мюсюлмани в близка държава. Радвайки се на все по-голям престиж в света, Мушараф все повече пренебрегваше някои от демократичните принципи, които беше обещал да наложи в първата си реч след преврата. Реформирането на избирателната система, така че корумпирани политици да не могат да се кандидатират, беше изместено на заден план, след като президентът успя да си осигури лоялността на политическата класа. Мушараф създаде партньорства с мнозина политици, за които се знаеше, че са корумпирани – избор, който смути мнозина от поддръжниците му. „Най-лошата част от наследството на Мушараф е, че той успешно заблуди западните сили, включително САЩ, че е източник на стабилност, положителна промяна и преди всичко просвещение, каза Фахр Имам, бивш говорител на долната камара на парламента. Хората по света бяха зад него, но някой попита ли дали народът на Пакистан подкрепя Мушараф? Доказателството дойде на 18 февруари 2008 година, когато подкрепящите Мушараф политици претърпяха тежко поражение в парламентарните избори“.
Представители на опозицията признават, че реформистки мерки като увеличаването на броя на жените депутати са помогнали да се укрепят либералните ценности в момент, когато ислямистите печелят влияние. „Не може да се пренебрегне стореното от президента Мушараф най-малко за популяризиране на идеята за либерализъм. Най-големият му проблем обаче беше, че той не беше политик“, каза Фаузия Уахаб, депутат от Пакистанската народна партия на покойната министър-председателка Беназир Бхуто.
Непопулярността на Мушараф в резултат на обвързването му с американските интереси нарасна миналата година, когато той уволни Ифтикар Мохамед Чаудри, главен съдия във Върховния съд, очевидно заради опасения, че Чаудри ще блокира плановете му да бъде преизбран за президент. Този ход предизвика протести в цялата страна на адвокати, граждански активисти и журналисти. Последвалият тласък за възстановяване на демокрацията кулминира в обявяването на извънредно положение миналата година и връщането на бившите премиери Наваз Шариф и Беназир Бхуто в Пакистан, за да се включат в първите избори от 11 години.
Най-тежкият удар по политическия късмет на Мушараф беше убийството на Бхуто през декември. Това събитие предизвика протести в продължение на дни и рязък обществен обрат, чийто краен резултат беше тежката загуба на подкрепящите Мушараф политици на парламентарните избори през февруари. Това на свой ред доведе до сериозна загуба на авторитет. Политици от опозицията, към които той се отнасяше с презрение през деветгодишното си управление, най-накрая получиха възможност да влияят върху съдбата му. Дори най-старателните прогнози на военните не предвиждаха такава политическа верижна реакция.
По БТА