Буш ли подведе Грузия?
в. Лос Анджелис таймс
През последната седмица два основни стълба в подхода на Буш във външната политика се сринаха. Застрашени са осем години работа, а правителството е принудено да търси нови стратегии в последните месеци от мандата му. Още от първите дни на своето управление Буш заявяваше, че разпространяването на демокрацията ще е сърцевината на външната му политика. В същото време той се стремеше да развие по-продуктивни отношения с Русия, като търсеше сътрудничеството на Москва по въпроси като тероризма, иранската ядрена програма и разширяването на глобалните енергийни доставки. Преследвайки тези две големи цели, Буш разчиташе много на развитието на тесни лични отношения с чуждестранни лидери.
Неуспехите на президентския подход през последните седмици са особено тревожни, защото Грузия изглеждаше като един от малкото примери за успех на усилията на правителството да „отгледа“ нови демокрации, способни да отстояват американските интереси. Усилията да се създадат многоетнически демократични режими в Ирак и в Афганистан се натъкнаха на множество трудности. А американският натиск за палестински избори на Западния бряг и в ивицата Газа завърши с победа на радикалната групировка Хамас и усложни и без това мъчната задача за близкоизточно мирно споразумение.
Откакто избухна конфликтът в Грузия, Буш неведнъж изтъква нейния напредък към демокрация, обещавайки американска помощ. „Народът на Грузия избра да бъде част от свободния свят и ние няма да го отхвърляме“, заяви той. Изправен пред масираното разгръщане на руска военна мощ обаче, американският отговор беше ограничен до осъждане на действията на Москва, настояване за хуманитарна помощ и притискане на Грузия да приеме споразумението за прекратяване на огъня. То беше постигнато с посредничеството на Франция и предвижда руски сили да останат в двата сепаратистки анклава.
„Каква стратегия на свободата?“, пита Дейвид Л. Филипс, старши сътрудник в Атлантическия съвет и автор на доклад за Грузия. „Тя е презряна по целия свят. Афганистан отново изпада в криза. Летвата беше поставена ниско в Ирак. Грузия е в развалини.“ Пораженията може да не се сведат само до Грузия, смятат мнозина анализатори.
САЩ възнамеряваха да подновят натиска за разширяване на НАТО към Грузия и Украйна през декември. С военните си действия обаче Русия даде индикации за категорично несъгласие с ново разширяване. А и няколко западноевропейски държави вероятно няма да са склонни да разширят съюза, макар че германският канцлер Ангела Меркел заяви в неделя в Грузия, че пътят за членство все още е отворен за бившата съветска република. „Тези действия са истинско предизвикателство за идеята за изграждане на единна, свободна и мирна Европа“, заяви Стивън Фланаган от Центъра за стратегически и международни проучвания. Бруталната интервенция на Москва в Грузия може да застраши демократичните движения в Украйна и други близки държави, смята Лесли Х. Гелб, бивш председател на Съвета по международни отношения. Правителството на Буш не трябва да „излага на риск новите демокрации, като им позволява да смятат, че могат да изпаднат в подобна ситуация и да оцелеят“, каза Гелб. „По този начин на риск се поставя не само демокрацията в Грузия, но и всички съседни страни“.
Американски представители твърдят, че многократно са предупреждавали Грузия да не дава на Русия претекст за нападение. Мнозина наблюдатели обаче смятат, че горещата прегръдка на правителството на Буш с президента Михаил Саакашвили му е дала измамното усещане за подкрепа и погрешната представа, че приятелството му със САЩ ще възпре широко руско настъпление.
Според Джеймс Дж. Таунсенд Младши, бивш служител на Пентагона, който в момента работи в Атлантическия съвет, новите демокрации и демократични движения често приемат, че САЩ могат или ще направят повече, за да ги подкрепят. Но в реалните международни отношения американските одобрителни възгласи не означават нищо повече. „Виждал съм как отново и отново държави, които не са свикнали да имат отношения с нас, ни разбират погрешно“, заяви Таунсенд. „Мисля, че те погрешно разбират нашето желание и ентусиазъм и смятат, че ние ще бъдем зад тях във всяка ситуация. Това стана в Унгария през 1956 и в Чехословакия през 1968 година“, допълни той, припомняйки как Съветският съюз нахлу в тези две държави, за да смаже въстания.
САЩ не сбъркаха, като окуражиха демократичните движения в Грузия и в други държави, твърдят експерти. Но в периферията на бившия Съветски съюз тази задача е деликатна, още повече че правителството на Буш съчетава подкрепата за демокрацията с усилията да се формират нови съюзи в сферата на сигурността.
Според критици, вместо да се съсредоточава върху отделни лидери, американското правителство трябва да вложи повече усилия в изграждането на средна класа и подсилването на гражданските институции, което е по-бавен процес. „Всеки президент трябва да се застъпва за демокрацията, заяви Гелб. Но налагането на демокрация в общества, които никога не са я прилагали, е грешка. И в повечето случаи плащаме цената за опитите си да го правим“.
Буш отхвърли еволюционния подход с надеждата да създаде демократични правителства там, където преди не ги е имало. Той разчиташе на отделни лидери, които показваха харизма и приемаха благородни цели. Много от тези лидери са се борели за оцеляване. Бившият иракски премиер Ияд Алауи и палестинският президент Махмуд Абас не събраха достатъчно обществена подкрепа. Афганистанският президент Хамид Карзай засега се проваля в изграждането на ефективно правителство. Пакистанският президент Первез Мушараф дойде на власт с преврат, подрони устоите на демокрацията и се оттегли, за да не бъде свален с импийчмънт. А Саакашвили грешно прецени руската търпимост.
Но може би в никой друг случай Буш не е разчитал толкова много на топли лични отношения с харизматичен лидер, както със самата Русия. До голяма степен Буш изгради американската политика върху личното разбирателство с Владимир Путин, вместо върху по-традиционна и безпристрастна дипломация. В началото на първия си мандат Буш изрече популярната фраза, че е вникнал в душата на Путин, който след осем години като руски президент тази година се оттегли, за да стане премиер. „Смятам, че е много прям и може да му се има доверие“, заяви Буш. Путин обаче консолидира властта и управлява с авторитарна мощ, която значително отслаби руската демокрация. „Буш смяташе, че „химията“ между него и Путин ще бъде достатъчна да контролира връзката с Москва и да се справи с руските опасения, заяви Фланаган. А се оказа, че случаят не е такъв.“
Представители на по-старата школа в международните отношения отдавна гледат резервирано на вземането на политически решения въз основа на личността на лидерите. „Никога не съм смятал, че човек трябва да гради политиката на национална сигурност въз основа на доверие“, отговори министърът на отбраната Робърт Гейтс в четвъртък на въпрос дали вярва на Путин. „Мисля, че националната сигурност се гради върху интереси и политически курсове.“ Гейтс подкрепя ангажирането с Русия в съдържателни стратегически диалози. Но съдържателните преговори с Москва ще бъдат трудни след конфликта в Грузия, единодушни са анализаторите. В четвъртък Гейтс заяви, че руските военни действия са „поставили под съмнение предпоставките за такъв диалог и имат дълбоки последици за напредъка на нашите отношения в сигурността“.
Въпреки това много експерти вярват, че Вашингтон трябва да се опита да води диалог с Русия по широк кръг въпроси – от американските планове за разполагане на противоракетен щит в Европа до ядрените стремежи на Иран. „Русия е по-опасна, когато е омаловажавана, заяви Фланаган. Нейният потенциал да сее разрушения и разкол е дори по-голям.“
По БТА