Афганистанският пожар се разгаря
Войната в Афганистан излиза от контрол. Нападенията, организирани от талибанските бойци срещу окупационните сили на НАТО в понеделник и вторник, сред които беше убийството край Кабул на 10 току-що пристигнали в Афганистан френски войници и самоубийствения атентат срещу американска военна база в провинция Хост, са най-дръзките от началото на ръководената от САЩ инвазия в Афганистан през 2001 г. Над 100 души загинаха в сражения в Афганистан през последните три дни. А войната срещу чуждата окупация се разпростря от юг на изток и към района около столицата.
Засадата, устроена на френските подкрепления, последва убийството на девет американски войници по време на една единствена операция в Афганистан миналия месец и освобождаването на стотици талибани от главния затвор в Кандахар по време на среднощно нападение през юни. Афганистан сега преживява своето собствено увеличаване в иракски стил на числеността на американските и натовските сили, на фона на неумолимо повишаващия се брой на убитите. Броят на загиналите окупационни войници в Афганистан през май надхвърли това на убитите в Ирак чужди войници. Нападенията срещу ръководените от САЩ многонационални сили са 50 процента повече в сравнение с миналата година. Нападенията срещу силите на НАТО се увеличиха с 40 процента. Над 2500 души загубиха живота си в този конфликт от януари насам, като половината от тях бяха цивилни афганистанци.
Като разобличаващо обвинение за влиянието на натовската окупация в Афганистан звучат съобщените по-рано този месец информации на хуманитарни агенции за разпространение на талибанския бунт в стабилните преди това афганистански райони. Убийствата на цивилни, извършвани от всички страни в афганистанския конфликт, нарастват рязко. Американските военновъздушни сили изглежда са развили особения навик да атакуват сватбени тържества. Миналия месец 47 цивилни бяха убити
при един единствен въздушен удар. Британските сили, които само през юни загубиха в Афганистан 13 войници, убиха жена и две деца миналия уикенд, но тяхното върховно командване, естествено, приписа това престъпление на талибаните.
Така изглежда този конфликт, по отношение на който западните политици се опитват да се самозалъгват, наричайки го „добрата война“, като го съпоставят с позора в Ирак. Британският министър на отбраната Дес Браун неотдавна го нарече „благородната кауза на 21 век“. Никола Саркози, който е изправен пред същото ниво на обществено недоволство по повод френското участие в афганистанската война, каквото има и във Великобритания, настоява, че Франция се сражава в Афганистан за „демокрация и свобода“. Барак Обама нарече афганистанския конфликт „централен фронт“ във войната срещу тероризма и подобно на Гордън Браун пое ангажимента да прехвърли войски от Ирак в Афганистан, за да влее нови сили в битката.
Това със сигурност ще стане причина за още повече убийства и страдания. Збигнев Бжежински, бившият американски съветник по националната сигурност, който беше мозъкът на ранните етапи на войната на муджахидините в Афганистан срещу СССР, твърди, че изпращането на нови войски там няма да е решение на въпроса.
„Грози ни опасността нашето военно присъствие да настрои постепенно афганистанското население срещу нас“, предупреди Бжежински.
Нека да припомним, че първоначалните цели на афганистанската война след терористичните нападения от 11септември 2001 г. бяха залавянето или убийството на Осама бин Ладен и на талибанския лидер молла Омар и унищожаването на терористичната мрежа Ал Каида. Нито една от тези цели не беше постигната. Вместо това американците и техните приятели върнаха отново на власт съюз от брутални и корумпирани полеви командири, дадоха им нова самоличност, като ги нарекоха демократи, оставиха ги да спечелят фалшиви избори и изпратиха талибаните и ръководството на Ал Каида зад граница, в Пакистан.
Далеч от целта си да намали терористичната заплаха, тази ключово важна война срещу тероризма просто създаде условия той да се разпространи из целия регион, породи непрестанно повишаваща се силна съпротива в Афганистан, и вля нов живот в реформираното талибанско движение, превърнало се в защитник на пущунския национализъм. И докато боксуващата афганистанската мисия се отклони от първоначално набелязаната цел за унищожаването на Ал Каида, да не говорим за обещанията за подобряване на положението с правата на жените, което отново претърпя жесток обрат в по-голямата част от страната, намираща се под натовската закрила, афганистанската война в Афганистан се изроди в нещо като война на цивилизациите, за която заговориха Саркози и Браун – а това е сигурна рецепта за една безкрайна война. Нищо чудно, че британските политици започнаха да споменават за водене на тази война в продължение на десетилетия.
През това време цената в дългосрочен аспект на позорното решение на продължаващия да проповядва демокрация Запад да подкрепи пакистанската военна диктатура под претекст, че тя е от първостепенно значение за война срещу тероризма, стана ясна тази седмица. Приветстваното оттегляне от президентския пост на генерал Мушараф остави Пакистан в политическа криза и извади наяве противоречията в сърцето на американските отношения с азиатската ядрена сила.
Дори и когато пакистанските военни разчитаха на съюза с американците, за да укрепят стратегическата си позиция с Индия, пакистанското разузнаване продължи да поддържа връзки с талибаните, като дълготрайна инвестиция. А в същото това време пакистанската армия се сражаваше под натиска на американците с местните талибани. Сега заплахата от голяма американска операция срещу бастионите на талибаните в пакистанските погранични райони рискува да дестабилизира сериозно една от най-лесно възпламенимите държави в света.
Предполагаше се, че Афганистан ще бъде израз на разширените хоризонти на НАТО в новия постсъветски световен ред. Вместо това, подобно на натовския катастрофален ангажимент към Грузия, войната в Афганистан подчерта колко е опасно да се възлагат нови грандиозни мисии на един Алианс, датиращ от епохата на Студената война. Разрастващият се конфликт трябва също да бъде добавен към списъка с провалите на американската външна политика, за която отговаряше Джордж Буш. В него вече фигурират Ирак, Иран, Палестина и Ливан, Латинска Америка, а сега и Кавказ. Разрастването на конфликта в Афганистан подчертава и очевидната необходимост от нова посока на американската външна политика.
Афганистан вероятно ще бъде тежка задача и за евентуалното президентство на Барак Обама. Войната в Афганистан със сигурност не може да бъде спечелена. Но доста непопулярното споразумение от 2005 г. за разполагането за неопределен срок на бази в Афганистан не остави у никого съмнение, че САЩ планират да останат там за дълго. Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер ясно даде да се разбере в реч, произнесена в института „Брукингс“ във Вашингтон по-рано тази година, че западните интереси в Афганистан се простират отвъд доброто управление, чак до стратегическия интерес за постоянно военно присъствие в тази държава, граничеща с Централна Азия, Китай, Иран и Пакистан.
Единственият начин за приключване на тази война е изтеглянето на чуждите сили от Афганистан като част от политическо споразумение, договорено с всички по-значими играчи в страната, в това число и талибаните, и гарантирано от регионалните сили и съседните държави. Голямо мнозинство от афганистанците казват, че подкрепят идеята за преговори с талибаните, даже в извършените по поръчка на Запада допитвания на общественото мнение. Самите талибани настояват, че ще преговарят единствено, когато западните войски се изтеглят от Афганистан. Ако това е единственото препятствие, то със сигурност може да бъде режисирано като паралелен процес. Но предвид размерите на поетите от НАТО и САЩ ангажименти в Афганистан и числеността на войските им там, огънят на афганистанската война изглежда е на път да се разгори още повече.
По БТА