Да ударим Кремъл по джоба

Дейвид Ривкин, Карлос Рамос-Мрозовски

Снимка: Ройтерс

Президентът на Русия Дмитрий Медведев предизвика нова ескалация на кризата на Кавказ, като призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия; вероятно скоро ще последва анексията им от Русия. Обещанията на Русия да изтегли войските си на позициите, които са заемали преди конфликта, звучат все по-фалшиво. Руски официални лица заплашиха да употребят ядрено оръжие срещу Полша и Украйна. Всички признаци сочат, че Кремъл е решил да започне нова студена война.

Свободният свят реагира вяло. Официални представители на западните страни предупредиха, че агресията на Русия ще навреди на международната й „репутация“. НАТО замрази официалния диалог, а приемането на Русия в Световната търговска организация е възможно да бъде блокирано. Всички тези разговори явно не предизвикват тревога у Москва. Зависимостта на Европа от руските енергоносители и твърденията, че Западът се нуждае от сътрудничество с Русия по много въпроси на международната политика, укрепват самоувереността на Москва.

Но Западът е по-силен, отколкото вероятно осъзнават самият той или Владимир Путин. Правилно насочените ответни мерки от арсенала на „меката сила“ – например, кампания на правоохранителните органи срещу руския управляващ елит – могат да станат твърде ефективо наказание за агресията срещу Грузия и начин да бъде накаран да се въздържа от лошо поведение в бъдеще. Всъщност руският управляващ елит поставя своите лични интереси над държавните съображения на Москва. Ако се нанесе по елита достатъчно болезнен удар, той ще поиска да измени външнополитическия курс или даже ще се опита да свали Путин, този „сив кардинал“.

Сливането на интересите на частния бизнес с държавната политика в съвременна Русия се различава от ендемичната корупция през съветската епоха. В Москва господства групичка силовици – бивши сътрудници на КГБ – и богати магнати, приятели на Кремъл. Въпреки, че се държат като гангстери – включително издават заповеди за убийства на съперници от политиката и бизнеса – Русия, заедно с всичките й бандитски маниери, е част от глобалната икономическа система. Руската икономика, не разполагаща с никакви сериозни отрасли в гражданската промишленост, зависи от експорта на полезни изкопаеми. Като резултат Русия, макар да е гротескно-корумпирана, е свързана с тесни връзки с глобалните финансови и търговски системи.

Кадрите на тайните служби, ръководещи съвременна Русия, приеха глобализацията с разтворени обятия. Тези „олигарси-чекисти“ – да ги наречем така, за да ги разграничим от ориентираните на Запад барони-разбойници, които се издигнаха през 1990-те години, но бяха стъпкани от Путин – все повече изпълват списъците на най-богатите хора в света. Своето богатство, спечелено по нечестен начин, те инвестират в чужбина и владеят разкошни резиденции в Лондон и Париж, а също и на Лазурния бряг. На децата си дават образование в западните университети и дори колекционират западни спортни клубове.

Тези магнати финансираха възхода на Путин и представляват средство, с чиято помощ той консолидира контрола над колосалните богатства на Русия. Путин и неговите приятели използват лостовете на държавната власт (включително съдебни дела по изфабрикувани обвинения и сплашвания чрез органите на властта), за да се обогатяват и съсипват конкурентите. Създадени са заплетени финансови механизми – в които често са включени големи международни финансови институции – за изпиране на колосални суми и тяхното реинвестиране в чужбина. Западните банки, които се стремят да извлекат изгода и спечелят благосклонността на руските управници, бързат да гарантират със своя авторитет съмнителни сделки, чрез които природните богатства на Русия се оказват във властта на Кремъл.

Благодарение на своята широка корумпираност, неуважението към върховенството на закона и любовта си към глобализацията, олигархията е идеална мишена за „меката сила“ на Запада. Административно-регулативните органи на САЩ и ЕС всеки път, когато това е в обхвата на тяхната юрисдикция – а това ще се случва често – следва внимателно да проучват сделките и банковите операции на лица, близки до режима на Путин, да търсят признаци за пране на пари или нарушения, отнасящи се до операции с ценни книжа, данъчното облагане и други аспекти на икономиката. Методиката за проследяване на съдбата на активите и екстериториалните закони трябва да позволят на властите на западните страни да проучат действията на бизнесмените в продължение на много години. Министерството на правосъдието на САЩ трябва активно да завежда съдебни дела по всички попадащи под негова юрисдикция случаи на манипулиране на пазара, мошеничество, укриване на данъци и пране на пари, към които е причастен Кремъл.

Призовките за явяване пред съда, обвинителните заключения, конфискацията на имущество, съдебните постановления и ограниченията за пътуване ще станат удар по онова място, което е чувствително дори при най-закоравелите агресори – право по джоба с парите. Западните правителства трябва също да подкрепят частните инвеститори, които се опитват да се борят с грабежа, извършван със съдействието на Кремъл. Откровените манипулации с доставките на нефт и газ, осъществявани от Москва и често камуфлирани като технически проблеми, трябва да бъдат енергично оспорвани от западните потребители, да се изисква изплащането на значителни компенсации за причинените щети. Опитите на Русия да купи допълнителни нефтопреработвателни заводи и тръбопроводи на Запад трябва да се поставят под съмнение, като се изхожда от антимонополното законодателство.

Чрез умели действия на дипломатическия фронт може да се направи така, че страхът на Европа пред недостига на енергоносители да не я възпира да се противопостави на Путин и неговите приятели. Това е ключовият момент: за привличането на олигарсите към съдебна отговорност на САЩ или Европа не им се налага да предприемат нито една крачка „против Русия“. Правителствата на САЩ и съюзните страни могат да посочат, че тези действия отговарят на духа на широките усилия на Запада за борба с корупцията сред държавните служители и бизнеса. В същото време разгласяването на данните от западните разследвания за престъпната дейност, осъществявана от московските бизнесмени, и връщането на заграбеното на руския народ непременно ще се хареса дори на най-пламенните руски националисти.

В дискусиите на Запад вече дълго време преобладава въпросът доколко са взаимосвързани, ако въобще са свързани, упадъкът на руската демокрация и възраждането на империализма на Москва. Очевидно, в путинска Русия се е формирало нещо много по-опасно от обикновен авторитаризъм. Необикновеният хибрид от политическа автокрация и корупция, в който неразривно се сливат политическа, икономическа и военна мощ, крие заплаха за мира в целия свят. Да се отправи предизвикателство към това положение на нещата е стратегическа необходимост.

––––––

Авторите са известни вашингтонски юристи, Дейвид Ривкин е бил съветник на президентите Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.