„Политис“ (Кипър): Русия в Грузия е като Турция в Кипър

Колона от руски танкове се придвижва по път в Северна Осетия, след като е затворила границата между Грузия и Южна Осетия. Снимка: Ройтерс

Руската интервенция в Грузия и нашествието на Турция в Кипър през 1974 година си приличат като две капки вода. Някои обаче в Гърция и Кипър изпадат в екстаз от решителността, с която Русия реагира на намерението на грузинския президент страната му да си възвърне контрола върху Южна Осетия просто защото Михаил Саакашвили е проамерикански настроен.

Познаваме американския империализъм, преживели сме го и сме го видяли през последните години в цялата му експанзия в Ирак. Руският империализъм обаче също не стои по-назад. Не е случаен фактът, че почти всички държави около руската федерация са враждебно настроени към Москва. Учудващо обаче е, че руските операции в Грузия бяха приветствани от етническата гръцка общност в района. „Не видях никакво нашествие в Грузия, не знам вие къде сте го видели“, предаде гръцки кореспондент, сякаш беше пратеник на Кремъл, докато руските войски се намираха на грузинското пристанище Поти в Черно море.

Но нека съпоставим събитията в района на Кавказ с тези в Кипър. През 1989 година, когато рухна Съветският съюз, населението на грузинската провинция Абхазия наброяваше 200 хиляди души, от които 45 на сто бяха грузинци, а останалите абхазци (17,8 на сто), руснаци (14,3 на сто), арменци (14,6 на сто) и гърци (2,5 на сто). Насърчена от Русия, Абхазия обяви своята независимост от Грузия през 1992 година, но тогава нито една държава не я призна. С военната подкрепа на Русия абхазците спечелиха войната срещу грузинците, за да започне след това етническо прочистване.

Десетки хиляди грузинци бяха избити или прогонени. Етническото прочистване на грузинците в Абхазия получава признание от международни организации, като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). По този начин Русия създаде една псевдодържава-протекторат, както впрочем постъпи Турция, създавайки в Кипър така наречената Севернокипърска турска република (СКТР). Предоставят се руски паспорти на гражданите на тази псевдодържава и де факто Русия смята Абхазия за член на Руската федерация.

Точно същата политика Русия следва и по отношение на Южна Осетия, наброяваща всичко на всичко 70 хиляди души. Руската федерация издаде паспорти на осетинците и финансово подкрепя проруското правителство на тази провинция, стремяща се да се откъсне от Грузия. Всички признават, че грузинският президент Михаил Саакашвили е допуснал грешка, като е кроял планове да върне отново Южна Осетия към Грузия. Дори Белият дом призна, че Грузия е направила опит за етническо прочистване в Южна Осетия. Русия, която подстрекаваше сепаратистките движения в Абхазия и Осетия, се възползва от грешката на Саакашвили, за да анексира двата района и да извърши „финландизация“ на Грузия.

Нима не беше допусната грешка по отношение на Кипър? Напротив, на три пъти бяха правени такива грешки – през 1963, 1967 и 1974 година. Но никога не е било признавано правото на Турция да окупира Кипър, само защото едно хунтаджийско правителство в Гърция извърши преврат на острова. Турция твърди, че се е намесила в Кипър, за да спре „геноцида“ над кипърските турци. И Русия казва същото, за да оправдае интервенцията си в Осетия.

Турция се опита да осигури независимост на 120 хиляди кипърски турци, но все още не е признала никакви права на милионите кюрди. Русия предприе война за 70 хиляди осетинци, но пороби един милион чеченци, които искат от нея това, което искат осетинците от Грузия.

Когато миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров каза, че териториалната цялост на Грузия е „загубена кауза“, се очакваше, че всички тези „чувствителни“ люде, ратуващи за международното право, които порицаха САЩ и ЕС за Косово, ще се надигнат и срещу Русия. За жалост обаче, те си глътнаха езика.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.