Стилист Капанов: Хората нямаха какво да ядат, но ходеха на фризьор

Искането за поскъпването на фризьорските услуги е некоректно, казва ветеранът в бранша

Стилист Капанов. Снимка: Булфото

Покрай млекарите и шефът на някаква Национална организация на фризьорите призова за 3-кратно увеличение на заплащането. По този повод e-vestnik интервюира стилист Кръстю Капанов, един от най-опитните в този бранш. Той започва да работи като фризьор през 1958 г. За първите си стъпки казва, че са били много трудни, често е работил за стотинки. Постепенно започва да се появява по местни конкурси, а през 1988-ма година печели първия златен медал за България на световно първенство за фризьори. Сега той самият прави международен фестивал в България. Тази година ще се състои за 11 път на 4 и 5 октомври.
Капанов е председател на Националното сдружение на фризьорите. Член е на Haute couture francaise – висшата мода в прическата. Председател е на Intercoiffure mondial за Източна Европа. Писал е страница за прическата във в. „Труд. Стилистът е против скорошните изказвания на Милен Илиев – председател на Националната организация на фризьорите, според когото услугите в бранша трябва да поскъпнат тройно.

– Има ли нужда от увеличаване на цените за фризьорските услуги?

– Не. Според мен има човек, който има нужда от гласност. Не искам да обиждам никого, но аз не го познавам. Доколкото знам не е фризьор. Никой не може да влияе на мен или някого другиго, да си увеличим цените. Ако аз преценявам, че ще го направя, трябва добре да се аргументирам, защото ще загубя клиентите си.

– Казват, че увеличението е нужно, заради поскъпването на тока, водата?

– Да, но не можеш 3 пъти да увеличиш цената. Можеш с левче, два, пет, но не и повече.
Фризьорските услуги в България се покачиха много…

– А и фризьорите станаха много. Днес всеки пети отваря салон?

– Много са хората, които искат да бъдат фризьори. Аз имам училище за фризьори, от което на всеки три месеца излизат нови и нови. Няма лошо в това, че има толкова много желаещи да станат фризьори, всеки иска да изкарва хляба си по някакъв начин. Други мислят, че това е много печеливш бранш.
Малко са тези, които са готови да се учат постоянно. Аз много държа в моето училище учениците ми, след като са започнали да работят, да продължават да се усъвършенстват. Да не си въобразява някой, че за 3 месеца може да стане фризьор. Минимумът е 8 години. И когато стигнеш до определено ниво, след като си преминал през конкурси, явяване на състезания, развитие на технология, новости – всичко това се трупа. Ако човек не следи модата, значи е загинал, особено хората, които си мислят, че са постигнали нещо, и спират развитието си. За тях е още по-трагично.

Стилист Капанов прави демонстрация на международен семинар на Националното сдружение на фризьорите. Снимка: Булфото

Аз се стремя да давам на младите хора при мен едно начално ниво, след което те са длъжни да продължат нагоре и да се развиват. Всяка година по два пъти задължително ходя в Париж.
Аз и моят екип посещаваме представяния на модата, където можем освен да си сверим часовника и да направим наши представяния. Направихме в Париж, тази година и в Бразилия, което означава, че се стремим към едно световно ниво. България е сред страните, които са на едно високо ниво.
Миналата седмица направих над 700 снимки – прес-досие. В цяла Европа пускам наши прес-досиета, където българската мода и моята линия, я публикуват навсякъде по света. Гордея се с това, като българин. И всеки човек трябва да се развива в областта, в която работи, постоянно.

– Как започнахте да се занимавате с фризьорство?

– Започнах с рисуването. Майка ми ме насочи към фризьорството, като си мислеше, че има връзка с рисуването. В последствие разбрах, че има връзка, защото ако един фризьор не съумее да направи прическа за съответното лице, това означава, че той прави шаблон.

Тенденциите за прически за есен-зима 2008-2009  Снимки: Стилист Капанов

Тенденциите за прически за есен-зима 2008-2009  Снимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановМис България 2006 Юлия Юревич с прическа в стила на Капанов за 2008-2009-та година. Снимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист Капанов

При първите ми стъпки подхождах с голямо уважение, с голяма отговорност към това, което правя. Работил съм за стотинки, чакал съм някой да ми даде 10 стотинки, за да мога да си купя геврек. Работих по 8, по 12 часа, стига да ми позволят. Мен работата не ме уморяваше. Живял съм много трудно, мога да кажа, че съм започнал от нищото, но имах желание да се трудя.

– През 60-те години сте започнал да ходите по конкурси?

– За да отида на състезание – това беше изключителен проблем. За да отида, трябваше да съм партиен член, а аз бях малък. Аз се класирах първи в национален конкурс, в тези години, и трябваше да представим социалистическия лагер (тогава се редувахме – Полша, Русия). След победата трябваше да замина за Полша, но не ми дадоха изходна виза. Казаха ми, че нямали нужда от мен. Как да нямат, като аз съм се класирал на първо място? Оказа се, че партийният секретар е казал: „Този няма да ходи, аз ще отида на негово място”.
Беше тежко за изживяване. След този случай много страдах. Питах се, с какво съм по-зле от всички останали, та не мога да отида в чужбина. Тогава имах клиентка – Елена Лагадинова, която беше в ЦК на БКП и тя гарантира за мен. Разрешиха ми да замина за Париж за три месеца. Когато минаха 2 месеца и 29 дни се върнах, защото беше много страшно – ако някой гарантира за теб и не се върнеш. След това пак трудно ме пускаха, но все пак успявах да работя в чужбина. Когато работех навън, не си купувах парцали, а списания, инструменти.
Отидох в Швейцария в салона на Жан Луи Давид, в курорта Кранс Монтана. На втората седмица при мен дойде така наречения квартален и поиска да знае кой съм, откъде съм. Само като видя, че вадя червения паспорт, ми каза: „Господине, довиждане, нямате право да работите тук”. След това работих на черно в Бон, за по три месеца през лятото.

Стилист Капанов води шоу на коафьрите в края на миналата година. Снимка: Булфото

– Когато сте решил да се занимавате с фризьорство, обмисляхте ли да го превърнете в бизнес?

– В тези години, дори в тези на прехода, когато съм бил в чужбина, винаги съм сравнявал. Това, което виждах, аз исках да го пренеса в България. От продуктите, до начина на разговор с клиентите. Тогава в България нямаше никакви продукти. Имаше нещо в „Арома” – примерно, направено от някаква бира или от нещо, което, като си го сложите на главата, мухите веднага ви налитат и става страшно.
Отношението също много ми е правило впечатление, начина на разговор, убеждението да направиш това, а не онова, което си е наумил клиентът, ако виждаш, че не е добре за него. Деликатно трябва да се обяснява, че не е добра идея, ако например една делова жена иска да си направи тийнейджърска прическа. А в онези години беше така – идва клиентката, а фризьорът й връчва кърпата тя сама да си мие главата на чешмата. С какво ще се измие – няма значение. Изречението: „Как ще искате да ви подстрижа?” беше обидно.

– Изкуството и бизнесът свързани ли са?

– Да изкуството и бизнесът са свързани. Работата във фризьорския салон трябва да носи печалба. Но трябва да дадеш всичко от себе си.
В началото на 90-те нямах свободни часове с месеци. В салона на „Христо Ботев” – първият ми салон, от 6 часа имаше хора, които чакат да отворим в 8. На обяд затваряхме салона за обедна почивка от 12 до 13 ч., но понеже имаше много хора, бях извикал готвачка, която да прави обяд.

– Имало е глад за стил и красота?

– Абсолютно. Интересното е, че в онези трудни години, когато хората нямаха какво да ядат, имаха желание да изглеждат добре. Българинът има добро чувство за стил.

– Претенциозни ли са българските клиентки?

– Аз се радвам, когато хората имат претенции. Те идват със своите пари и ние трябва да отговорим на техните искания. След като човек си плаща, той трябва да получи най-доброто.
Но знаете ли, още не мога да науча хора, които работят за мен на следното – когато клиентка си запише час по телефона и иска конкретен фризьор да я подстриже, и дойде в определения час, няма кой да й каже: „Добър ден, госпожо Петрова”. Това ще донесе страхотно удоволствие на тази жена, че името й е запомнено. Това са неща, които са лесни и носят удоволствие на клиента. Оказва се, че е сложно да се научи…

– Как се е променил клиентът през годините?

– Клиентът си е клиент. Но изискванията сега са по-големи. Имал съм много интелигентни клиентки, които идваха при мен и казваха: „Идвам тук, не защото имам нужда от подстригване, а искам да си купя самочувствие”. Те не се нуждаят от новата прическа в този момент, а имат нужда да поговорят и да се почувстват уважавани. Разликата между тогава и сега трябва да е именно в това – клиентите да се чувстват още по-уважавани.

Снимка: Булфото

– Ще издавате ново списание? (На масата до стилиста има корица на списание „Прическа и стил” )

– Това е новото ми списание, което се казва „Прическа и стил“, ще стартира на първи октомври. Предишното ми списание се казваше „Коса и стил“, казвам казваше, защото главната редакторка ми го открадна. (усмихва се)

– Как така ви го открадна?

– Тя беше главен редактор, работеше на щат при мен. Изтича десетгодишният срок (б. р. – на патента) и идва уведомление от Патентното ведомство. Тя отива, регистрира го на свое име… Почнахме да се съдим, но докъде ще стигнем, не знам.
Ако има почтеност във всяко едно отношение, човек би могъл спокойно да работи и да се развива. Разбира се такива неща се случват и на Запад…

– Как се развива браншът в момента?

– Не мога да кажа, че е много добре.

– В началото на 90-те по-добре ли е било?

– Нямаше толкова фризьорски салони. А това има своите две страни. Сега има конкуренция, но в повечето случаи е много ниска квалификацията, на голяма част от хората е на много ниско ниво. Но те имат гъвкавост в поведението към клиентите, които остават с впечатлението, че са професионалисти. До момента, в който не им окепазят косата.
Това, което трябва да стане, и това трябва да стане чрез закона, който имаме, но не действа до такава степен – хората, като влязат в салон, да видят майсторското свидетелство, което е гаранция за успех и качество на работа. Иначе не може да се отваря, просто така, салон.

– По цените човек може ли да се ориентира?

– Не.

– Има фризьори, които за подстригване взимат 200 лева.

– Да, сигурно. Но тези хора, които ги дават… Такива парвенюта, да ви кажа, има много в Русия. Тази година бях в Москва. И силно впечатление ми направиха портиерите пред няколко елитни фризьорски салона, които приличаха на биячи. Сигурно те изпращат недоволните клиенти (смее се).
Ако ние така разглеждаме нещата – еди кой си е направил добре обзаведен салон и цените трябва да са страшно високи. Това нищо не значи. Косата иска много любов, знание и умения. Когато се направи добро подстригване, косата минимум два месеца стои добре, естествена, без да се нуждае от много допълнителни грижи.

– Колко е нормално да струва едно подстригване?

Ако говорим за Европа, там е от 15 до 45-50 евро. Има и по-скъпи салони, но те са на много известни имена, доказали се в световното фризьорско изкуство.

В 700 снимки стилист Капанов показва тенденциите за есента и зимата в прическите. Снимки: Стилист Капанов

В 700 снимки стилист Капанов показва тенденциите за есента и зимата в прическите. Снимки: Стилист КапановМъжките прически, както ги вижда стилистът за 2008-2009-та година Снимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист КапановСнимки: Стилист Капанов

– В тази цена влиза миене, подстригване и сешоар? Защото в много салони пише: „Подстригване 10 лева”, а накрая цената става 50.

– Аз много се дразня, когато не пише нищо и накрая ти казват сумата. Сешоар, маска, лак – това е част от услугата. Коректността е задължителна. Трябва като влезете в салона, първо да видите ценоразпис, за да прецените можете ли да си позволите услугата или не. Излизайки оттам – ето ви касовата бележка.

– Вие сега подстригвате ли?

– Да, даже днес имам две клиентки.

– Ваши близки само?

– Не, не само. Вчера ми се обади една случайна клиентка. Личеше нейното ниво, много фин човек. Поиска съвет от мен и попита, дали бих могъл да я подстрижа. Ще го направя.

– Не ви ли уморява с времето?

– Не, това ме крепи – телевизионното ми предаване, новото списание, фестивалът през октомври…това ме крепи.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.