Тарзан в Алпите? Маркс предупреждаваше…
Възраждането на студената война горещо се обсъжда. Възкръсва и терминът „балканизация”-припомниха го германските свободни демократи по повод кризата в Кавказ. Е, тогава да добавим и… финландизацията. Това беше понятие, което описваше феномена на „мирното съвместно съществуване” между комунизма и капитализма чрез примера на Финландия. Тя беше възприемана като образец на неутрална държава, замогнала се от търговията със съсед, гладен за всякакви потребителски стоки и богат на природни суровини. И всичко това, благодарение на политическата линия на равнопоставеност от Запада и Изтока.
Изглеждаше гениално, прагматично и на моменти – доста егоистично. Така или иначе Финландия осребри специалните си отношения с Москва максимално и наистина извлече икономически дивиденти. Но понеже финландците са едновременно умни и работливи, имаха „акъла” да не се къпят разточително в съмнителното блато на консуматорското щастие, а наляха огромни инвестиции в бъдещето си – във високите технологии (спрямо които „спонсорът” на суровини и материали СССР, респективно Русия днес, изостават с десетилетия).
Достатъчно е да споменем гиганта „Нокиа”, един от лидерите на световния пазар в своята ниша, за да илюстрираме успеха на този народ с размерите на България, която имаше далеч по-мащабен достъп до необятните съветски пазари и още по-необозримите руски суровини, но извлече от тази възможност невъзможното: малоумното обвързване с руските допотопни методи на производство и приоритетно развитие на мръсни, енергоемки производства в индустрията, рожба на милитаристичните догми на комунистическите идеолози.
Тази тема е дълга, но е предизвикана от едно кратко съобщение на световните агенции: Финландия обмисля сериозно членство в НАТО (след като тази пролет обяви готовност за първи път да участва в Силите за бърз реагиране на НАТО). Външният министър на страната Александер Струб, който като пратеник на ОССЕ от първа ръка се запозна с резултатите от това как руснаците „налагат мир”, налагайки грузинците, предлага на своята страна да напусне неутралитета, с който финландците така се открояваха повече от половин век. Човек трябва да живее на друга планета, за да не вижда промяната след руската инвазия, заявява той в интервю за австрийския „ Ди пресе”.
Ако в периода след Втората световна война има страна-символ на компромиса между Изтока и Запада, това беше Финландия. Не случайно Брежнев се съгласи да се прави на миротворец от европейски мащаб именно в Хелзинки, а въпросният общоевропейски документ, подписан там, носи името на финландската столица. Друг е въпросът, че престарелият съветски вожд избра Хелзинки и поради географската близост и удобната железопътна връзка за неговото болно тяло, но и в тази подробност има символика…
Сега Финландия е потресена. Възкресен е споменът за бруталното съветско нападение от 1939-а, което, независимо от наистина героичната съпротива на финландците (и огромните загуби на червената армия) доведе до териториални загуби. Повече от половин век финландците дипломатично преглъщаха, че огромният им съсед, най-голямата империя в света, но ненаситна за още късчета земя, все още окупира части от страната в онази война. Явно сега ламята показва, че не е загубила апетита си, и прочутата финландска уравновесеност трепна.
На другия край на лакомата империя вождът на южноосетинския парламент Тарзан Кокойти наперено потвърди, че има още храна за руския териториален глад и за… размисъл. „Ще живеем в единна руска държава”, предизвикателно заяви Тарзан. И като начало обеща скоро на място да се появят руски военни бази (сякаш сегашните укрепени позиции на руските миротворци бяха нещо друго!).
За призивите на украинския президент Юшченко страната му колкото се може по-скоро да влезне в НАТО и на грузинския му колега Саакашвили за Грузия да бъде направено изключение и да бъде премахната досегашната процедура за прием, за да се присъедини автоматично, направо да не споменаваме. Тези призиви напомнят на воплите на Чехословакия към тогавашните велики сили да ги защитят след заявката на Хитлер за териториално разширяване чрез „защита на своите сънародници”.
Има още две страни в Европа, освен Финландия, които са символ на миролюбието и неутралитета – Швеция и Швейцария (не бройте Австрия, родината на Хитлер, чиято история предопределя неутралността й по различен начин).
В Швеция вече оживено се дискутира необходимостта от промяна в статута на държавата и евентуалното й присъединяване към НАТО. Да се готви Швейцария, ако не иска някой ден някой Тарзан да се разходи из Алпите. Кой ли е застрахован? Къде другаде, ако не в Швейцария, разбират от застраховане?
Такъв е изводът, който си направиха ужасените европейци, които преди близо два века кореспондентът на „Ню Йорк таймс” в Женева, заклетият русофоб Карл Маркс заклеваше да дадат отпор на „руските варвари”, ако не искат да ги видят у дома.
Честито на марксистите. Техният пророк се оказа прав поне в едно отношение…
А на Путин, взривил с такава решителност статуквото, да му дадат Нобелова награда. Не за мир, естествено, а за изключителен принос в международното взривяване. В края на краищата Алфред Нобел е натрупал богатството си от откриването и производството на динамита!
Още текстове от Иво Инджев – в неговия блог тук