Медведев намекна: Сърбия е в руската сфера на влияние

Руският президент Дмитрий Медведев говори пред журналисти на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в Душанбе. Снимка: Ройтерс

Сърбия е една от страните, в които Русия има „привилегирован интерес“, може да се заключи от обяснението на руския президент Дмитрий Медведев за основите на външната политика на Москва, която, както той каза в интервю за най-големите руски телевизии, се базира на пет принципа. Първите четири са спазване на основните положения на международното право, многополюсност на световния ред, позицията, че Русия не желае нито конфронтация с другите страни, нито изолация, и безусловна защита на живота и достойнството на руските граждани „където и да се намират“. Петият принцип според Медведев гласи, че и „за Русия, както и за другите страни в света, съществуват области, в които тя има привилегировани интереси“.

„В тези области има държави, с които традиционно ни свързват приятелски сърдечни отношения, специални исторически отношения. В тези области ние ще работим много внимателно и с тези държави, наши близки съседи, ще развиваме приятелски отношения“, заяви руският президент, а след това на въпрос на журналистите да поясни дали „приоритетни области“ са именно териториите, които граничат с Русия, каза: „Да, разбира се, тези, които граничат с Русия, но не само те.“

Сърбия във всички случаи се кандидатира за страна от описанието на Медведев – поне по точките „традиционно приятелство“ и „исторически отношения“. Интересно е обаче още едно изречение, което той произнесе и което също така би могло да се отнася за политиката на Москва към Белград. „Ние ще защитаваме интересите на нашата икономическа общност и извън границите на страната“, каза Медведев, като разви четвъртия принцип на външната политика (защитата на руските граждани) и заплаши, че на всяко „агресивно нападение ще бъде отговорено“.

Думите на президента звучат твърде различно от тези, изречени от други висши ръководители на Русия по времето, когато беше решено руските войници да се изтеглят от КейФОР (да припомним, че руснаците бяха първите чуждестранни войници, влезли на територията на нашата южна област през юни 1999 година, а се оттеглиха през юли 2003 година.).

През май 2003-та министърът на отбраната Сергей Иванов каза, че решението за изтегляне на руския контингент е взето, защото „ситуацията на терена се е подобрила“ и че всъщност „тази операция скоро ще премине в полицейска фаза“. Малко преди това генерал Анатолий Квашнин, началник на генералния щаб на руската армия, обяви, че издръжката на въоръжени сили на Балканите е скъпа за Русия – тя струваше малко под трийсет милиона долара годишно.

Насърчена от успеха в Грузия, сега Москва съобщава, че вече няма да се оттегля и че остро ще защитава интересите си там, където ги открие (дефиницията на президента Медведев за „привилегированите“ интереси и области би могла да се отнася и за Куба, например), но не е ясно дали ще може да издържи в надпреварата за надмощие на територията на Евразия и същевременно да възпре засилването на сепаратистките стремежи в собствената си държава.

В Сърбия такава политика засега намира подкрепа сред опозицията, чиито представители твърдят, че е добре да бъдем в руската сфера на влияние. Драган Тодорович от Сръбската радикална партия казва, че първата крачка към това трябва да бъде приемането на енергийното споразумение и че Русия не само трябва да приеме Сърбия в своята сфера на интереси, а никога не е трябвало да прекъсва тази практика.

„Най-доброто доказателство е това, през което минахме през деветдесетте години, когато Русия беше в низходяща орбита. Когато на Сърбия й беше изключително трудно във връзка с Косово и Метохия, Русия със своята принципна позиция допринесе независимостта да се признае от малък брой държави, макар че се предвиждаше това да бъде направено от над сто страни“, обяснява Тодорович. Той не очаква Русия да промени политиката си по отношение на Косово след признаването на отцепилата се грузинска област Южна Осетия.
Заместник-председателят на Демократическата партия на Сърбия Слободан Самарджич смята, че е „нормално“ Сърбия да бъде в сферата на руското влияние, както вече е поле на интересите на Европейския съюз и на Съединените американски щати. Той изтъква, че Сърбия трябва да бъде отворена и за трите конгломерата от велики икономически и политически сили. „Не виждам защо Сърбия да се противи на влиянието на Русия, ако не се противи на влиянието на ЕС или САЩ. Що се отнася до Русия, политическите влияния са особено интересни, а все повече и икономическите. Всяка икономическа сила, заинтересована да инвестира в Сърбия, е добре дошла.
Русия няма никакви политически искания срещу това, както ЕС или САЩ искат Сърбия да се отрече от част от територията си, за да я запазят като предмет на икономически вложения. В това се състои в момента предимството на Русия“, посочва Самарджич. Според него Сърбия най-напред трябва да подпише газовото споразумение с Русия, а след това да се освободи от предразсъдъците, че с Изтока не трябва да се търгува и сътрудничи, както се сътрудничи със Запада.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.