Медведев втвърдява тона, звучи като Путин

Асошиейтед прес

Руският президент Дмитрий Медведев и министър-председателят Владимир Путин на парада по случай Деня на победата на Червения площад в Москва. Снимка: Ройтерс

Руският президент Дмитрий Медведев, чието име е производно от руската дума за мечка, показа ноктите си. Вчера той използва най-острите досега думи – нарече грузинския президент Михаил Саакашвили „политически труп“ и намекна, че САЩ по някакъв начин са възпламенили войната в Грузия, за да дадат тласък на кандидат-президентската кампания на сенатор Джон Маккейн. Дали тези приказки означават, че Медведев засенчва премиера Владимир Путин като водеща политическа фигура в Русия? Едва ли.

Путин по време на цялата криза диктуваше отбранителния тон на Русия – курс, който други от екипа на Кремъл – от Медведев до руския представител в НАТО Дмитрий Рогозин – поеха, изясниха и засилиха. Путин миналата седмица първи обвини САЩ, че са насърчили военното нападение на Грузия срещу Южна Осетия. Той заяви, че то е било замислено от управляващата партия (явно е имал предвид републиканците), за да помогне на своя кандидат-президент. Путин също пръв предположи, че американските хуманитарни доставки за Грузия вероятно прикриват оръжия. Последва призивът на руския външен министър Сергей Лавров да се наложи оръжейно ембарго върху Грузия. С изправената си стойка, суров поглед и използването на необичайно груби изрази в речите си, през последните месеци 42-годишният Медведев звучи като Путин, неговия предшественик и покровител. На 11 август той използва думите „лунатик“ и „кучи син“ по адрес на Саакашвили.

Руският премиер обаче е най-острият и най-последователен критик на Запада като цяло и в частност на САЩ по време на войната и последвалата равносметка. Путин например обвини САЩ, че в разпалват антируски настроения, за да запазят войските си в Европа. Премиерът сравни грузинската атака срещу Южна Осетия с добре организираната екзекуция на близо 8000 мюсюлмани – мъже и момчета – от сръбските сили близо до Сребреница през 1995 година. И пак Путин наистина прибягна до мръсна риторика, когато обвини американски телевизионен кореспондент, че едва ли не се „изпуснал“ в гащите си, за да прекъсне южноосетинско момиче, което критикувало Грузия в интервю на живо.

Путин може вече да не е президент, но мнозина подозират, че той все още взема решенията в Кремъл като премиер и председател на партията „Единна Русия“, която доминира националното и регионалните правителства. Той говори всеки ден с Медведев и е създал свой собствен мини-кабинет, за да засенчи този на президента.

Всяка промяна на властта в Русия може да изпрати вторични трусове из целия свят, благодарение на процъфтяващата й икономика, ролята й на главен енергиен доставчик на Европа и на твърдата й нова външна политика. Мнозина смятат, че ако Медведев бъде оставен да действа сам, той ще бъде по-благосклонен към западни политически и икономически реформи. Засега обаче няма никаква сеизмична промяна във властта в Кремъл. Само няколко леки вибрации.

Със сигурност има голямо съперничество между тези, които работят с Путин в „Белия дом“ на Русия (офисите на премиера) и онези, които работят с Медведев в Кремъл. Тази констатация се основава на слуховете в печата и на коментари на експерти, свързани с единия или другия лагер. Засега обаче няма признаци Медведев да изневерява на споразумението за подялба на властта. Руската общественост определено не го възприема като първата фигура в руското правителство. Според проучване от юли на уважавания в Русия център Левада над една трета от руснаците смятат, че Путин държи истинската власт в страната, а само 9 процента смятат Медведев за истинския лидер. Почти половината, 47 процента, са на мнение, че двамата си поделят властта по равно – това е и отдавна повтаряната позиция на Кремъл в държавните телевизии. Осем на сто не са дали отговор.

Засега Медведев не се е отклонил от политиката, очертана от Путин, който през двата си мандата като президент се стремеше да възстанови доминацията на Кремъл у дома и влиянието на Русия в чужбина. Няколко дни, след като Медведев се съгласи с лидерите от Г-8 да наложи санкции на Зимбабве през юли, Русия наложи вето на санкции на ООН срещу африканската страна. Някой изглежда се е наложил над младия руски президент. В средата на август Медведев имаше възможност да се разграничи категорично от предшественика си, когато сибирски съд разглеждаше евентуална амнистия за Михаил Ходорковски, бившият шеф на ЮКОС, който сега излежава присъда в лагер в Сибир за финансови измами и укриване на доходи.

Медведев неколкократно се е оплаквал от „законовия нихилизъм“ в страната в рамките на популярната му кампания за съдебна реформа и срещу корупцията в държавните среди. Случаят с Ходорковски беше смятан за показателен за слабата съдебна система на Русия, която според критиците е била манипулирана от Кремъл, така че да вкара в затвора влиятелен политически враг, а богатите авоари на ЮКОС – под контрола на държавата. Сибирският съд обаче отказа на бившия петролен магнат амнистия по причини, които изглеждат съмнителни – той не си държал ръцете зад гърба по време на разходка в затвора. Някои призоваха Медведев да помилва бившия магнат, но той отказа да се намеси.

Последните остри изявления на Медведев са в разрез с обичайното. Като цяло Медведев тушираше понякога гневните изказвания на Путин с по-мек тон, който все пак изразяваше мнението на Путин. След неотдавнашните нападки на Путин срещу САЩ и предупрежденията му срещу Европа Медведев даде интервю за държавните телевизии, в което начерта петте точки във външната политика на Русия. Той говори за „региони, в които Русия има привилегировани интереси. Тези региони са дом на страни, с които имаме специални исторически отношения и с които сме обвързани като приятели и добри съседи.“ Ако погледнем зад сипещите се дипломатическите евфемизми, Медведев изглежда утвърди правото на Русия за военна намеса в територия, която смята за своя сфера на влияние, зона на „привилегировани интереси“ по нейните граници. Именно това е политическият курс, който Путин следва отдавна.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.