Ще заобиколят ли тръбите Румъния във войната за енергия?
в. Зиуа
Преди да видим контекста, в който се вписват надеждите на Румъния да бъде интегрирана някога в един от енергийните потоци, да си припомним контекста на енергийната зависимост на ЕС. Европейската зелена карта за сигурността на енергийното снабдяване (ноември 2000 година) обявяваше, че ако не се вземат необходимите мерки, енергийната зависимост на ЕС ще се увеличи от 50 процента (през 2000 година) до 70 процента през 2030-та. И ако тогава 40 процента от вноса на газ в ЕС идваха от Русия, Европейската комисия предвиждаше, че до 2030 година над 60 процента от вноса ще бъде от Русия, с обща енергийна зависимост на ниво ЕС от 80 процента. За това, макар уж да подкрепят необходимостта от единна политика и действия, всички страни от ЕС се опитват да постигнат собствени договорки с Русия или да започнат преговори със страните от Магреба.
В нашия случай, първото решение е НАБУКО – газопровод, който трябва да свърже региона на Каспийско море, Средния Изток и Египет през Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия. С дължина от 3300 километра, тръбопроводът ще бъде захранван от два големи източника: Азербайджан и (ако е възможно) Иран. Първият етап на строежа се очаква да започне през 2010 година с 2000-километров участък между Анкара и резервоара в Баумгартен (Австрия), а ефективната транспортна дейност ще стартира през 2013 година.
Обещаващо, само че някои от партньорите (например Унгария) вече са обезпечени с участието си в проекта Газпром и вече не проявяват същото нетърпение да насочат нужните инвестиции към нов тръбопровод (с обща цена от осем милиарда евро).
Допълнението към този проект беше одобрено на 3 април 2007 година, когато пет страни от Югоизточна Европа (Италия, Хърватия, Сърбия, Словения и Румъния), заедно с Европейската комисия, подписаха протокол за изграждането на нефтопровод, който да свърже пристанище Констанца с терминала в Триест. С цена приблизително 2,6 милиарда евро, нефтопроводът би трябвало да бъде завършен през 2012 година и да може да транспортира годишно по 100 милиарда тона петрол от зоната на Каспийско море. Възможно е, само че стратегическото мислене в случая на двата проекта се базира, поне в този момент, на една величина в състояние на безтегловност: стабилизиране на условията на сигурност в основните зони на добив. Което е все по-далече от осъществимото без подкрепата или политическото съгласие на Русия.
Накрая, нашите стратегически американски партньори ни подготвят една от най-странните изненади, може би директна отплата за безусловната подкрепа на Румъния за операциите в Ирак и Афганистан: поддържането на проекта GUEU, газопровод, който да пресече Черно море, като свърже терминалите Супса в Грузия и Украйна (Феодосия, Крим) и по-нататък към Полша, като използва ресурсите от азербайджанския добивен басейн в Денгиз. Проектът (реализиран от британската фирма Pipeline Systems Engineering и американската Radon-Ishizumi) се базира на аргумента, че зоната под морето е само 600 километра и следователно ще бъде много по-евтин от Набуко и ще може да пренася годишно по осем милиарда кубически метра газ.
Какво казахме ние? Нищо, в желанието си да не разсърдим някого. Само че на извънредната среща на върха в Истанбул по енергийните проблеми (3 април 2007 година), румънският докладващ Мариус-Еуджен Опран изложи в Европейския икономически и социален комитет интересен проект, който предлага добро икономическо решение, много по-достъпно и по-евтино от всички предложени дотогава: използване на тръбопровода Баку-Тбилиси-Ерзурум до възела при Ерзурум, използване на съществуващата мрежа на турската национална компания „Боташ“ до турското пристанище Зонгулдак на Черно море, после тръбопровода под морето (само 363 километра) до Констанца, с продължение към Запада. Той нарече този проект Турция-ЕС (TR-UE). Попитах го дали някой от водещите политици в Румъния е проявил интерес към проекта. Не. Нито нашите евродепутати, членове на Комисията по развитието и индустрията.
По БТА